С ръководителя направление ДЮШ към БФС Иван Тишански се връщаме назад във времето, когато беше футболист. Състезателната му кариера е много пъстра и пълна с любопитни факти. Централният защитник минава през Септември, ЦСКА, Сливен, Черно море, Академик и Левски. Иван разказа случки още от юношеския национален отбор от 1970 г. до паметните мачове на "сините" с Аякс през 1975 г.

През март 1970 г. българският младежки национален отбор под името Левски отива в швейцарския град Белинзона на турнир с младежките състави на Хамбургер, Ювентус и Уест Хям. Иван Тишански, който по това време вече е преминал от Септември в ЦСКА, играе в една формация заедно с Неделчо Радев и Георги Тодоров-Топето. Отборът става първи, а за тримата младежи се интересуват скаути на Уест Хям.

Два месеца по-късно през май, когато националите отиват на европейско юношеско първенство в Англия, "чуковете" директно им предлагат да останат в Лондон. Английската столица е първата спирка на представителния тим, ръководен от Димитър Дойчинов. Докато нашите чакат във фоайето на хотела, достолепни пенсионери гледат телевизия. Картината обаче се разваля и канарата Веско Евгениев от Миньор (Перник) с 2-3 юмрука оправя образа по български.

Възрастните англичани гледат с отворени уста, а крехкият Войнов се опитва да изнесе урок по възпитание на пернишката печка, като за малко не си изкарва боя. На следващия ден нашите отиват в Шотландия, където трябва да изиграят три мача с домакините, Швеция и Италия. Първият двубой е с шотландците в Еърдри. До последно водим с 2:1. Даже някои журналисти си тръгват по-рано от стадиона и техните вестници излизат със заглавия "Българите ни отвяха". В крайна сметка срещата завършва 2:2.

В следващия мач играем с Швеция. В отбора на скандинавците са бъдещите звезди на ПСВ Айндховен Едстрьом и на Байерн (Мюнхен) Торстенсон. Нашите изобщо не се церемонят и бият с 3:0. След това побеждаваме и Италия с 2:1. Проблемът е, че шотландците, които са ударили "адзурите" със същия резултат, размазват шведите с 5:0 и стават първи по голова разлика. Така завършва тази авантюра на Тишански (който е набор 1952) на първенство за 19- годишни, родени през 1951.

Същата 1970 година през лятото с ЦСКА Иван печели огромна купа в Палма де Майорка. На връщане, по нареждане на Манол Манолов -Симолията, грамадният трофей се носи от Тишански и Георги Денев като най-малки и по ръст и по възраст в отбора на "армейците". След отказването на Маринчев "червените" се опитват да налагат Тишански на левия бек. Там обаче той се чувства неудобно, защото е перфектен централен защитник, а в този момент няма място за него на този пост.

Пратен е в Сливен и за една седмица в Черно море, но пак се връща при "армейците". Записва МИО (международни икономически отношения) и напуска ЦСКА през есента на 1972 година в посока Академик (София). През 1974 година изживява много интересни моменти, където треньор му е Данко Роев. "Студентите" са на световно студентско първенство във Франция.

След победа на четвъртфинал, отборът отива на полуфинал срещу френския студентски тим на Гренобъл. Мачът се играе в Аячо. На летището в Корсика е претъпкано с млади хора, които чакат за концерт култовата група "Дийп Пърпъл". Нашите играчи се омесват с музикантите. Тишански си спомня до днес какво се случи: "Бяхме на няколко метра от Ян Гилън, Ричи Блекмор, Роджър Гловър, Ян Пейс и Джон Лорд. Някои извадиха фотоапарати да ги щракнат.

Но "горилите", които пазеха музикантите, избутваха с ръце хората. Местното население ни помисли, че сме част от екипа, който работи със състава, защото се движехме с тях. Едва си пробивахме път. Друг интересен момент от престоя ни в Аячо е, че ни предложиха да посетим родната къща на Наполеон Бонапарт. Навихме се само аз, Чалев и Гологанов. Останалите предпочетоха да идат на пазар."

На полуфинала Академик побеждава Гренобъл с 2:0. Борис Ангелов се опитва да вкара нов гол и се сблъсква със защитник на съперника, след което му се губят два часа. Заради това остава два дни в клиника. На финала в Ница нашите губят 1:4 от сборен отбор на двата тима Университатя от Крайова и Клуж.

Френски съдия си отмъщава за загубата на домакините на полуфинала, като свири безобразно. На всичко отгоре показва два червени картона на Чалев и Тишански. В цялата си кариера Иван е гонен само два пъти. Освен този път, другият случай е с юношите на ЦСКА в мач с Динамо(Берлин).

През лятото на 1974 година Вуцов, който харесва много играта на Тишански, го кани
на почивка със "сините". От Академик обаче го заплашват, че ще му прекратят студентските права и той играе още един сезон. В края на същата година печели Балканската клубна купа със "студентите" след победа над Вардар(Скопие) с 2:0.

Есента на 1975 година е бурна откъм трансфери в Левски. Наложена е забрана на желаещите Тишански от Академик, Грънчаров от Черно Море (вечна му памет) и Йорданов от Миньор (Пк) да преминат при "сините". Заплашени са да бъдат изключени от футбола за две години. Но ембаргото пада много по-рано. Първи заиграва в Левски Йордан Йорданов в мач срещу Локомотив (Сф).

Преминаването му е крайно любопитно. Тогавашният шеф на ДСО "Зърнени храни" Бешков разбира, че в Перник има недостиг на зърно и праща необходимото количество за да "откупи" Пиката и да премине на "Герена". След това идва ред на Тишански, който дебютира срещу Дуисбург и накрая Николай Грънчаров влиза срещу Аякс.

Много хора си спомнят култовите сини екипи на Левски от 70-те години с белите райета по хълбоците. "Сините" отиват два дни по-рано за мача в Дуисбург, който е на 22 октомври 1975 година. Денят е четвъртък. Предната вечер в Дюселдорф играчите гледат невероятния мач за КЕШ между Борусия (Мьонхенгладбах) с виртуоза Алан Симонсен и Ювентус с Дино Дзоф, завършил 2:2.

Вечерта, още зашеметени от шоуто, пред хотела на левскарите пристигат два рекламни автобуса на "Адидас" и "Пума". От тях започват да стоварват екипи и спонсорите да ги рекламират един през друг. В крайна сметка "сините" избират "Пума", а на следващия ден на мача с Дуисбург доктор Жан Филипов е с две лекарски чанти на двата гиганта в спортното производство.

Одисеята за мача с Аякс в Амстердам, който е на 26 ноември същата година, е не по-малко интересна. "Сините" летят предния ден сутринта за Холандия с прекачване на Виена. По обяд вече са в австрийската столица, но трябва веднага да изхвърчат от самолета, защото
мирише на изгоряло, даже отнякъде се виждат пламъци. Ситуацията е овладяна впоследствие, но ремонтът на машината трае осем часа. В крайна сметка играчите на Левски пристигат на летище "Схипхол" капнали в полунощ.

Иван Вуцов обаче не изневерява на себе си. Едва оставили багажа в хотела, той ги подкарва посред нощ към игрището за "лека" тренировка. Холандски служители чинно включват осветлението на стадиона и под непрестанен ситен дъжд левскарите тренират. На другия ден "сините" губят с 1:2. В София печелят със същия резултат и триумфират след продължения и с дузпи. Битка, за която многократно сме писали.