И тази година трансферният пазар в България е съвсем скромен. Клубовете ни отдавна спряха да продават футболисти в елитни футболни страни като Англия, Италия или Германия. Оказа се, че можем да продаваме само в Русия, при това на отбори от втората половина на таблицата.

Най-лошото е, че у нас вътрешният трансферен пазар остава почти кух. Вместо да сключват сделки помежду си и да се подпомагат финансово, клубовете си играят на криеница. Дебнат на кой футболист има забавено плащане, пращат го на арбитраж за две неполучени заплати и го прибират след това без пари.

Това взаимно прецакване няма да доведе до нищо хубаво. В Левски се гордеят, че взеха без пари Георги Христов от Ботев и по този начин измамили Димитър Христолов. В същото време платиха близо 1 млн. евро на някакъв бразилски клуб за Жеан Карлос, когото сега продадоха с огромна загуба.

Питам - нямаше ли да бъде по-добре за футбола ни, ако бяха сключили почтена сделка с Ботев, вместо да хвърлят толкова пари на вятъра за бразилеца, който не им свърши никаква работа? Ето например ЦСКА плати на близо 600 000 евро на Ботев за Саидходжа и Йордан Минев. И двата клуба имат изгода - червените взеха добри играчи, в пловдивския клуб влязоха пари. При евентуален трансфер в чужбина и двата клуба ще имат приходи.

Впрочем това е разликата между нашата "А" група и елитната дивизия на Румъния например. Там няма такива игри, а вътрешните трансфери вече достигат 1 млн. евро. Да не говорим за Русия, където Динамо продаде Дани на Зенит за 32 млн. евро, а Семшов отиде в същия клуб за 10 млн. Съвършено ясно е, че при такъв вътрешен пазар в Русия и Румъния ще има силен футбол и стабилни клубове. Ние, понеже се пишем тарикати, опитваме да се прецакаме взаимно. Накрая от тарикатлъка страдат всички.

Още по-зле е положението с износа на футболисти от България към чужбина. Проблемът е в това, че "А" група се оказва неспособна да произведе качествени играчи за елитния европейски футбол. Нещо повече - от мача с Швейцария в Женeва се видя, че в цяла България не може да се намери един добър ляв защитник! Не се дава шанс на младите да се развиват.

Ето например в ЦСКА има петима представители на обещаващото ново поколение - Павел Виданов, Иван Иванов, Николай Чипев, Александър Тонев и Мартин Тошев. Вместо да играят обаче активно, някои от тях трябва да чакат ред след Маркиньос, Гунлаугсон и т.н. И когато им дойде редът, вече ще са си загубили качествата. Единствено в Славия президентът Венцеслав Стефанов реализира добре проекта си с налагане на млади играчи, които след това трансферира в чужбина и реализира приходи.

Имам връзка в Интер, наскоро оттам подадоха запитване: "Препоръчайте ни защитник". Според всички анкети най-добрият български защитник през есенния сезон е Кирил Котев от ЦСКА. Само че с какви аргументи да го препоръчаме на Интер, като не е титуляр в националния отбор? По всеобщо мнение Котев заслужава да бъде титуляр в състава особено като се знаят проблемите в защитата. Само че срещу Швейцария се даде шанс на футболисти в по-напреднала възраст, които далеч не са от неговата класа и нямат качествата му. А елитните клубове като Интер искат най-доброто.

Ето по тези причини "А" група в момента се оказва способна да продава играчи най-вече в клубове от втората половина на класирането в Русия. Това е много рисковано, тъй като и руснаците вече са предпазливи в купуването на играчи.

Освен това те имат квота от шестима чужденци на терена, което силно ограничава мотивацията им да купуват играчи зад граница. Все пак национал като Благой Георгиев се продаде в Терек (Грозни), а игралият срещу Швейцария Йордан Тодоров очаква трансфер в Кубан. Това като цяло са скромни сделки, като се има предвид, че преди 15-20 години българските футболисти се продаваха в Испания, Германия и Португалия. Но при това ниво на футбола ни не можем да очакваме нищо по-различно.

Забележка: Материалът е публикуван във вестник "7 дни спорт".