В полите на Тетевенския Балкан, на 100 метра от издълбания в стена цитат на Иван Вазов "Ако не бях дошъл в Тетевен, и аз щях да бъда чужденец за майка България", в зала "Олимп" се борят едни от най-големите ни таланти в борбата. Тренира ги Симеон Милев, който не получава заплата и не събира такси от децата. Ако го попитате защо, той ще ви отговори, че така плаща своя данък към борбата.
"В тази зала съм проходил и затова реших да се върна в родния си град и да тренирам талантливите деца на Тетевен - каза Милев, бивш национал и многократен републикански шампион по борба класически стил. - През 2013-а събрахме няколко деца - къде сериозно, къде на майтап, но вече нещата са различни. Тогава бяха 7-8 момчета на приятели. Оттогава през залата минаха стотици малчугани и единственият проблем е, че времето ги поразглези. А борбата е много труден спорт. Интересно им е в началото, но като видят, че става тежко, бягат. Остават най-сериозните, трудолюбивите и постоянните, а ние пък никого не връщаме. В момента аз и другите двама треньори работим с група от 26 деца, като най-малките са в първи клас."
И докато говорим със Симеон Милев, по-големите в залата учат по-малките на упражнения и хватки пред погледа на Дан Колов. Ликът на легендарния български борец е нарисуван на една от стените в зала "Олимп" и оттам "следи" своите наследници.
"Състезанията са тежки, но гоним успехи, имаме високи цели - добавя Милев. - Почти няма състезание, от което да сме се върнали без медал. За 2016-а имаме 4-ма шампиони на България, 4-ма вицешампиони и 8 бронзови медала, което е нещо невероятно. Все пак сме млад клуб. Спечелените медали са толкова много, че никой не знае точната бройка. Участваме на всички състезания у нас, а сме и единственият клуб в България, който ходи с толкова младоци на надпревари и в чужбина."
С деца не се работи лесно. Положението усложняват и модерните технологии, които през последните години са по-интересни от топката, ракетата, тепиха.
"Те са трудни характери и понякога трябва да се повиши тон, но с всички съм приятел, а и се налага да влизам и в ролята на психолог - доверява Милев. - Всеки месец проверявам бележниците на децата. Следя за оценките им, забележките и отсъствията. Спортът и образованието трябва да вървят заедно. Тук децата минават една своеобразна казарма и това им помага да се научат най-вече на ред и дисциплина, за да са готови за живота. Без значение дали ще станат борци или не. Много ни помагат и родителите, защото те следят за спазването на режим. Особено в състезателния период, когато децата трябва да си лягат рано и да се наспят, за да са свежи."
Друга важна помощ е тази на община Тетевен. Въпреки тежкото й финансово състояние от управата отделят 100 000 лева годишно за развитието на спорта.
"До този момент такава сума не е давана за спорт - каза кметът на община Тетевен д-р Мадлена Бояджиева, наградена лично от вицепрезидента на Българската федерация по борба Николай Гергов с плакет "За принос към развитието на борбата в Тетевен". - Разбира се, има критерии за финансиране на клубовете, като единият задължителен е наличие на детска школа. Помагаме с каквото можем и сме в непрекъснат диалог с треньорите, но може да се похвалим с това, че има 300 регистрирани деца, които тренират в 11 спортни клуба."
За първи път допълнителна помощ за борците идва и от общинската фондация "Тома Васильов".
"Тази година отпуснахме средства на девет момчета от клуба по борба - разкри председателят на УС на фондацията Мария Стойчева. - Общо 4500 лева бяха отпуснати заради спечелените от тях медали и постигнати високи резултати в държавни първенства."
Треньорът Симеон Милев е щастлив, че община Тетевен подкрепя борбата, а и като цяло всички спортни клубове под Балкана.
"Сумата, която получаваме, е жизненоважна за нас и сме благодарни за усилията, които се полагат за подпомагането на спорта в този малък град - добави Милев, който тренира талантливите малчугани в Тетевен, вместо да бъде със... своите деца. - Не мога да обърна достатъчно внимание на семейството си, дори съпругата ми се шегува с мен на тази тема. Миналата година заведохме момчетата на море, а жена ми каза, че тя е на почивка с нейните деца, а аз с моите. Ние започнахме от нулата, но сега, като видя, че съдиите им вдигат ръката, това е нещо невероятно за всеки един треньор. Да видиш децата си победители, моите деца...".
