Не очаквайте поредния задълбочен, обилно (не)подправен анализ за българската борба. Зачестиха напоследък. Няма нужда от подробности. Ситуацията е пределно ясна.
България се провали на световното в Париж. Тотално. Нито един спечелен медал, при толкова много наши реномирани и талантливи участници, беше немислим сценарий преди първата схватка с българко участие във Франция.
Заминахме с големи очаквания, а се върнахме с погледи, забити в пода. Като наказани. От липса на късмет. От недостатъчно опит. От съдбата.
Факт.
Но това, което последва след края на Мондиала, наистина беше прекалено "по нашенски". Много рязко "грабнахме телата" и решихме да ги захвърлим по борците ни. По техните треньори и ръководството на федерацията ни. След оттеглянето на Валентин Йорданов, разбира се, защото преди това всички бяха сити, обилно напоени и доволни.
Когато стане дума за смяна на поколения във футбола, да речем (незнайно защо все си говорим за футбол, въпреки че имаме един-единствен значим успех в този спорт за цялата си история) време има много. Дава се карт бланш, "гласува се доверие", "зареждаме се с търпение", както обичат да казват практикуващите тази игра у нас. "Концентрираме се", "работим ден за ден", "проявяваме разбиране към загубите", "чакаме колкото е необходимо", но през това време не спираме да наливаме пари.
Но за подобна смяна на поколения в най-титулувания ни спорт, най-успешния и емблематичен за страната ни, няма време. Не можем да чакаме! Гонят ни, настигат ни, задминават ни, страх ни е от потенциален колапс на държавата заради липсата на медали! Ще запецне бариерата на Капитан Андреево от фатализъм. Не можем да избягаме и ще трябва да понесем срама върху плещите си - българската борба без медал...
Източник: БФБ
Почнаха се коментари на незнайни, но и на доста знайни, популярни в тази сфера воини. Крайни становища и мнения. Категоризации и приканване към смяна на състезатели, треньори и ръководители в борбата ни. Футболни съпруги, рентиери на бараки, панелки и мазета в крайните квартали решиха, че най-после, след десетки години нетипично-преднамерени реверанси от тяхна страна, е дошъл моментът им да нахулят тия глупаци с кецовете, които само се разхождат по далечни страни - на екскурзия. Един медал не спечелиха, че да оправдаят милионите на данъкоплатците, дадени им за подготовка.
"Няма го Вальо, сбирай се народе!", някой си изкряска.
Няма време за контузии на европейски и световни шампиони (Иво Ангелов, Тарек Абделслам),
няма време за оправдаване със съдийски произвол (в схватката на Мими Христова),
няма време!
Без значение, че Миглена се бори в Париж със световъртеж, след 2 часа повръщане. Без значение от европейските ни титли, спечелени от същите тези борци няколко месеца по-рано и ефимерната тогава еуфория и емпатия, завладяла "независимите".
Борбата гине! Изчезва! Почти не си спомняме вече за олимпийските си шампиони в този спорт. Мъжделее ни се като далечно видение времето, в което питахме за "телефончето на Дубов", "номерчето на Серафимчо" и "координат на Армен" (последното е 100% цитат, няма правописна грешка).
Веднага вниманието бе насочено към милионите, към цифрите. Сеир да става. Без значение колко взимат другите спортове. Това няма тежест. А и също без значение, че с тези пари не просто се подготвят един, два или три национални отбора, а отиват за всичко необходимо в този спорт, за огромен период от време - във всички краища на България и за всички малки, средни и големи турнири.
Източник: БФБ
Няма значение. Мачкай, сега е паднало! Няма кой да ги пази вече. Вальо добър човек беше, как сладко организираше коктейлите - като никой друг. И имаше любов от всички за него. Даже в излишък. Преливаше. "Баткосваха" го, без идея да си имат защо го правят. Мили очи. Добре гримирани, готови да се качат на който и да е самолет за Иран, Таджикистан, Туркменистан и Аджъмахала - само за да са с борбата. Да я любят и тачат. От сърце и без никаква престореност. Никаква.
Пазете номерата на борците ни, стюарди и стюардеси на неволята! Пазете ги. Пак ще ви потрябват.
Всички в борбата - онези, които жертват времето със семейството си, за да бъдат в залата, които не знаят какво е умора и достигат, а и задминават пределите на човешките възможности, които тренират и при капеща зала, и в кучешки студ, и когато нямат партньор за подготовка и пари за градския транспорт - спокойно, пак ще ви се обадят!
Вдигнете високо своята глава! Продължавайте да стъпвате по земята със същата тежест на световни и европейски шампиони. Работете все така неуморно за олимпийския връх.
Пак ще ви обичат и ще се гордеят с вас. Искрено и от сърце...
Източник: БФБ
