На 44 години капитанът на ЦСКА Ивайло Стефанов има титли с "червените", Левски, Донаукрафт (Австрия) и Арчелик (Турция). Освен това е вицешампион на Полша с Ястржебски и на Турция с Халкбанк. Световен шампион за младежи от Кайро 1991. Легендата коментира пред "Тема: Спорт" ситуацията преди финала с Нефтохимик и цялостното състояние на любимия му спорт.
Г-н Стефанов, едва ли разправията между ръководствата на ЦСКА и Нефтохимик може да окаже влияние на опитен волейболист като вас. Но как би се отразила тя на по-младите играчи, и от двата отбора?
- Ние така или иначе трябва да играем тези мачове, така че няма кой знае какво значение. От моя гледна точка не бе проблем дори и в четири поредни дни да са срещите, да изляза на полето. Като цяло смятам, че всичко това е напълно излишно. Може би за останалите момчета оказва някакво влияние, защото усилва напрежението преди старта на финалите. Каквото и да бяха решили, нямаше обаче да има значение, защото е важно да останеш концентриран върху самата игра. Лошото е, че отново говорим за скандали и подобни неща, вместо да акцентираме върху волейбола.
Пак се случва на ЦСКА. Какво трябва да се направи, за да не се случи и догодина? "Васил Симов" е хубава зала, но може би не отива да се играе финал в нея, предвид капацитета от 350 места?
- Вижте има нещо друго важно. Ако махнем седалките и сложим на тяхно място дървени пейки, то местата ще станат от 300-350 на около 700. Така че залата не е толкова малка, не е много по-малка от тази на Монтана например. За мен обаче "Васил Симов" е една от най-добрите зали за волейбол в България. Да не кажа най-добрата, но със сигурност е най-уютната. Да, финал трябва да се играе в големи зали, но това са условията в България. Какво се прави тук за този спорт, който е най-добрият колективен в историята ни? Приемаме европейски изисквания, а като организация и условия сме на ниво Третия свят. Когато условията ни започнат да отговарят на европейските, тогава би трябвало да поставяме и такива изисквания. В противен случай не правим нищо добро за спорта. Пак ви казвам, на мен не ми влияе всичко това. ЦСКА, един отбор с бюджет за средата на таблицата, достигна до финал на първенството и показва, че емблемата и името са много по-важни от финансите. Това е важното. Със сигурност съперникът трябва да е по-притеснен от нас.
Говорейки за волейбол, какви са шансовете на ЦСКА?
- Това е финал, 50-50.
Смятате ли, че действително сте равностойни на Нефтохимик?
- Те дали са равностойни на нас, или ние на тях?! Това е финал. Не знам защо Нефтохимик се фаворизира толкова много. На игрището ще се види. За мен ситуацията е 50-50.
Има ли по-специално чувство за вас, излизайки за този финал? Ще зависи ли от неговия изход какво ще стане с кариерата ви?
- Моята кариера? Не. И да стана шампион, и да не стана, ако съм здравословно добре и се чувствам полезен на клуба, ще остана. В спорта дали си на 44, както съм аз, или на 24, една травма може да ти прекрати кариерата. Не смятам да се отказвам. Ако съм здрав и се чувствам добре, а не ми тежи волейболът, няма да се откажа. Защото това е важно - дали ти тежи психически, не толкова физически. Каквото и да направим, ако съм здрав, ще играя поне още една година.
Не един път сте казвали, че не вие трябва да се чувствате неудобно, че играете, а младите, че не могат да ви изместят. Има ли кой да ви замени в ЦСКА?
- Тука въпросът е по-дълбок. В ЦСКА са няколко човека. Аз започнах на 15 години в мъже, а на 17 бях част от мъжкия национален отбор. Тогава хора, които са играли покрай мен 10-15 години, съм гледал да ги изям. Откакто съм се върнал, доста хора се опитват да го направят, защото нали съм "пенсионер", но вече 10 години не успяват. Дали нивото и качеството са се променили, или просто аз съм си научен да играя волейбол, не знам. Но аз съм им конкуренция. Играл съм на много високо ниво, само в шампионски отбори. Най-лошото ми място е четвърто в Бразилия. Всяко друго е провал, макар да съм вземал бронз. Дали в Полша или някъде другаде... Лошото е, че няма държавна политика, да се намерят спонсори. Политиката е важна, за да може да се върнат силните ни волейболисти и залите да са пълни. Както е в Полша - там е държавна политика, играят най-добрите, залите са пълни, обстановка, шоу и т.н. В България наблягаме на всичко друго, но не и на спорта, който ни държи десетилетия в световния елит. Всяко година казваме "пак ли четвърти", но кой друг колективен спорт е стигнал до него? Един футбол преди 24 години, когато ние дебютирахме с четвърто място в Световната лига. Трябва държавна политика, за да се види, че този спорт действително е важен. Хората искат да гледат, но качествена продукция. Ако се върнат силните ни волейболисти, едно, че първенството ще стане по-добро, но ще се изграждат и по-качествени таланти и ще има перспектива. Сега на 18-20 отиваш в чужбина, за да припечелваш някой лев. Ние не сме артисти до 90 години да играем.
Говорите като човек, който е наясно с това, което ще прави след края на кариерата си. Виждате ли се управленец?
- Имам малки деца, чак да знам какво искам... Във волейбола мога да помагам с много неща. Ако ме питате дали ще оставам като треньор, не мисля, че това е призванието ми. Но животът ще покаже, не искам да казвам сега. Защото съм на възраст вече, треньорството е професия и се иска определен опит, по друг поглед.
Може би не треньорство, а в сферата на управлението, ваши бивши съотборници се опитаха вече...
- Аз съм извън схемата и се държа настрана от тези неща. Не вярвам някой да се сети за мен, а аз не се натискам. Ще се отдам на това - да съм полезен на децата. Живеем и работим заради тях. Чак грандомански амбиции нямам. А и не виждам хората, с които да го направя.
Това ли е големият проблем?
- Във волейбола всеки си гледа неговото. Аз съм го разбрал още преди 22 години, когато опитах да променя нещо в българския волейбол, но не срещнах никаква подкрепа. Убедих се тогава, че хората имат големи уста, но не им стиска.
Говорите за напускането си на Левски, нали така?
- Да, тогава извоювах много неща и можеше да се извоюва още много повече за волейбола, които сега щяха да носят резултат. Но останах сам и се убедих, че с хората, които са около мен, не става. Трябват силни характери. Може би затова страда волейболът ни и не можем да стигнем до топнивото на останалите. Защото не сме твърди, когато трябва. Само говорим, а в решаващия момент подвиваме опашка и не продължаваме нагоре.
Да ви върна към финала - прогноза?
- Не се наемам да правя. 50-50. Финал се играе по много по-различен начин от всеки друг мач. В него, който влезе по-мобилизиран, може да спечели. Серията е дълга, шансовете са равни.
