Един от малкото българи на ръководни постове в световните структури на спорта получи тържествено приза "Човек на XXI век" на сдружение "Програма произведено в България", заради забележимо и дълголетно присъствие във висшите етажи на спорта.
Става дума за Цено Ценов.
През март Ценов заслужи пореден мандат като президент на Eвропейската федерация по борба и вече 22 години движи с респект делата на най-древния спорт на континента. Българинът е фактор в организацията още от нейното основаване през 1978 година. По-късно - през 2002-а, влиза в управата и на Международната централа (UWW), а от 6 месеца заема поста вицепрезидент.
"Моят баща казваше: На вид борбата изглежда проста работа - единоборство, но цялата й организация изисква много интелект, дисциплина и най-вече търпение", разкрива Цено Ценов.
Цено Ценов остава шеф на Европейската федерация по борба
Делегати от 39 държави преизбраха българина
Той попада в един от най-успешните български спортове именно покрай татко си. Цено Ценов-старши е свързан с борбата още преди 1944 г. Бил е царски офицер и познавал лично Дан Колов. А когато именитият ни борец в свободния стил се прибирал у нас, му е организирал официални срещи и турнири. По-късно Ценов-старши става и член на Общото събрание на Международната федерация по борба (ФИЛА, сега UWW), а от 1966 до 1978 г. е в Изпълнителното бюро на централа.
В годините Ценов-младши се запознава с големите борци по онова време. Първата му голяма изява е още като студент - секретар на световната купа в София. Тогава нашият Лютви Ахмедов побеждава легендата Хамид Каплан (Турция) и става шампион.
Разбира се, като дете сегашният президент съвсем естествено попада в залата по борба. След време обаче му откриват кожно заболяване и прекратява със спорта. Но остава близко до тепиха. Впуска се в съдийството, става и международен рефер.
Любопитното е, че по образование Ценов е историк, завършва Софийския университет. Никога обаче не работи по професията си, но тя му помага в общуването с най-различни хора. Владее френски и руски език, които изучава усилено още в училище, а после и по време на следването си.
В казармата съдбата го среща с две популярни личности от нашето съвремие. Единият е досегашният служебен министър Огнян Гержиков. "Той си беше и остана човек с много добра музикална и обществена култура, с широки интереси - казва Ценов. - Но за съжаление животът ни тръгна в различни посоки."
С другия обаче поддържат близки отношения и до днес, защото са в една сфера - Стефан Ангелов, двукратен бронзов олимпийски медалист в класическия стил. "При него има една жестока несправедливост - допълва Ценов. - На две поредни олимпиади бе жестоко ощетен и със съдийско решение остана трети, без да е загубил среща."
След солидната образователна подготовка Ценов започва възходящата управленческа кариера, извела го по-късно стъпало по стъпало до президентски пост. Първо е сътрудник на Христо Меранзов, известен със своята принципност и безкомпромисност в Български съюз за физическо възпитание и спорта (БСФС), предшественик на Спортното министерство. След 2 години вече е в отдела за "Високо спортно майсторство". А от 1971-а е назначен за отговорен секретар на Българската федерация по борба, чийто председател е Райко Петров, наричан Патриарха на борбата. Този тандем ръководи най-успешния ни спорт 18 години, в които на шампионския връх блестят Валентин Йорданов, Александър Томов, Петър Киров, Георги Мърков, Живко Вангелов, Атанас Комшев....
"С борци е колкото интересно, толкова и трудно да се работи, но пък е благодатно - признава Ценов. - Трябва да умееш да вникваш в проблемите им. Защото те са хора с вродени качества, имат самочувствие и разбират от това, което правят. Но понякога не успяват да го покажат."
Ценов обаче съжалява, че в тежките години на прехода борбата се сдоби с лоша репутация. "Ние сме си виновни, защото тогава не само борците, но елитният ни спорт бе оставен на произвола на съдбата - казва той. - И в хаоса изплуваха посредствените, които никога не са ставали шампиони, и се обявиха за борци. Всички ръководители на спорта не намерихме формата да се противопоставим на това и да кажем: "Борците не са бандити!".
А относно завидното си дълголетие на международната сцена президентът признава, че... не е проста работа. "Там има натиск от много посоки, стремеж за постигане на резултати, вербуване на нечии каузи. В годините изстрадах истината, че проблемите трябва да се познават и решават, а не да се отлагат във времето или заобикалят. Казусите изискват подход в рамките на цивилизованата процедура, където правилата са фиксирани. Необходими са лични качества и най-вече търпимост."
И след като бе избран за нов 4-годишен мандат, сега президентът мечтае да свърши още някои неща за новия облик на борбата.
"Не бива да хленчим за миналото -казва Ценов. - Предишната система бе много ефикасна, но за онова време. Сега трябва да се търсят други пътища. Радвам се, че борбата и в частност Федерацията първа го проумя. Големият спорт е там, където е големият бизнес!".
Свири на пиано
Повече от 11 г. Цено Ценов е свирил на пиано. Оттам тръгва и огромната му любов към музиката. Голямата му слабост е операта, която се конкурира за внимание с 6-годишния му внук Никола. Малчуганът има голям интерес към борбата, но родителите му засега не го пускат да тренира.
И въпреки че е обиколил почти целия свят, Ценов признава - най-комфортно се чувства в България. "Човек е добре там, където е неговият бит, народ, език - разсъждава той. - Когато отидеш на друго място си сменяш целия начин на живот, както го правят емигрантите. Повечето са принудени да напуснат държавата си, за да търсят препитание. Това вече не е свободен избор, а присъда."
Другите за него:
Голям ерудит и балансьор
Мъдър човек, балансьор, голям ерудит и администратор на много високо ниво с огромен опит. Освен, че е мой първи съветник, Цено Ценов е и мой приятел. Той се ползва и с голям авторитет в цялата европейска борба, а неслучайно наскоро стана и вицепрезидент и на Световната федерация. Ценов е личност, която само с присъствието си на международната сцена, има огромен принос за имиджа на българския спорт. Бил съм свидетел как го посрещат - с респект и уважение! Можем само да се гордеем, че имаме такава личност!
Красен Кралев, министър на спорта
Източник: БФБ
Той е явление в българския спорт
Изключителен човек, когото познавам още от дете, вече 40 години. Цено Ценов е явление в българския спорт. Изграден администратор на най-високо ниво. Има качества на дипломат. Може да решава трудни въпроси в специфични ситуации. И много пъти е спасявал авторитета на борбата. Ето например, когато на олимпиадата в Пекин 2008 шведският борец Ара Абрахамян си хвърли бронзовия медал в знак на несъгласие със съдийските отсъждания, президентът Рафаел Мартинети беше краен. Швейцарецът дори поиска доживотно наказание. Тогава Ценов се намеси и настоя случаят да бъде решен и от Етичната, и от Юридическата комисии на ФИЛА. Така в крайна сметка спортистът отнесе 2-годишна санкция, което бе далеч по-справедливо.
Белчо Горанов, член на юридическата комисия на UWW и генсек на БОК
Отдаден на каузата
Ценов е човек от старата генерация, за когото понятията морал, достойнство, отдаденост на каузата не са само думи, а важна част от делата му. Готов е винаги да помогне. И въпреки зрялата си възраст има млада, съвременна мисъл. Изключително комуникативен и проницателен. Специално борбата много дължи на него. Достойна личност, която може да бъде добър пример за следващите ръководители на спорта.
Проф. Даниела Дашева, бивш служебен министър на спорта, преподавател в НСА
