Най-вероятно до сега не сте чували за него. Историята му обаче е толкова вълнуваща, че може да ви спре дъха. Обожава баскетбола с всяка частица от себе си. Характерът, силата и волята, които притежава са впечатляващи. Сякаш нищо и никой не може да го събори.
Той е от онези играчи, които те карат да вярваш в таланта. И в скромността на можещия. Необикновен е, защото е преборил съдбата си и е хванал здраво юздите на живота си. Устремен е в мечтите си и ги сбъдва стъпка по стъпка.
Вярата му, че има смисъл да продължи напред, въпреки неволите и трудностите, го превръщат в личност, която вдъхновява.
Източник: Елена Бойчинова
Представям ви едно момче, доказало, че няма по-голяма сила от любовта към баскетбола, дори когато съдбата се намеси и за кратко обърка плановете ти. Както казва той самият "Ако не си най-високият играч, може да си най-добрият стрелец, ако не си добър стрелец, може да си най-добрият защитник на терена. Всичко опира до желание, работа и вяра."
Запознайте се със състезателят от националния отбор по баскетбол на колички Персиян Еленков:
Как започна да се занимаваш с баскетбол? Какво те грабна в спорта с оранжевата топка?
- Аз съм от Ботевград и там баскетболът е основното нещо, което се спортува и за което се говори. Мисля, че бях четвърти клас, когато в един момент почти всички мои съученици тренираха баскетбол, съответно това беше и основна тема в училището, така реших да се запиша и аз. Какво точно ме е грабнало тогава не мога да преценя, може би динамиката на играта.
Кой беше човекът, който те подтикна да влезеш в залата?
- Определено това беше учителката ми по физическо възпитание Светла Ралчева, която ни разказваше за играта с толкова любов, че успя да ни зарази почти всички.
Какво научи от първия си треньор и никога няма да забравиш?
- Първият ми треньор беше Михаил Михайлов. Спомням си, че по време на мачовете той ми забраняваше да гледам към таблото с резултата. Искаше от мен да давам всичко от себе си независимо дали водим с 30 или падаме с 30, и в същото време да изпитвам наслада от играта, а не от резултата. Това е нещо, което не важи само за баскетбола, а за всяко нещо, което правиш в живота.
Източник: Елена Бойчинова
През февруари миналата година се сблъскваш с тежък инцидент, заради който се преориентираш към баскетбола на колички. Какво те накара да продължиш да се занимаваш със спорт?
- Когато разбрах, че има такъв спорт нямаше как да не опитам. То някак нещата си бяха начертани. Отидох на тренировка и истината е, че ми беше много трудно. Да управлявам количката и в същото време да контролирам топката направо ми се виждаше невъзможно. Но момчетата в отбора са страхотни. Приеха ме с отворени ръце, помагаха ми, насърчаваха ме и ме изтърпяха докато свикна.
Част си от националния отбор по баскетбол на колички под ръководството на Владимир Искров. Какво ви казва той преди мач? Как успява да ви мотивира?
- Той вярва в нас повече отколкото ние вярваме в себе си. Всичко това, което прави за нас, за да може да имаме мачове, да има национален отбор, да имаме нови колички от най-висок клас и енергията, с която работи при положение, че той не печели нищо от всичко това, е пределно мотивираща да работим и ние толкова здраво и с толкова много енергия. Отделно чисто човешките му качества го правят идеален за треньор на такъв отбор. Той е много комуникативен и социален и когато в отбора дойде ново момче, което скоро е преживяло нещо, което е преобърнало живота му, той намира начин да говори с него и да го приобщи към отбора. Никога не ни обижда!
Източник: Елена Бойчинова
Какво мечтаеш да постигнеш с отбора?
- Мечтите се променят бързо. В началото на тази година мечтаехме да има национален отбор, защото такъв нямаше, в средата на годината вече имахме Европейско първенство Дивизия C в София, където мечтаехме за 1 победа, която постигнахме и вече мечтите са по-големи. Колко големи могат да стигнат предстои да разберем.
Каква роля заема отбора на Балкан (Ботевград) в живота ти?
- Толкова голяма, че ако не беше той може би сега нямаше да водим този разговор. През годините Балкан е поддържал любовта към баскетбола, дори когато не съм практикувал спорта активно. Това да бъда на техен мач почти всяка седмица ми даваше възможността да се докосна до емоциите от играта, което поддържаше страстта към баскетбола. А това, че станахме шампиони тази година беше сбъдната мечта.
Коя е най-ценната победата, с която се гордееш?
- В баскетболен план това определено е победата над Унгария на старта на Европейското първенство. Това беше първи официален мач за националния отбор и съответно първа победа, която ни дава шанса да мечтаем още по-мащабно. Играхме пред пълна зала "Триадица", емоциите бяха големи и определено това е мачът, който ще помня винаги.
Източник: Елена Бойчинова
С какво се занимаваш извън баскетбола? Разкажи ми малко повече за себе си.
- Не ми остава много свободно време, защото нашият спорт е още на аматьорско ниво и трябва да работя, за да се изхранвам. През деня съм на работа, вечерта на тренировка, а в голяма част от почивните дни имаме турнири, мачове и пътувания. Но когато имам свободно време винаги го прекарвам с приятели и роднини.
Имаш ли свой идол в баскетбола, от който се вдъхновяваш?
- Преди време беше Коби Браянт. Любовта към играта, хъса, с който играеше и жаждата за победа бяха впечетляващи.
Източник: Елена Бойчинова
Какво предпочиташ европейски баскетбол или НБА? Защо?
- Определено следя НБА много повече. Харесва ми начина, по който е изградена лигата. Всяка година в лигата влизат минимум 60 нови играча, като поне към 10 от тях има големи очаквания. Отделно супер звездите често сменят отборите си и всичко това поддържа напрежението, интригата и интереса към лигата и отборите високи.
Източник: Елена Бойчинова
Какъв съвет би дал на всички онези деца, които искат да се занимават с баскетбол?
- Ако мечтата им е да станат баскетболисти да работят здраво докато не я постигнат. Ако не си най-високият играч може да си най-добрият стрелец, ако не си добър стрелец може да си най-добрият защитник на терена. Всичко опира до желание, работа и вяра.
