Българската сноубордистка Александра Жекова бе видимо разочарована от станалото снощи по време на квалификациите в бордъркроса. Както е известно, Сани отпадна след контузия. "Жалко, не ми върви на тези олимпиади. Или съм още много млада и нямам опит, или кой знае – просто не ми е било писано и този път да съм сред най-добрите... Яд ме е че не стана, тук в Канада, хубаво състезание. Ние просто не се изкефихме. Това не е нашият спорт и нашата дисциплина", категорична бе Сани след тричасовия си престой в клиниката в олимпийското село.

"Толкова падания като тук не съм виждала през живота си. Имам чувството, че въпросната част от пистата с тази поредица от конфигурации не бе изчислена добре. Хора, които са известни като най-добрите в света, грешаха в този участък. Изобщо цялото състезание бе много криво. Нито нормални тренировки, нито условия, забавени стартове... Това е някаква война, а не забавление. Миналата година Стиян Стивертсън скъса тук аорта, счупи ребра, потроши се. Сега тук в поликлиниката видях моята колежка Доменик Малте от Канада, която повръщаше кръв. Тя е втора в класирането за Световната купа и също не е очарована от това, което се случи в Сайпрес", разказа още Жекова.

Българката се върна и към случилото се по време на тренировъчните спускания и собственото си първо участие в квалификациите.

„Първото ми тренировъчно спускане беше страшно добро. То ми беше напълно достатъчно. И за какво ми беше второто? Можех и без него. Но аз съм си такава и за това си го обяснявам с желанието да го направя още по-добре и по-добре.

„Влязох с по-голяма скорост в тази поредица от ролери. Това ме разконцентрира. И аз се чудя как се стигна до това. Нямам обяснение. Толкова пъти го минавах и знаех с каква скорост да вляза. Забелязах, че трасето беше полято с вода и беше заледено непосредствено преди тренировките. Може би това малко промени начина, по който се подхожда към отделните конфигурации.

Когато излетях във въздуха, тялото ми се усука и така паднах. Разпиляна и в несвойствена за тялото ми поза. В първия момент си помислих, че съм си счупила гръбнака, все пак се размърдах и се успокоих. Усетих обаче, че си бях изкарала въздуха. Почувствах много силна болка в стомаха, просто нещо ме преряза. Кракът също жестоко ме болеше и опъваше.

Стиснах зъби и с огромни усилия застанах на старта за първото състезателно спускане. Тръгнах добре, просто бях изключила десния си крак и нещата някак ставаха. Дори вървях доста добре. До онзи скок, когато нещо просто ме пресече. Като с нож. И тогава разбрах, че няма вече как да продължа, колкото и да искам."

„После всичко се разви като в леш филм. Взеха ми урина, кръв, съмняваха се и за комоцио, искаха дори да ме изследват за сътресение, но аз отказах, защото съм имала подобен случай и знам как се чувства тогава човек. Видях хематома на екрана - голям е колкото малък пъпеш. Притиска ме в слабините, болката е в стомаха", сподели Жекова.

„