От семейство, Барса се превърна в клуб от наемници и скандали

Размяната на Артур с Пянич беше дълга и мъчителна. Миралем не искаше да ходи никъде освен в Барселона и отхвърли няколко оферти от други големи клубове. Бразилецът пък не искаше да напуска Каталуня. Той отказа трансфера и дори беше изпратен в дубъла. И едва след това Артур, явно обиден, че всъщност е изгонен от отбора - се съгласи да отиде в Ювентус. И веднага започна да си отмъщава: обърна се към ръководството на Барселона с молба да не го използва в мачовете от Шампионската лига, за да се концентрира върху играта на новия клуб.

Трансферът изглежда странен. Артур дойде от Гремио преди 2 години за 31 млн. евро. Той не стана ключов играч и новият Шави, но със сигурност не е най-лошият халф в тима през последните две години и все още е многообещаващ: на 23 години е и продължава да се развива. Барселона има други кандидати за напускане. Например Видал, който няколко пъти публично изрази недоволство от позицията си в отбора.

Миралем Пянич: Барселона е сред най-големите клубове в света

"Да бъда част от този клуб е най-високото стъпало, за мен това е сбъдната мечта"

Ювентус има свои причини да се раздели с Пянич. Той изигра слаб сезон по неговите стандарти. Но дори и така Миралем е лидер по пасове, а при тези, последвали с удар, отстъпва на Роналдо и Дибала. По-скоро проблемът е стилистиката. Пянич деградира при Сари. В замяна Юве ще получи футболист, който ще има нужда от адаптация (италианският футбол е твърде различен от испанския, а Артур се нуждаеше от адаптация в Ла Лига). И играч, който определено трябва да добави физически, за да си спечели титулярно място, за да не се превърне в първия кандидат за смяна. Причината за трансфера обаче не е футболна.

Защо беше нужно? Трансферната политиката на Барселона при Бартомеу доведе до необходимостта да се продава някой в края на всеки сезон, за да се върже бюджетът. Каталунците печелят невероятно, но дори милиарден доход не е достатъчен. Проблемът е в раздути заплати и постоянни амбициозни трансфери (най-вече неуспешни).

Ветераните Видал и Ракитич няма да донесат много средства. За Фирпо, Семедо и Юмтити не се намериха бързо купувачи. Не искат да загубят Грийзман. Очевидно Артур бе резервен вариант, който се превърна в основен. Клубът се нуждае не само от свежи пари, но и от виртуален доход, който може да се използва за коригиране на баланса и да се впише във финансовия феърплей. Миналото лято Барселона не само продаде Малком на Зенит за 40 милиона, но и размени вратари с Валенсия. По-точно не бе размяна и в това е смисълът, а извърши две независими транзакции, всяка от които клубовете оцениха на 30 млн. евро. Директният обмен не води до доход, а двете паралелни транзакции позволиха увеличение на капитала от 30 милиона.

Футболистите на Барса недолюбват и помощника на Сетиен

Едер Сарабия едва ли има бъдеще на "Камп Ноу"

Номерът е, че когато клуб продаде играч, цялата сума се записва веднага в бюджета. А при купуване тя не попада веднага в разходите, а се разбива за срока на договора. Дори ако Барселона плати на Борусия Д 120 млн. евро за Дембеле с един транш, той ще изглежда различно в бюджета на каталунците. По 24 милиона годишно за 5 г.

В Италия прилагат схемата по-често, отколкото в Испания. Ювентус не просто размени играчи с Милан, когато си върна Бонучи, а осъществи два трансфера. Така Калдара за 35 милиона отиде при росонерите, а за същата сума Лео пак облече бяло-черния екип.

Пандемията удари клубните приходи, но по-важното беше, че направи невъзможно да се прогнозират за следващия сезон. Ще има ли втора вълна? Кога ще се завърне публиката? Все още няма отговори и от тях зависи приемането на бюджета за следващата година. Барселона и Ювентус имат мощни трансферни планове и клубовете не искат да се откажат от тях. В този контекст сделката с Пянич и Артур започва да има смисъл - от гледна точка не на футбола, а на счетоводството. Говорим за играчи със сравнима функционалност на терена и очевидно в Барса решиха, че това е достатъчно, а клубът няма да загуби нищо на терена. За Юве ситуацията е още по-добра: те се сдобиха с по-ликвиден актив. Пянич няма да може да бъде продаден скъпо след 3 години, за разлика от по-младия Артур.

Източник: GettyImages

Не всичко е пари. При цялата значимост на финансовия баланс, футболният клуб не може да бъде сведен само до пари. Но изглежда, че Бартомеу прави точно това. Това е грешка. Сделката с Ювентус помогна за решаване на финансови проблеми в краткосрочен план. Но създава нови в дългосрочен. Покупката на Пянич с 4-годишен договор е още 15 млн. евро бюджетни разходи. А също и заплата: босненецът, според La Vanguardia, ще получава чисти 7,5 милиона годишно. Клубът покрива данъците, тоест Барса ще плаща още 15 милиона.

Сетиен: Говорих с шефовете, но не останах с впечатление, че искат да ме освободят

"Това, което правя е да се съсредоточа върху следващия ни мач"

Силно управляваните клубове не сключват сделки, които вредят на дългосрочното планиране. Дори Mан Сити не купува възрастни играчи. Реал М харчи много за млади таланти. Не е в традицията Барселона да изгони футболист в дубъла, за да се съгласи да напусне. Особено талантлив играч, който се развива и обича клуба. Смяната на младок с ветеран също не е в традицията на Барса. През следващия сезон каталунците ще имат 9 важни играчи на и над 30 г. Това са Суарес, Меси, Пике, Бускетс, Алба, Ракитич, Видал, Грийзман и сега се добавя Пянич.

При Бартомеу клубът постигна успехи през годините благодарение на феноменалното поколение играчи. Но след като похарчи много пари, президентът така и не успя да подготви достойна смяна. Бартомеу превърна Барса, който наричаха семейство, в клуб от наемници и източник на скандали.

Ривалдо: За Меси би било перфектно да се събере с Пеп Гуардиола

"Щом Меси иска да напусне, значи нещо в съблекалнята на Барса не е наред"