Сензационно, шокиращо, бомбастично... Поемането на Хебър от страна на Сашо Попов може да се определи като новината на годината. Не защото един добър специалист е станал треньор на силен отбор, претендент за титлата. А защото е Александър Попов. Човекът, който в последните години е приеман от армейската общност като може би единствения останал автентичен ръководител на някогашния славен спортен клуб. Ако, разбира се, може да говорим за такива неща след промените. Но ако има някой, който може гордо да се изпъне и да се удари в гърдите, че през цялата си кариера се е борил за ЦСКА, то това е именно Сашо Попов. Човекът оркестър на волейболния червен бастион.
Решението му да поеме двукратния носител на Купата на България идва в момент, който може да се определи като най-подходящ от волейболна гледна точка. От една страна, Попов има нужда от глътка свеж въздух след последните 3-4 много изстрадали години начело на любимия си клуб. От друга - става въпрос за временен ход, целящ да помогне и на един клуб, останал без треньор поради злощастно стечение на обстоятелствата.
По-важното за армейската общност обаче е, че този ход на Попов идва в подходящ момент и по отношение битката за спасението на клуба. ЦСКА през настоящата кампания бе опрян до стената. Ножът не просто бе опрял до кокала, а буквално го бе срязал. И с преместването си 100 километра на изток Сашо задейства последната възможна сигнална лампа. Ако червената общност не се стресне от действието му, има сериозна опасност след лятото просто да няма мъжки ЦСКА в родния елит!
Колко още може да издържат на постоянните удари Попов, неговото семейство и изобщо волейболът при червените? Цялата школа на клуба се чуди къде да отиде, защото малката "Армеец" бе отнета преди години, а децата оставени отвън. Предстои "Васил Симов" да се сдобие със същата участ, като е въпрос на време това да се случи въпреки апелите на Попов да му се даде теренът на концесия и той със заеми да построи нова зала. Викът му не е чут и там. Спонсорите пък нямат интерес да инвестират в клуб, който не се знае дали утре няма да бъде пратен да тренира на кортовете отпред. Всъщност тях също ги няма, има балон за гимнастика.
И става един порочен кръг, от който няма спасение. Та именно поради тази причина сега Сашо Попов бие камбаната. Онази, на "Титаник", като може би последен и отчаян вик за спасение. Защото ако този сезон бе закърпен с юноши и ветерани, то следващият май няма да се повтори. Особено и предвид, че всеки се опитва да отмъкне талантите на ЦСКА, защото въпреки всичко школата продължава да работи ударно.
Сега на ход е армейската общност... Помним какво стана с баскетболния клуб преди 12 години. Не бива да се допуска ЦСКА да остане и без волейбол!
