Втори скиор се преби за една година, докато летеше със 138 км/ч на пистата Щрайф в Австрия. През 2008 на това зловещо място в кома изпадна американецът Скот Макартни, в четвъртък същото се случи с швейцареца Даниел Албрехт. Защо Щрайф се превръща в гробница?

Щрайф е една от най-опасните писти в света. Стартовете в дисциплината спускане там се считат за най-трудното нещо в алпийските ски изобщо. Абфартът почва на надморска височина 1665 метра от връх Ханенкам и приключва след 3312 метра на надморска височина 805 метра над Кицбюел. 3312 метра, които преминават през участъци с красноречивите имена Капан за мишки, Отвесът, Старата примка, Траверсата.

С наклон от 50% (26,6°), Щрайф е най-стръмното трасе след Бормио. На най-свирепото място, наречено Мойзефале, наклонът достига 85%. Там скиорите минават със 120 км/ч и скачат по 60 метра, в миналото летели и по 80 м.

Първото състезание на Щрайф е през 1931 г. Печели го Фердъл Фриденсбахер с време 4:34,2 мин. Най-бързо по пистата минава Фриц Щробъл през 1997 г. - 1:51,58 мин. Ханенкамабфарт, както също се нарича състезанието, е отлагано много пъти заради лошо време и опасност за скиорите (1938, 1964, 1988, 1993, 2005, 2007).

Но стига статистика. Тази писта е нещо много повече - страх, ужас, безумие, скорост. "Тук става въпрос само за едно - вашето оцеляване", кратък е опитният скиор от Лихтенщайн Марко Бюшел. Нищо чудно, че е митична. Краката на много смели победители са се разтрепервали на старта. "Омекнаха ми колената", каза миналата година и немецът Щефан Кпеле, който кара за първи път.

Веднъж застанал в края на кабинката, не можеш да направиш нищо. Връщане няма, защото отзад се е подредил следващият. Има само един път - надолу. Телевизиите, спонсорите и зрителите искат зрелище, независимо на каква цена. От времето на гладиаторите нищо не се е променило.

След Втората световна война Щрайф става все по-трудна. През 50-те са изградени стартът и участъкът Мойзефале. През 60-те Алте Шнайзе, през 70-те Хаусберг. Чак през 80-те някой се сеща, че става твърде опасно. Тогава започват дебатите за сигурността на скиорите.

"Преди вместо предпазни огради имаше бали със слама", спомня си бившият скиор, а днес тв коментатор Ханзи Хинтерзеер. Той е роден в Кицбюел. "Ако през нощта завалеше, балите се превръщаха в ледени блокове."

От пистата се плаши дори най-бързият - Фриц Щробъл, наречен Моцарт на Мойзефале. "Един от най-лошите моменти в моята кариера беше, когато през 1991 г. стартирах за първи път тук. Погледнах надолу и сърцето ми се качи в гърлото. Все пак потеглих, тогава бях млад и не се плашех от нищо", казва той.

"Веднъж преди старта напълних гащите. Ужасих се до смърт", добавя и Щефан Еберхартер, двукратен победител на спускане и веднъж на супер Г тук. Мисля, че ако променят още няколко скока, по тази писта ще е невъзможно да се кара." Тези думи той изрече миналата година, но никой не го послуша.


Цитати за Щрайф

Стоиш на старта, поглеждаш надолу и имаш чувството, че ще скачаш от кула.
Роланд Тьони, бивш италиански скиор

Когато през 1973 г. щях да стартирам за първи път, си казах: "Тези са луди. Няма да се пусна." Но все пак се пуснах.
Франц Кламер, 4-кратен победител на Щрайф

Това е харакири със засилка.
Японски скиор

Един от най-лошите моменти в моята кариера беше, когато през 1991 г. карах за първи път. Погледнах надолу и сърцето ми се качи в гърлото.
Фриц Щробъл