Гражданската война в Испания прекъсва футбола за няколко години. През декември 1939 година шампионатът е възобновен, като на тима на Реал Овиедо е даден гратисен период от един сезон, защото стадионът му е унищожен от войната.
По време на втория шампионат възниква идеята за общоиберийски турнир на по четири испански и португалски отбори. Преговорите стигат до задънена улица и накрая испанците решават да проведат самостоятелен турнир с най-добрите в тогавашния шампионат: Атлетико, Атлетик, Валенсия и Барселона. Тогава името на Атлетико (Мадрид) е Атлетико Авиасион.
Името на състезанието е "Турнира на четирите". Той започва на 6 април с победа на Атлетик срещу Барселона с 5:3. След това Атлетико постига исторически резултат срещу Барселона - успех с 6:0.
Обаче състезанието така и не завършва, защото шестте най-добри трябва да се включат на 1/8-финалите за "Купата на Генералисимуса". В следващите сезони така и не се намира време за довършване на състезанието, което е считано за маловажно. Все пак трябва да се изиграе само един мач, който да определи шампиона.
През 1947 година испанската федерация намира дата за двубоя - 14 септември 1947 година. Атлетико побеждава на своя стадион Валенсия с 4:0 и вдига трофея. Любопитното е, че шест години след старта на надпреварата нито името на Атлетико е същото, нито стадионът, на който играе, нито дори емблемата. Президентът и треньорът на "червено-белите" също са други. Това остава единственото издание на "Турнира на четирите", пише "Спортал".
