Росен Барчовски е последният треньор, водил мъжкия ни национален отбор на европейски финали. През 2005 г. на шампионата в Подгорица и Белград тимът ни загуби три пъти от Турция, Хърватия и Литва, но остави добри впечатления с играта си. Сега Барчовски е главен мениджър на отбора, който започва подготовка за континенталния шампионат в Полша през септември. Селекционер на тима е Пини Гершон, а треньори - Константин Папазов-Тити и Любомир Минчев, скаут е Тони Дечев. Барчовски зае мястото на Шай Щрикс, който има все по-сериозни ангажименти в много бързо развиващия се турнир на Балканската лига.

- Станаха ясни разширеният състав на националния отбор и програмата за подготовката...
- На 16 юли половината състав започва подготовка, тъй като другите момчета, по-младите, ще са на универсиада в Белград по същото време. Те ще се включат четири дни по-късно. Единствено ще очакваме последно на 1 август трима - Божидар Аврамов и Александър Янев, които са на европейско първенство с юношеския ни отбор, и Ибрахим Джабер. Той пък ще е на летен камп с "Ню Орлиънс", защото има шанс да заиграе в НБА. Затова в началото на август вече ще сме в пълен състав от баскетболисти.

- Нетрадиционно е, че цялата подготовка ще е в София?
- Да, но този път го решихме така. Събираме се в комплекс "Царско село", а след 4 август се преместваме в хотел "Триада", защото е по-близо до зала "Универсиада", където ще тренираме и ще играем контролите.

- Сред тях изпъкват мачовете с европейския шампион Русия...
- Да, но проверките ще са точно 14 и вече са абсолютно сигурни. На 29 и 30 юли пристига за два мача Португалия, а на 2 и 3 август - Белгия. След това на 7, 8 и 9 август е турнирът за "Наградата на София". На него ще играем последователно с Черна гора, Беларус и Кипър. На 17 и 18 август в София идва актуалният европейски шампион Русия, воден от треньора Дейвид Блат.

Седмица по-късно имаме две контроли, пак в София, със сръбския "Хемофарм". От 27 август сме на силен турнир в Марибор, Словения, където излизаме срещу домакините и Гърция. И преди заминаването за Полша имаме планиран един мач с "Рилски спортист".

Тази година подготовката е малко по-различна, с акцент върху игровия опит. Защото Пини Гершон вече познава качествата на играчите, а преди трябваше да ги преценява. За европейското ще пътуват 12 баскетболисти, като според новите разпоредби нямаме право на никакви промени в състава, дори и при трайно контузени. Целта ни е с повечето контроли да влезем с "летящ старт" на първенството.

- Очертава се сериозен проблем с Ибрахим Джабер, който бе един от най-добрите ни играчи в квалификациите...
- Да, защото Джабер е мюсюлманин и стриктно изпълнява задълженията си като такъв. Рамаданът тази година започва на 15 август и цял месец Джабер няма да слага в устата си нищо в светлата част на деня - нито храна, нито течности. А това изтощава. Мачовете ни в групата са на 7, 8 и 9 септември и няма как да не сме притеснени дали ще бъде физически годен по същото време. Затова има голяма вероятност да бъдат повикани още един или двама американци на неговия пост.

- Кои по-точно?
- Единият, на който може да се разчита, е Родерик Блекни. Той е натурализиран и има паспорт. Все още не знаем, но е много възможно да направим опит за натурализация и на друг. Водят се разговори с различни агенти, с нашата федерация. Пини Гершон има идеи в тази насока.

Това го отварям само като скоба и е възможност. Но засега сме избрали Джабер. Дано всичко да е наред с него, защото е много класен играч, който помогна доста на отбора досега.

- Бяхте на разузнаване в Полша. Какво видяхте?
- Това, което видях от държавата Полша, ме натъжи, като го сравнявам с действителността у нас. Видях една модерна европейска държава, която влага много пари за спорт. Специално за европейското по баскетбол са построени две нови уникални зали за по 18 000 души - в Лодз и в Катовице. Там, където ще играем ние, залата е много интересна и много стара - стогодишна, сега реновирана отвътре, разбира се. В същото време в Полша се строят и стадиони за европейското по футбол, на което страната е домакин съвместно с Украйна през 2012 година... Имат страхотен спортен ентусиазъм.

- Излезе информация, че за мачовете в нашата група вече няма билети...
- Наистина вече няма билети. Вроцлав е най-баскетболният град в Полша. Местният отбор, който в момента не съществува, е многократен шампион. Поляците са убедени, че там се създава най-голяма атмосфера, и затова са избрали отборът им да играе във Вроцлав.

На всичкото отгоре нашата група е единствената, за която се продават билети за отделните мачове, а не за цялата състезателна програма на деня. Това е така, защото от съседна Литва ще дойдат също страшно много запалянковци. Ние сме взели около 150 билета за българи, които са във федерацията.

- Ще има ли организирано пътуване на фенове от България?
- В момента се решава. Възможно е да наемем голям чартър и в него част от местата да са за запалянковци. Търсят се разни варианти.

- Как ще коментирате групата, в която сме с Полша, Литва и Турция?
- Тежка, но няма как да е иначе. Съставът ни по нищо не отстъпва на Полша. Винаги традиционно играем добре срещу Турция, а срещу Литва по традиция ни е трудно.

Най-големият проблем е домакинството на Полша. Но това може да се обърне срещу тях. И е добре, че в първия мач излизаме срещу поляците. Царят големи очаквания за голям удар в страната. Това няма как да не се отразява и върху играчи, и върху треньор. Много важно ще е да спечелим първия мач точно срещу Полша.

- Да затворим темата за националния отбор. Какво става с голямата ви болка ЦСКА?
- Напуснах ЦСКА преди осем месеца. Оттогава нищо хубаво не се случи, а просто клубът изчезна. Във всичките тези тежки години на преход в ЦСКА имаше много проблеми, но с общи усилия сме успявали да го спасим. Имаше детски отбори, мъжки отбор - кога по-силен, кога по-слаб... Стигнахме и върха със спечелването на купата през 2005 г., когато на финала победихме "Лукойл Академик".

Сега няма мъжки отбор, няма детски отбори, няма треньори. И връх на всичко е, че беше затворена залата на "Българска армия", която от 60 години се ползва от баскетболен клуб ЦСКА. ДАМС прекрати договора, тъй като не се изпълняваше от това ръководство на ЦСКА - занемарена, изпотрошена, пълна мизерия... Не знам дали се разбира какво значи отсъствието в колективните спортове на едно име като ЦСКА. Ако някой има желание да възстанови този клуб, то трябва да почне от нулата - с деца. ЦСКА просто изчезна. Единственият клуб, който изчезна...

- Не се ли прави нещо в момента?
- Де юре клубът има собственици. Трябва да се появят и да кажат - ние сме ЦСКА. Лицензът във федерацията се държи от нас и ще правим това и това. Тях ги няма и аз искам някой да ги попита - журналисти или фенове, какво ще правят, ще го има ли ЦСКА или не. Не чувам такива въпроси.

Вече стоя доста време и чакам някой да попита на по-висок глас: Хора, какво ще правим! Тази история е 60-годишна! Минали са хиляди спортисти, треньори, ръководители. Това е марка от страшно много години. И ти я вземаш и я унищожаваш. Абсурд! Тъжно ми е, но в момента съм песимист за баскетбола в ЦСКА.