Е, той не е на 50, а официално на 34 години, но въпреки това не спира да вкарва - точен бе 13 пъти в първите си 17 мача за Анталияспор. Дори стана играещ треньор за кратко на новака в турския елит.

Преди Жозе Мораиш да бъде назначен за треньор на Анталияспор през януари, временно бяхте начело на отбора. Как ви се струва треньорството?
- Ръководството ме помоли да се заема с тренировките, макар че нямам необходимия лиценз. За мен бе чест. Планирах заниманията, използвайки опита си като футболист. На момчетата им хареса, на мен също. Вече бих приел оферта за треньор, ако реша, че ще справя някъде. Моята философия е ясна - да печелим с хубав футбол. Само победата не ми стига, не ме задоволява. Преди това трябва да изкарам треньорския курс, но засега съм футболист и няма да спра, докато не се уморя.

Как намирате живота в Турция?
- Тренировъчните условия са почти перфектни, а Анталия е красив град. Морето е невероятно, хотелите - божествени. Ям кебап почти всеки ден тук! В Суперлигата се залага много на физиката - по това ми прилича на Англия. Аз приех офертата на Анталия без дори да питам жена си и сега виждам, че съм направил верния избор.

Какви са целите ви с Анталияспор? Говореше се, че бившият ви съотборник в Барселона Роналдиньо също ще дойде в клуба - разочарован ли сте, че това не се случи?
- Защо да съм разочарован? Аз мога да се справя и сам. Никога не съм разчитал на други хора, така че те не могат да ме разочароват. Нашата основна цел този сезон е да не изпаднем. Ако успеем в това, после ще мислим за по-големи неща.

Докато бяхте в Челси, Жозе Мауриньо - с когото спечелихте Шампионската лига - направи коментар, в който предположи, че сте малко по-стар, отколкото пише в паспорта ви (тогава 32 - б.р.). Според вас той защо каза това?
- Не знам. Може да съм на 50, но още вкарвам голове, нали! Жозе е мой приятел и такъв ще си остане. Всички правим грешки понякога. Нямам да се скараме заради толкова дребно нещо. Пазим толкова хубави спомени от съвместната ни работа, поне за мен са много ценни. Това, което каза тогава, не ме нарани, защото знам, че той е добър човек. А и аз може да съм стар, но вкарвам повече от младите! Мауриньо е много по-различен от това, което се представя по медиите. Той е забавен, мил и приятелски настроен. Това, което се случи с него този сезон, е изненада. А за Челси е голяма загуба.

Как оценявате вашата година и половина в английската Висшата лига? Защо си тръгнахте от Евертън след само пет месеца в клуба?
- Това е невероятна лига, с най-добрите фенове в света. Винаги крещят, независимо дали отборът им печели или губи, уважават правилата и футболистите, разбират самата игра. Моята кариера нямаше да е пълноценна, ако не бях отишъл в Англия. Всеки футболист трябва да натрупа опит във Висшата лига. А от Евертън си тръгнах, защото не можех да вляза в състава. Как да принадлежа на един клуб, след като не му обличам фланелката?!

Разкажете ни повече за срещите с филмовия продуцент, който се превърна във футболен президент Масимо Фереро? Босът на Сампдория изглежда доста ексцентричен...
- Работил съм с доста президенти в кариерата си, но ако трябва да избера един, то това определено е Фереро. Той е по-скоро забавен съотборник, отколкото президент на клуба. Можех да слушам историите му за кинобизнеса цял ден.

Какво си спомняте от първия път, в който видяхте Лионел Меси с топка в крака в Барселона?
- Той вече бе най-добрият футболист в света, но още никой не го познаваше. Помня, че веднъж говорих с Патрик Виейра по телефона. Предстоеше мач между Барселона и Ювентус, а аз му казах: „Има един играч в нашия отбор, който ще вкара най-красивите голове в следващите 25 години и ще бъде най-добрият в света". След като ме попита кой е, аз му отвърнах: „Меси". А той: „Тогава аз ще го наритам така, че никога повече няма да играе". Шегуваше се, разбира се. В онзи мач Меси му прокара топката между краката, а той просто се засмя!

Хората говорят за настоящия тризъбец на Барселона - Меси, Неймар и Луис Суарес, като го опроделят за най-добрия в историята. Вие с Меси и Роналдино не бяхте ли също толкова добри?
- Говорим за различни времена, за различни характери. Това, което ние направихме, остана в историята на Барселона. Много ценно е и за самите нас, а и за клуба, който винаги е играл роля в историята на световния футбол. Ние бяхме перфектни за онова време, те са перфектни за настоящето.

Горд ли сте, че вкарахте голове на два победни финала за Барселона в Шампионската лига?
- Горд съм, естествено. Тези финали правят името ми да блести още по-ярко. Не всеки футболист има шанс да играе в Барса, най-великия клуб на света.