През изминалия уикенд, в не толкова далечна Словения, проблесна ярък, светъл лъч на надежда. Надежда за един от успешните ни, най-трудоемки и най-български спортове - борбата.
Момчетата, момичетата и кадетите на България отвяха конкуренцията в Мурска Собота, грабвайки умопомрачителните и впечатляващи 41 медала. 13 от тях бяха от най-ценния благороден метал!
Не просто отличията и титлите обаче, а начинът по който борците ни се справиха с всички свои съперници, оставяйки тях и щабовете им с много притеснителни и неприятни спомени и теми за размисъл, беше най-важното. Най-същественото.
Малките ни шампиони са на много крехка възраст, за да оценят истинската стойност на своите медали. Да разберат защо обичайните поздравления и приветствия, реакции към тях са неколкократно умножени. Защо очите на тези, които наистина обичат този спорт и не желаят той да бъде забравен и запокитен в миналото, се напълниха със сълзи в неделя вечер, когато равносметката бе ясна, а класиците ни вдигнаха над главите си отборната титла в надпреварата, помитайки всички свои опоненти на тепиха.
Най-важният, най-значимият и безценен аргумент във войната (няма причина да не можем да я наречем така) на борбата ни за запазване на позициите й в регионален, европейски и световен мащаб е наличен.
Борбата ни има не само славно и незабравимо минало, но и светло бъдеще!
Това бе доказано за пореден път, както вече неколкократно го направиха свободняците, класиците и жените ни, поели по първите си стъпки на най-високото ниво - в първите, представителните ни отбори.
И съвсем скоро, без да търсят излишен реваншизъм, но пък заставайки смело зад уменията и успехите си, българските шампиони ще могат да се изправят очи в очи с критиците си у нас и в чужбина, които сега използват отдалата им се възможност да злословят срещу дисциплината, уважението, гордостта и начина на живот, наречен "борба".
Но няма да е необходимо да казват каквото и да е. Защото вече ще са "говорили" достатъчно там, където трябва и където единствено има значение - на тепиха!
