Едмонд Назарян пред ТОПСПОРТ: Дай Боже да е дошло времето да стана световен шампион!

Името Едмонд означава процъфтяващ. Именно такъв е Едмонд Назарян - бижуто на българската борба. Само на 21 години, Еди цъфти като райско цвете пред очите ни и вече спечели два златни медала от Европейско първенство - в Рим и Загреб. Всички се надяваме 2023-та да е годината, в която след европейския връх, той ще стъпи и на световния. Любимецът на българите даде интервю за ТОПСПОРТ преди шампионата в Сърбия, който започва на 16 септември.

Еди, здравей! Къде те намираме в момента и как върви подготовката ти за Световното първенство?

- Здравейте! В Армения съм, подготвям се тук. Благодаря на Господ, че съм здрав. Към момента всичко върви по план. Мога да кажа, че нещата са направо супер и дано така да бъде до края на подготовката. Трябва да съм концентриран и да покажа това в Сърбия. Мога да кажа, че съм готов за битки.

На последното Световно първенство остана втори. Усещаш ли, че сега е моментът след европейските титли да вземеш и световната? Разучихте ли детайлно конкуренцията?

- Ами, ще ми се! Много ми се иска наистина това да е годината, в която ще стъпя на световния връх. Цяла година мисля само за първенството, което предстои. Правим всичко така, както трябва. Аз и екипът ми. Да, разучихме добре конкурентите. Дай Боже да е дошло времето ми да стана световен шампион.

Източник: startphoto.bg

Постоянно се правят сравнения с твоята кариера и тази на баща ти, на големия борец Армен Назарян. Ето още едно - ако сега станеш номер 1, ще си световен шампион преди той да е бил такъв на тази възраст...

- Той ще се радва най-много, ако подобря това постижение. Супер ще е да се случи. Работя здраво, напълно отдаден съм на подготовката си. Аз имам цел и искам да я постигна. Ще е гордост и за мен, и за баща ми, ако стана световен шампион на по-малка възраст от неговата, когато той е бил такъв за първи път. Дай Боже да се случи.

Какви според теб са шансовете на отборите ни при мъжете и жените? С колко медала прогнозираш да се върнем от Сърбия?

- Имаме много хубави отбори и в трите дисциплини. Това е много голям форум. На Световно първенство е възможно всичко да се случи. Очакванията ни са големи, вярваме в силите си. Защо да не вземем по 2 или 3 медала във всеки стил и още толкова квоти? Трябва да имаме и късмет, разбира се. Дано имаме такъв.

Брат ти Гриша Назарян също е борец. Как се развива той според теб и ще ви видим ли след време и двамата на върха в този спорт?

- Трябва още много да работи, още е малък. Да е пределно концентриран. Но с баща ми го гледаме и виждаме, че също има това ДНК на борец. Трябва голямо желание за развитие и прогрес, трябва дисциплина и нещата ще се получат. Да работи още за тактика и техника. Но този спорт му е в кръвта, няма как да не е. Желая му успехи и ще се радвам да ги постига.

Източник: startphoto.bg

Развива ли се българската борба и ще видим ли скоро отново големите успехи, които постигахме в миналото?

- Сега е трудно. Иска ми се да видим отново такива големи успехи, но в България младите все по-рядко влизат в залата и се занимават с този труден спорт. Явно не издържат на натоварванията, на тренировките, на напрежението. Труден е този път, но е много сладко, когато постигаш успехи, защото ти сам си си ги изработил. Трябва да се работи повече с децата, те да се привличат към борбата. Да има добри школи, да има интерес към спорта. Само така може да върнем славното минало на България в борбата.

Трябват и финанси... А към момента единствените, които помагат много на борбата, това са Гриша и Данаил Ганчеви...

- Да, определено е така. Дано и други бизнесмени вземат техния добър пример и помагат на българския спорт. Тяхната подкрепа е огромна. Смело мога да заявя, че в България има борба заради семейство Ганчеви. Искрено им благодаря. Малко са хората като тях, да не кажа, че няма други... Правят го със сърце и любов към спорта. Само може да ги адмирираме за помощта им.

Кои други спортове харесваш? Ако не беше борец, какъв спортист щеше да си?

- О, аз харесвам и гледам много спортове. Обичам да играя футбол и шах. Да гледам баскетбол и джудо. Не знам какъв бих бил, ако не борец, но със сигурност пак щях да се занимавам със спорт.

Виждал съм баща ти на трибуните по време на мач на футболния ЦСКА. Ти си част от отбора по борба на "армейците". Би ли отишъл и ти на мач? Със сигурност много ще зарадваш феновете...

- Защо не? Както казах, обичам да гледам и играя футбол. Спортните отбори на ЦСКА трябва да се подкрепяме. А на стадиона винаги е интересно, защото се събира много публика. Бих отишъл, когато не съм на тренировки, на лагер или състезание.

Усещаш ли подкрепата на българския народ към теб? Когато се бориш, той е обединен и зад теб.

- Наистина усещам тази невероятна подкрепа! Много благодаря на хората. На всеки един, който е зад мен и ми изпраща тази положителна енергия. Благодаря на всички, също и на моето семейство, на моите близки и приятели. Тази любов и подкрепа ми дава допълнителна мотивация.

Източник: startphoto.bg

Следваш право. Как се насочи точно към това?

- Да, вече съм втори курс. Харесва ми. Аз съм запален по икономика и право, но в крайна сметка реших да запиша второто. Смятам, че ще ми е от голяма полза в живота. Да, много е трудно, трябва много четене, но няма да се отказвам. След Олимпиадата ще обърна още по-сериозно внимание на образованието си.

Ти си скромно момче на 21 години. Как оставаш здраво стъпил на земята, въпреки успехите и спортната слава?

- Тук ролята отново е на моето семейство. Те не ми дават да литна в облаците. Няма и защо да го правя, защото има още много за постигане.

Най-голямата цел е ясна - злато от Олимпиадата. Да го очакваме ли още в Париж?

- Разбира се, че това е най-голямата ми мечта. Още от първото ми участие на Олимпиада, целта е да стигна върха и да спечеля златото. Но всичко по реда си, сега съм фокусиран върху световното първенство. Дано Господ е решил да стана и олимпийски шампион. Аз давам всичко от себе си по време на всяка една тренировка за тази голяма мечта.

Източник: БФБ

Като изключим баща ти, кои други борци са ти били за пример? От кои си взимал по нещо?

- Ясно е, че най-много съм се учил от баща ми. Все пак е отличен пример и е до мен. Но харесвам много кубинската и руската школа. Харесвам Лопес от тежката категория, най-вече като характер и манталитет на победител. Също така и Роман Власов. Много са борците, от които гледам да взема положителното. Човек трябва непрекъснато да се усъвършенства и да гледа добрия пример.

Спомена за липсата на интерес от страна на децата към борбата. Като за финал, какво ще им кажеш, за да започнат те да се занимават с този спорт?

- Да мечтаят! Да разберат, че спортът като цяло е здраве и дисциплина. Също така отдаденост и любов. Никога да не спират да мечтаят! Да имат цел и да дават най-доброто от себе си, за да я постигнат. Дори и да не успеят, те ще са удовлетворени от себе си, защото са се трудили и са опитали. Да не бягат от отговорност. Няма по-голямо спокойствие за душата ти, ако си дал много от себе си за нещо и си успял. Тренирайте, спортувайте!

Благодаря ти за това интервю и ти пожелава следващото, което ще ми дадеш, да бъде със световния шампион Едмонд Назарян.

- И аз благодаря за вниманието към мен. Дай Боже да е така! Само да сме здрави...