Във време на пандемия и социална изолация се учим да живеем с новото и различното. Онова, което най-много ни липсва, е спортът. Препълнените зали и стадиони, екзалтираната публика, емоцията, радостта от победата и адреналинът, който не може да се замени с нищо друго.
Месеци наред без спорт. Поредното изпитание, а и време за равносметки. Кой какво постигна, какво не успя. Време, в което все по-често си казваме "ако можеше всичко да е както преди". За да си припомним колко много ни е дал спортът, в следващите редове съм събрала едни от най-ценните уроци, които ми е дала най-интелигентната игра, създавана някога - баскетболът.
Всяка среща със спортна личност е като едно пътешествие, от което на тръгване задължително си взимаш сувенир за спомен - моите са думите. С тях искам да ви напомня, че спортът освен емоции носи и послание. И то може да бъде истински въздействащо, когато е изречено от личности за пример.
Представям ви вдъхновителите в баскетбола. Скромни хора, посветили всяка свободна секунда на спорта с оранжевата топка. Те са тези, чиито успехи ни правят горди българи.
Ще започна с един от треньорите, достойни за уважение. Името му е Владимир Искров, националният селекционер по баскетбол на колички. Аз го наричам селекционера-мотиватор. Защото той е от онези специални треньори, способни да вдъхнат кураж и сила на тези, които са се сблъскали с най-тежкото - да преборят съдбата си.
В интервю за рубриката ни "BASKET TIME" г-н Искров бе категоричен, че постоянството е това, което прави един спортист успешен. Онова обаче, което трайно се е запаметило в съзнанието ми от този разговор, е отговорът на последния въпрос, който му зададох.
За мен баскетболът е ...
- Преди известно време давахме интервюта и всеки от състезателите трябваше да каже какво е за него баскетболът. Тогава едно от момчетата даде най-доброто определение - той е семейство, с което играем.
Това не се забравя- баскетболът е семейство, с което играем. Винаги и преди всичко.
Следващият сред треньорите е човекът, който може да създава победители не само на терена, но и в живота - наставникът на "Академик" Георги Давидов.
На въпрос кой е най-важният урок, който би искал да предаде на своите момчета, той споделя: "Да бъдат добри и отговорни хора, да са по-малко егоисти, да се трудят много, да говорят, да споделят, да се уважават един друг, да ценят по-възрастните и най-вече своите родители. Баскетболът утре може и да го няма, но човешки взаимоотношения винаги ще ги има."
Истината е, че добрият треньор не е просто главно действащо лице на тренировки и мачове. Той трябва да бъде много повече от това. Да бъде психолог, да възпитава ценности, да мотивира, да изгражда личности с характер. Смело мога да кажа, че г-н Давидов е един от тези треньори с отношение, които никога не поставят "аз" пред "ние".
Източник: Фейсбук
Сред баскетболните наставници, с които съм имала възможността да разговарям, е и старши треньорът на Рилски спортист Людмил Хаджисотиров - Удо. Той се откроява със своята взискателност и прецизност. Държи много неговите играчи да дават най-доброто от себе си днес, като изолират бъдещето и миналото. И казва, че когато вътрешната мотивация е много по-силна от външната (славата и парите), тогава се постигат много повече успехи.
От него съм запомнила, че най-трудната задача на един треньор е да сплоти всички играчи да бъдат като един юмрук.
"Най-силната спойка обаче е, когато отборът заедно мине през битки и стане по-силен в следствие на това", казва Хаджисотиров.
Има още един треньор, за който баскетболът не е просто професия, а посветеност - старши треньорът на "Спартак Плевен" Александър Дяковски. Той лесно може да те запали по спорта, дори през лятото може да го откриеш на баскетболното игрище, където предава от уменията си на най-малките. Никога не се е колебал дали да стане треньор, а напротив - винаги е смятал, че това е неговият път.
На въпрос как успява да мотивира своите състезатели да дават най-доброто от себе си на паркета, въпреки загубите, Дяковски споделя, че им припомня най-важното, че правят това, което обичат, а много хора нямат този лукс.
"Здравата работа побеждава таланта, ако талантът не работи здраво!", подчертава наставникът на Спартак.
Освен треньорите посланици на спорта сред младите са и професионалните баскетболисти. Тяхната сила е голяма не само на паркета, но и извън него с личния пример, който дават на всички, които им се възхищават.
Сред тези състезатели е и Станимир Маринов. По време на интервюто ми преди време с него, той сподели нещо много ценно, което и до днес е останало в съзнанието ми.
Източник: LAP.bg
"По време на националния отбор, когато нямахме тренировка идвах да стрелям с всепознатия г-н Александър Везенков. Аз бях леко контузен и стрелях от едната страна на игрището, а той от другата. Това е един период, в който целият отбор почива, а Везенков буквално изриваше паркета сам в залата. След това моят треньор в Балкан ни събра и ни попита: Той стреля, защото е в Барселона или е в Барселона, защото стреля. Мисля, че това е, което най-много липсва в България - работа, работа и пак работа", споделя Маринов.
Думи, които важат с пълна сила и днес. Истината е, че Станимир е от онези баскетболисти, които винаги са се отличавали не само със своите способности, но и със скромността си. Той е сред примерите, от които имаме нужда, защото неведнъж е доказвал, че няма по-важно от това да се трудиш неуморно, за да постигнеш целите си. Без извинения и оправдания. Просто да се раздадеш, но не заради собственото си его, а заради отбора и феновете.
Имах удоволствието да разговарям и с един от най-добрите гардове у нас, който вече окачи кецовете на стената, но остави сериозна следа в баскетбола у нас - Александър Груев.
Вероятно малко хора знаят, че една тройка в училищния двор на 138 СОУ отключва страстта му към баскетбола. И така спортът с оранжевата топка става неотменна част от живота му цели 25 години. Той никога не е имал претенцията за величие, но талантът, който демонстрираше на игрището, говореше вместо него.
На 18-годишна възраст получава съвет, който и до днес определя като един от най-ценните в кариерата си: "Всеки трябва да бъде максимално отдаден на това, което прави, и рано или късно, то ще му се отплати. Всеки трябва да си чака момента!"
И днес Александър Груев продължава да е тясно свързан с баскетбола като треньор в школата на Академик Пловдив и съм сигурна, че точно тези думи се опитва да предаде на своите възпитаници.
Благодарение на баскетбола успях да реализирам и срещата си с още един забележителен баскетболен талант, който може да те смае само с една стрелба от тройка и то с лява ръка. И макар вече да е сложил край на активната си състезателна кариера, съм сигурна, че няма човек, който да следи българския баскетбол и да не познава Мартин Дурчев.
Той може да те впечатли с трудолюбието и любовта си към играта. Преди мач обича да бъде пръв в залата, да изпълни своите стрелби и да се настрои за предстоящия мач. Рядко се срещат състезатели като него и със сигурност не се повтарят.
От разговора ми с Мартин си спомням една крилата фраза: "Когато топката литне, всичко се забравя и нищо отвън няма значение".
Запазена марка за възпитаниците от школата на Ямбол е стрелбата от тройката. С двама от тези стрелци разговарях в рубриката "BASKET TIME". Единият от тях е като стрела, никой не може да се противопостави на бързината и ловкостта му - Павлин Иванов.
Източник: Фейсбук - Балкан (Ботевград)
Той умее истински да се наслаждава на играта, дори и в най-трудните моменти. В тази връзка споделя, че баскетболът за него не е професия, а страст.
Какво по-хубаво от това да не забравиш, че тази игра не е създадена само, за да се трупат титли и медали, а за да носи удоволствие от преживяното на терена.
Другият състезател, чийто талант заблестява от Ямбол, е Милен Костов. Казва, че дължи на играта много неща в живота си, но най-ценни са му приятелствата. Незабравя от къде е тръгнал, през какво е преминал и колко труд е положил, за да бъде успешен в спорта, но е благодарен, че именно баскетболът го е научил на принципи. Безумно взискателен е към себе си, винаги смята, че е можел да даде повече и затова не спира да мечтае, като казва "никога не си прекалено стар, за да имаш цели и мечти".
Сред вдъхновителите, с които ме е срещнала любимата игра, е и едно впечатляващо момче от националния отбор по баскетбол на колички - Персиян Еленков. Той е доказателството, че когато желаеш нещо, няма сила на този свят, която да те спре. Можеш да победиш всички обстоятелства, с които те сблъсква животът, но най-тежката битка, е тази със самия себе си. И от нея той излиза победител.
Както казва самият той: "Ако не си най-високият играч, може да си най-добрият стрелец, ако не си добър стрелец, може да си най-добрият защитник на терена. Всичко опира до желание, работа и вяра."
Не забравяйте тези думи и не се отказвайте, колкото и да е трудно. Има хора, чиито съдби са много тежки от нашите, просто ние не подозираме за тях.
Не бързайте да правите големи стъпки - изкуството е в малките крачки. Това, което ви е отредено от съдбата, ще ви настигне. Вярвайте в добрите примери и си повтаряйте по-често думата "МОГА", защото никой друг освен вас не може да натисне спирачката!
