Преди по-малко от месец на 80 години си отиде един от най - големите треньори в немския и световния футбол Юп Дервал. Треньорската му кариера в Бундестима е свързана с интересни перипетии, които отразяваме в днешния брой на "Архивите са живи". Стройният германец бе смятан освен за велик тактик, също така и за невероятен благородник.

...Часът е четири сутринта на 9 юли 1982 година. В залата за излитане на летището в Севиля две враждуващи племена се гледат на кръв и ще се изядат само с поглед. Няколко часа преди това (на 8 юли вечерта) Франция и Германия са изиграли най-горчивия и най-красивия полуфинал в историята на световните първенства. Срещата завършва 5:4 за германците след дузпи и 1:1 в редовното време и 3:3 в продълженията.

Немците ще отлетят за Мадрид, където ще играят финал срещу Италия, изгубен с 1:3. Французите ще отпътуват за Аликанте, за да се срещнат за третото място с Полша, където губят с 2:3. Летището в Севиля мирише на злоба и мъст. И в този момент настъпва един момент, който не е описан никъде в никоя футболна история. Не става въпрос за тактическия гений на Юп, който при "решения" вече мач в полза на французите при 1:3 пуска контузения Карл Хайнц Румениге, който буквално обръща срещата, за да се стигне до фаталните за французите дузпи. Тук става въпрос за съвсем човешки момент. 

Треньорът на "петлите" Мишел Идалго прескача траншеите на омразата и се доближава до селекционера на Бундестима Юп Дервал. За този момент Идалго си спомня: "Той бе единственият, с когото човек си заслужаваше да си говори независимо от всичко, което ни бе сполетяло. Ние не говорихме нито за мача, нито за съдийството, нито за дузпите. Приказката тръгна за нещата от живота", припомня Мишел 25 години след това. И продължава: "Чувствах го като брат, много се уважавахме. Двамата през сезона 1973/74 изкарахме съвместен стаж, в който подготвяхме млади футболни кадри. Това бе организирано в името на френско-германските връзки и ние бяхмеедновременно и треньори и посланици."

Впоследствие Дервал и Идалго ръководят националните отбори в мач, организиран от фирмата "Адидас", която ги облича. След това са изпити две бутилки отлично френско шампанско.

Юп Дервал е роден в областта Рейн. Тъкмо в тази част на Германия наричат Йозеф с краткото Юп. Благодарение на високата му снага и къдравите коси немската преса веднага му измисля прякора на индиански герой, който ще го следва през целия живот - Големия шеф. В своята кариера на наставник Дервал има играчи, които са едновременно добри техничари и работяги на терена като Дремлер, Бригел, Фьорстер, Магат, Щилике. Дервал ръководи 67 пъти маншафта и има 45 победи в тях. Футболистът обаче, който винаги е бил най-на сърцето на Юп, е един мъж с глава на зидар - Хорст Хрубеш. Същият този "германски кон" вкара двата гола за 2:1 на финала на Евро'80 срещу Белгия.

През целия си живот Дервал винаги е бил жизнерадостен и приветлив. Това му коства нов прякор. В един такъв еуфоричен момент вдига наздравица с бира към един журналист. Тутакси представителят на медията го кръщава "Pilsnase", което ще рече Бирения нос. По същия начин през 80-те години, когато немският национален тим се готви край красивата местност Шлюхзее, тя автоматически е прекръстена на Шлюкзее - или езерото на къркането. Говори се, че на това място отборът, воден от Дервал, е опитвал постоянно различни видове червени вина.

Мондиалът през 1982 година започва със скандална предистория за наставника. Юп се опитва да върне в националния тим големия Бернд Шустер. Търси всякакви начини и не успява. Накрая в една ранна утрин звъни у дома му. На телефона е съпругата на звездата - Габи, която лично отказва с думите: "Моят мъж ви уважава много, хер Юп, но ако отидете заедно на лов. Що се отнася до това да облече националната фланелка, това не може да стане. Вие нямате никаква вина. Причината е във футболния съюз. Лека нощ!"

Като всеки треньор по света и Дервал има свой футболист, на когото му дава да прави каквото си иска в националния тим. При Юп името на този човек е екстравагантният Паул Брайтнер. С висшестоящето разрешение на Дервал (и най-вече благодарение на Паул) на Мондиал'82 се появява Лотар Матеус. Той е хвърлен директно в дълбокото в един фалшив мач срещу Австрия.  Резултатът е само 1:0 за германците. Попадението е отбелязано още в 9-ата минута от Хрубеш и мачът се доиграва. "Зеленият" Матеус иска да се раздаде в последните 18 минути от срещата и отива да пита Дервал на тъчлинията защо съотборниците му се правят, че играят. Тогава Големия шеф го препраща при Брайтнер. Брадатия мъж го гали по главата и го успокоява: "Абе, я си трай. Не виждаш ли какво става тук?" Единствен Лотар не разбира, че мачът е уговорен, за да може отборът на Алжир да бъде изхвърлен от по- нататъшно участие в Мондиала. За сметка на немците.

На Евро'84, след краха срещу Испания и гола, отбелязан от Маседа в мрежата на Тони Шумахер, таблоидът "Билд" подклажда напрежение. Изданието кара настроеният кариеристично Франц Бекенбауер да заеме поста на Юп Дервал. По онова време Кайзера води официална колонка за коментари в жълтото издание и има много приятели там, които го подстрекават да смени благородния Дервал. Така Големия шеф отстъпва мястото си и поема към Турция, където става треньор на Галатасарай. Но и оттам той не е изоставен. Хората продължават да го обичат. На 15 септември 1989 година "сараите" са наказани да играят на чужд терен мача срещу Монако. Вместо в Истанбул срещата трябва да се състои в Кьолн. Там е пълно с турци изселници, които напълват стадиона и в продължение на 90 минути скандират: "Юп, ние те обичаме!"

Впоследствие става футболен посланик между Германия и Турция и е причина за затоплянето на отношенията между двете страни. В последните години от живота си Дервал се отдалечава от футбола и се отдава на по-спокойни и съзидателни спортове като голфа. В края съвсем избягва хора и медии. Но остава в сърцата на тези, които го познаваха като невероятен благородник. Като един от последните рицари на футбола.

Визитка:
Роден на 10 март 1927 г. в Вюрселен
Починал на 26 юни 2007 г.
Като играч:
пост: офанзивен полузащитник
1937-1949 Ренания Вюрселен
1949-1953 Алемания Екс Ла Шапел
1953-1959 Фортуна Дюселдорф
За Бундестима: 2 мача през 1954 г.
Като треньор:
1959-1961 Бил
1961-1962 Шафхаузен
1962-1964 Фортуна (Дюселдорф)
1964-1970 Саар
1970 (октомври) - 1978 ФРГ
(помощник -треньор при Хелмут Шьон)
1978(октомври) - 1984(юни) ФРГ
(национален селекционер)
Начело на Германия:
67 мача: 45 победи, 11 равни, 11 загуби
1986 - 1988 Галатасарай
Отличия:
1980 европейски шампион с ФРГ
1982 финал за св.първенство
1987 шампион и Суперкупа на Турция