Георги Иванов зарадва всички българи с прекрасното си представяне на европейското първенство по борба до 23 години, което се провежда в Тирана. В най-тежката категория на свободния стил - 125-кг, той победи украинеца Володимир Кочанов с 11:0 и технически туш, само за 3:14 минути. И така спечели втората си титла от европейско в тази възрастова група, след като през 2023 отново стана №1, пак след финал срещу този съперник. След големия триумф, Иванов даде интервю първо за ТОПСПОРТ.
Георги, здравей и честита титла! Не остави никакъв шанс на съперниците ти - 4 победи, общо 32 точки за теб, едва 2 за опонентите ти. Показа им как се прави...
- Здравейте и благодаря за поздравленията, за вниманието към мен. Много съм доволен, защото европейското в свободния стил завърши с българския химн! Прославих България и съм горд. Често казано, очаквах да спечеля златния медал още преди турнира. Въпреки това, че имах тежък жребий. Още на старта ми се падна руснак - Пуховски. Победих го с 5:1, но беше оспорвана схватка, водих само 3:1 към края. После направих 4:0 срещу Дурсинов от Азербайджан. Той имаше по-лек жребий и почиваше преди срещата ни. Винаги ми е най-трудно на старта, но после нямам проблеми. Но полуфинала бях убеден, че ще преборя турчина. Направих го категорично. За да дойде новата ми схватка с украинеца Кочанов. Той дори не се изпоти до финала, побеждаваше за 2-3 минути...
Източник: startphoto.bg
Е, на финала хубаво го изпоти - 11:0 и технически туш...
- Да, така е, добре го поизпотих! Стъпих на тепиха срещу него и видях, че има страх в очите. Беше притеснен. Това ме мотивира още повече - като видя, че съперникът ми го е страх! Два пъти го побеждавам на финал на европейско до 23 години. Едва ли иска да се срещнем и занапред.
Треньорът ти в националния ни отбор Диан Динчев празнуваше рожден ден в същия ден. Подари му най-хубавия подарък. Какво си казахте с него?
- Че имаме една цел - да вдигнем високо българското знаме след края на финала. Така и стана. Чухме химна и отново показахме, че борбата е най-успешният български спорт, който няма да загуби слава и традиции, който ще продължава да носи медали и да прави хората щастливи. Вече 3 години поред взимаме титлата в тежката категория на свободния стил на европейско до 23 години. Аз я взех през 2023 година, миналата го направи Ален Хубулов, сега пак аз.
Източник: startphoto.bg
Сега какво предстои за теб?
- Подготвителен лагер във Владикавказ с националния отбор при мъжете. Там ще се готвим за предстоящото европейско първенство в Братислава, което е през следващия месец. Ще отида там пределно мотивиран да надвивам, да продължа добрата си форма.
Да разбирам, че се целиш в европейска титла и при мъжете?
- Винаги това е моята цел - първо място! Независимо от турнира и възрастовата група. Винаги искам да бъда шампион, да гоня най-високи цели. Не ме е страх от никого! Ето, в тази категория е Олимпийският шампион от Грузия - Гено Петриашвили. Не знам дали ще бъде на Европейското, тази година никъде не се е борил до момента. Но и срещу него да се изправя, пак няма да има никакъв страх у мен! Вярвам в себе си.
Това прави впечатление - още с излизането на тепиха направо полудяваш, като гледаме погледа ти.
- Ами, в нашия спорт е много важно да имаш психика, да си характер. Млад съм, но смятам, че притежавам силна психика и това много ми помага. Естествено, не може и без другите компоненти от борбата. Заради това трябват много тренировки, много лагери и спаринг съперници. Подготовката за всеки турнир от изключително значение. Но имаш ли психика и сърце, нещата ще се получават.
Източник: startphoto.bg
Ти си възпитаник на димитровградската школа. Донесе първата титла за града след дълга пауза от над 50 години. Тава не се беше случвало от времето на Еньо Вълчев. Кажи няколко думи за клуба ти?
- Така е, направих това след много дълга пауза от времената на Вълчев. Не само от борба, и от други спортове дълго нямаше титла градът, ако не се лъжа. Благодарен съм на всички в клуба ми. Че ми помагат. И на треньора ми Салим Наим, аз съм при него от дете, от 6-годишен. Той ме взе и ме изгради като борец. Продължава да го прави. И татко ме тренираше, Бог да го прости. Петима братя сме. Татко ни събираше на килима в хола и правихме хватки. Всичките ми братя бяха свързани с борбата, медалисти. По-големите се отказаха, най-малкият наскоро стана трети на републиканско, той е на 12 години. Ние сме семейство, което много обича борбата.
Кой е любимият ти борец?
- Винаги мой идол е бил легендата Валентин Йорданов! Велик българин и звезда в световен мащаб в нашия спорт. Да станеш Олимпийски шампион на 36 години в един от леките стилове на свободната борба е нещо уникално. При нас, тежките, е по-лесно на тази възраст, но при него е било много трудно. Бил е упорит и винаги ми е за пример.
Източник: startphoto.bg
Оптимист ли си за бъдещето на борбата у нас, че успехите ще продължат?
- Да, оптимист съм! Виждате, постигаме успехи. Но трябва да се обърне внимание на децата, на тези, които идват отдолу, там положението никак не е розово. Да има повече лагери за U15 и U17, да има състезания. Това е пътят за мен. Да сме живи и здрави и да развиваме борбата, защото е най-успешният български спорт и носи слава на страната ни.
