Само преди дни старши треньорът на Берое Илиан Илиев празнува своя 40-и рожден ден. В богата си футболна кариера роденият във Варна специалист е играл за отборите на Черно море, Славия, Левски (София), АЕК (Атина, Гърция), португалските Бенфика (Лисабон), Маритимо и Салгейрош, както и турските Алтай (Измир) и Бурсаспор (Бурса).

Илиев е трикратен шампион на България с Левски и носител на купата на Португалия с Бенфика. За националния отбор на България има записани 35 мача и 3 гола. Дебютът му с националната фланелка е на 22 септември 1991 г. срещу Турция в Стара Загора. Участва на Световните футболни финали във Франция през 1998 г. Като треньор е работил в родния си клуб Черно море, а от януари 2008 г. поема повторно тима на Берое, след като година по-рано е освободен от тогавашния собственик. Ето цялото интервю, което Илиев даде пред Beroe Online:

- Г-н Илиев, Берое вече започна подготовка за новия сезон. Достатъчно ли Ви бе времето за почивка?
- Имахме около месец на разположение за лятна ваканция. Надявам се сега всички в тима да работим усилено и мотивирано, за да постигнем целите, които сме си поставили.

- От есента отбора ще се подвизава в "Б" група, успяхте ли на спокойствие, лично за себе си, да си изясните причините да се стигне дотук?
- Причините са много и са комплексни. Нека не забравяме как се събрахме зимата. Дадохме доста надежда на феновете, но накрая си пролича, че имаме доста пропуски във физическо и техническо отношение. Най-важното е да си извлечем необходимите поуки. Няма да крия, че ми остана горчилка, както предполагам у всички беройци и всички разумни футболни хора, заради начина, по който буквално ни изхвърлиха от "А" група, въпреки, че бях наясно как се действа в България. Повече ме заболя, обаче, че първите мачове, когато играхме добре, много хора ни тупаха по рамото, радваха се с нас и след първите една - две неудачи, същите тези хора - група фенове и някои журналисти ни обвиниха, че сме уреждали мачове, че сме купували футболисти и други откровени лъжи, които още повече спъваха работата ни.

- Сега целта е ясна - незабавно връщане в "А" група. Доволен ли сте от селекцията на този етап и да очакваме ли нови футболисдти да се присъединят към Берое?
- Целта вярно е ясна, но нека не бъдем толкова категорични, защото знаете каква "джунгла" е в "Б" група. Нека не се насажда мнение у хората, че ще минем като на парад през другите отбори. Разбира се, че ще се радвам да е така, но всеки срещу нас ще играе на 100% и един евентуален равен с Берое ще се приема от тях като успех.

- Що се отнася до селекцията?
- Доволен съм от селекцията. Взехме опитни футболисти. В състава има и доста млади и перспективни играчи. От нас зависи единствено да ги сработим и то не само на терена, но и в съблекалнята, тъй като това е най-важното за един отбор.

- Ръководството ви гласува доверие да водите отбора и в "Б" група, в този смисъл чувствате ли тяхната подкрепа и осигурени ли са всички условия от тяхна страна за пълноценна работа?
- Условията са осигурени. На този етап нямаме проблеми. Колкото до оставането ми на треньорския пост - в Берое съм заради феновете, които винаги са ме подкрепяли дори и в тежки моменти.

- Притеснявате ли се от това, че напрежението вържу вас сега най-вероятно ще е по-голямо през новия сезон, тъй като феновете и ръководството очакват от Берое добри игри, победи и промоция в "А" група и всичко друго ще бъде прието като провал?
- Единственото, което мога да обещая е, че ще работя за доброто на отбора. Уверен съм, че ще спечелим промоция за елита. Нямам право да се тревожа, защото ако един треньор се притеснява, предава негативните си емоции на футболистите си.

- Да оставим темата за Берое малко встрани. Допреди няколко месеца бяхте помощник-треньор на Димитър Пенев в националния отбор. Какво не достигна на България да участва на завършилото вече Европейското първенство? Румъния и Холандия ли баха толкова по-добри от нас или има и други причини, които са вътре в нашия отбор?
- Не ни достигна една точка, доколкото си спомням. Не вярвам да са били толкова добри Румъния и Холандия, макар че видяхте двата отбора се представиха успешно на Европейското. За съжаление след домакинския мач с Албания се наложи да зависим от трети отбори, а оттам шансовете ни намаляха драстично. Мисля, че като цяло националният отбор се представи достойно в изминалите квалификации. Благодарение на "безмислените" победи в последните 2 двубоя попаднахаме в по-изгодна позиция за жребия за Световното първенство, което все пак е нещо положително за България.

- Вие самия сте участвал с националния отбор на голям футболен форум? Какви са емоциите на такова първенство и какви са шансовете на нашите национали да се класират на Световното в ЮАР след 2 години?
- Усещането да участавш на световно първенство е изключително приятно, тъй като имаш чувството, че целият свят е вперил очи в теб. Това от една страна би могло да те скове, но пък от друга - ако играеш спокойно, изпитваш невероятно удоволствие. Шансовете ни да се класираме за ЮАР са реални. Трябва във всички мачове националите да излизат максимално мобилизирани и мотивирани, тъй като всички помним, че липсата на концентрация на домакинската среща с Албания на практика ни коства участието на Евро 2008.

- Вашия мач с националната фанелка, които винаги ще помните?
- Домакинската победа над Русия с 1:0, след която се класирахме за Световното през 1998, както и двубоя с Парагвай от световните финали преди 10 години, когато играх доста добре, а и атмосферата бе неописуема. Винаги ще помня и първия ми мач в националния отбор, който беше срещу Турция и се игра в Стара Загора.

- А има ли нещо в чисто професионален план, за което съжалявате?
- В кариерата ми на футболист и в по-кратката като треньор съм останал с впечатление, че животът ми винаги върви доста бързо и динамично. Напразно е да изпадаме в съжаление, тъй като времето не може да се върне. В пети клас бях на първия си подготвителен лагер с футболен отбор, бяхме на планина, паднах и си разрязах жестоко коляното, само на милимиетри от централното сухожилие. В този ред на мисли, едва не останах инвалид за цял живот, тъй че ако тръгнем оттам, трябва да се радвам, че съм играл футбол и че се движа нормално.

- Кой е отбора, който си мечтаете да водите като треньор?
- След това, което преживях в последните няколко месеца, не мисля, че треньорската ми кариера ще продължи дълго. Аз съм независим финансово човек, тъй като съм успял да си вложа това, което съм спечелил с краката си успешно и работя по-скоро за удоволствие. Какво бе удоволствието, обаче миналата година ? На 40 години съм, а от напрежение преди мачовете с Локо (София) и Пирин, ми се появявиха такива болежки от нерви, като на 70-80 годишен човек и ако работя за удоволствие, къде ми беше удоволствието предния полусезон? Мечтата ми е да изпитам задоволство, както на мачовете със Славия, с Ботев (Пловдив) - футболистите ми да се раздават максимално, да изпитат удоволствие от своята работа и феновете по трибуните да се забавляват. Има събрано разочрование у мен след събитията от края на миналия сезон и мечтите ми са горе-долу до тук. Надявам се да си свърша качествено работата в Берое и може би ще се оттегля от треньорската професия.

- Какъв е Илиан Илиев извън футбола и с какво са свързани интересите Ви извън терена?
- Най-важното е да обръщам внимание на семейството, това всеки го казва, но при мен е много важно, тъй като децата ми са в такава възраст, в която имат нужда от мен, а аз съм далече от тях. Най-малкото време, което имам, се старая да отделям на тях. Имам доста познати, но животът така ме е очукал, че имам малко приятели и то за радост извън футбола. В свободното време обичам да, ходя с тях за риба.

- Има ли нещо, което искате хората да знаят за Вас?
- В някои ситуации съм прекалено добър и затова страдам и затова трябва малко да се променя, ако искам да вървя напред. Винаги разчитам, че съм обграден от хора, които говорят че ми мислят само доброто, но не винаги е така.