Дългогодишният разпределител на националния отбор Георги Братоев гостува в предаването "Код Спорт" по ТВ+. В българския волейбол за някои той е от "лошите момчета", а за други талантлив играч, който никога не се страхува да си казва мнението. Последните гръмотевични събития в националния ни тим го доказаха. Освободиха го от отбора за олимпийската квалификация през август и за европейското през септември и в отговор на това представителният ни тим определено не стана по-добър. А след неуспехите Братоев влезе във вербален конфликт с италианския треньор на отбора Силвано Пранди. Сагата даде доста храна на медиите, но в крайна сметка се разбра, че двете страни могат да сключат примирие поне за олимпийската квалификация в Берлин през януари догодина. Братоев е двукратен шампион на България и по два пъти носител на Купата и на Суперкупата на страната. У нас е носил екипите на "Левски", "Нефтохимик" и сега на хита в елита "Хебър" (Пазарджик). В чужбина е играл за руските "Тюмен", "Югра" и Нефтяник". Шампион на Украйна с "Локомотив" (Харков). В Италия е бил част от "Монтана" и "Тренто", а в Катар със своя брат-близнак Валентин е защитавал цветовете на "Ал Райан".Обявен за най-добър разпределител на олимпийския волейболен турнир в Лондон и на финалите на Световната лига в София през 2012 година.

България започва олимпийската квалификация срещу Франция на 6 януари

България започва олимпийската квалификация срещу Франция на 6 януари

Отборът ни почива в първия ден

- Жоро, добре дошъл в "Код Спорт"! Как се чувстваш в Хебър? Смяташ ли, че този отбор може да създаде традиции и да стане фактор в родния волейбол за по-дълго време?

- Определено начинът, по който се работи, както волейболно, така и чисто като инфраструктура на клуба, е много добър. Ако следваме този модел на работа, смятам че в близките години определено Хебър ще се превърне в един от водещите клубове в България. Надявам се да успеем заедно да го постигнем. Само времето ще покаже дали това е така.

- Ако имаше у нас повече клубове като Хебър и Нефтохимик, смяташ ли че българските играчи можеха да останат в родното първенство, а не да търсят късмета си някъде навън?

- Със сигурност голяма част от играчите щяха да предпочетат да стоят вкъщи и да изкарват същите пари, да радват българската публика. Знаем, че да играеш вкъщи пред родна публика е едно, а навън пред чужди хора съвсем друго, макар и да защитаваш цветовете на техните клубове. Но определено щеше да има и хора, които играят и в чужбина, защото ние притежаваме състезатели на доста високо ниво. Трудно е да задържиш абсолютно всички тук. Но смятам, че голяма част от българските играчи можеха да попаднат в българския шампионат.

- Поуспокоиха ли се поне малко страстите около националния отбор?

- Като цяло не е имало кой знае колко голямо разгорещяване. Имаше моменти, в които аз като един нормален гражданин изразих свое мнение. То бе прието много остро и тежко от хората. Но пък имам право да споделя тази гледна точка и го направих.

- Оттогава обаче не си пускал нищо по-остро в социалните мрежи срещу треньора Силвано Пранди.

- Не е било насочено към Силвано Пранди като човек, а заради това, че във важен момент за отбора на България направи детински грешки, които според мен не съответстват на неговите опит и възможности.

- Би ли го направил отново, ако Силвано Пранди вземе същото решение или нещо, което не ти харесва?

- Ако съм зрител пред телевизора, със сигурност бих го направил, защото това е просто изразяване на мнение. Това правят всички останали хора, които не се казват Георги Братоев или Валентин Братоев. Не виждам нещо крайно ненормално в направеното от мен. Да, бих го повторил без да се замисля винаги. Стига да вярвам в нещото, което пиша или публикувам, че е правилно.

- Отново си част от националния отбор, включен си в списъка на Силвано Пранди. Как ще работите - замислял ли си се по този въпрос?

- Честно казано не съм се замислял. За момента за мен темата "националния отбор" стои доста на заден план, защото имам клубен отбор, шампионат, чакат ни мачове в Европа. Това е нещо по-далеч в бъдещето за мен.

- Любо Ганев каза в интервю за "Код Спорт", че за него ти и твоят брат-близнак сте страхотни момчета - Жорко и Валко и се чуди как може някой да не се разбира с вас. Как ще коментираш това?

- Любо използва по-цветущи фрази и изрази, но когато двама или трима души се разбират, както между мен, брат ми и него, се чудят как другите не се разбират. И обратното - ако ти не се разбираш с един човек, се чудиш как другите изобщо се разбират с него. Това са съвсем нормални житейски неща.

- Виждаш ли в себе си някаква вина, че Пранди не те включи в състава?

- Според мен доста се преекспонира цялата тема. Не съм имал обида или нещо срещу Пранди, въз основа на това, че той не ме е включил в националния отбор, защото той не е първият човек, който го прави. През 2014 г. беше така при Пламен, а 2010 г. пак не го направи той, така че това не са някакви новости за мен или нещо, което ми се случва за първи път в живота. Видите ли, аз съм много афектиран и край - ще правим война. Не, напротив, това е нещо съвсем нормално. Той е преценил, че тези играчи не са годни да участват в този турнир. Въпросът на цялата история около нас беше начинът, по който той направи самото освобождаване. Без дори да се обади, да каже причините. Това е като един човек да ти звъни непрекъснато в началото на сезона, когато му трябваш. Да те пита как си, в каква форма си, какво правиш, как тренираш, какво се случва с теб. А в един момент преценява, че повече не му трябваш и дори не вдига телефона да ти каже, а научаваш от мениджъра на отбора, от вестниците, от трети, четвърти и пети лица. Това според мен до голяма степен не отговаря на нормалния ред на нещата.

- Почувства ли се обиден от това отношение от страна на Силвано Пранди?

- От чисто човешкото му отношение със сигурност. Няма човек, който да не се обиди, при положение, че голяма част от нас са дали по десет и дори повече години в националния отбор. В един момент идва турнир, който е важен. Повечето сме били на олимпиада, това е състезание, за което се бориш с години, за да се опиташ да отидеш на него. В един момент идва треньорът и казва: "Така и така, теб не те взимам, но не защото си по-слаб или нещо друго. Просто аз не искам да те взема." Да, ако има резултати на базата на направеното от него, всичко е окей. Но когато резултатите липсват, в случая губи България и българският волейбол. Този човек не губи. Той идва, върши си работата и си заминава. А от това, че примерно България не се класира на олимпиада или на голям форум, губи много българският волейбол.

- Гледа ли всички мачове от европейското? Как ги преживя? По-тежко ли е, когато си пред малкия екран?

- Не бих казал, че е по-тежко, защото наблюдаваш мачовете като зрител. Аз ги гледам чисто професионално като човек, който обича волейбола - какво се прави, какво не се прави, какви грешки се допускат от двата отбора. Не гледам за първи път мачове на националния отбор по телевизора, така че нищо ново и ненормално за мен.

- Защо само докоснахме победата срещу Бразилия във Варна? Какво всъщност не ни достигна?

- Ние никога не сме докосвали победа срещу Бразилия, защото загубихме с 2:3. А това, което не ни достигна, беше една точка, защото имахме геймбол в третия гейм и мачбол при сервис на Цецо, който сгрешихме и не успяхме повече дори да стигнем до повече мачболове. Така че една точка не ни стигна да победим Бразилия. А чист спортно-технически разликата между двата отбора е огромна от всяка една гледна точка. Те притежават може би около десет състезатели на топ световно ниво, а ние разполагаме с двама или трима такива. Загубата от Бразилия със сигурност не е нещо ненормално и неочаквано. Според мен една победа, особено с категоричен резултат като 3:0 щеше да бъде много по-голяма изненада, отколкото да загубим от тях.

- При решителната топка за мачбол разпределителят не вдигна на Цветан Соколов - ти би ли постъпил така? Любо Ганев например сподели, че това не е логично...

- Това, което казват изобщо не е вярно. Никога не сме имали мачбол, при който Георги Сеганов да не е вдигнал на Цецо. Не е имало такава топка. Единственият мачбол на България беше при 26:25 при сервис на Цецо. След това имаше решителни топки за такъв мачбол, които не попаднаха в Цветан, но аз като един човек, който играе на същия пост, мога да кажа, че разпределителят е човекът, който взима решенията. С оглед на случилото се, после е лесно да коментираме дали е правилно или не. Да, когато имаш само един нападател от топ ниво, какъвто е Цветан, може би най-логично е да вдигнеш на него. И ако той не успее да направи точката... В такива моменти решенията се взимат за части от секундата спрямо ситуацията, дали изобщо е имало възможност да се подаде топката към Цветан. Но когато колата се обърне, пътища много. Аз лично като човек, който играе на същия пост, не бих го критикувал или обвинил. Все пак Георги играе от сравнително скоро време - две или три години в националния отбор. Може би трябва повече опит в такива моменти, за да може да се взимат най-правилните решения.

- Как виждаш шансовете ни за олимпийската квалификация в Берлин? Виждаш ли се като част от отбора?

- С оглед на отборите в нея, това ще бъде едно мини европейско първенство. От най-добрите състави ще отсъстват Русия, Полша и Италия, което също не е малко, но пък останалите отбори са изключително равностойни. Франция и Сърбия със сигурност са една идея по-напред от останалите. Трудно ще е много, но според мен като съществува теоретичен шанс да се класираш на едно първенство и да попаднеш сред 12-те най-добри на олимпиадата, си заслужава да се преследва тази цел. Самите олимпийски игри са нещо незабравимо за всеки един спортист.

- Ти искаш ли да играеш за България?

- Това е част от моята професия и за мен винаги е било чест и удоволствие да играя за България. А дали аз се виждам в отбора, нямам идея. Виждате как хора попадат в националния отбор, след това не попадат, с причини, без причини. На този етап аз лично нямам идея бил попаднал или не, защото моите виждания за нещата и тези на треньора са в тотално различни посоки. Това не е ненормално с оглед на малкия опит, който имам аз и на големия, който има той.

- Изпадал ли си друг път в кариерата си в такъв тежък конфликт?

- Не бих казал, че въобще е някакъв конфликт. За мен в повечето случаи конфликт е когато двама души успеят да седнат на четири очи, да говорят, да се карат, да имат различни мнения... А тук комуникация няма. И такава бе отказана през цялото време, след като тези петима човека, сред които попадам и аз, бяхме отстранени от националния отбор. Желание за комуникация треньор-състезатели не съществуваше изобщо. Така че това не е конфликт. От своя страна бих го нарекъл изказване на мнение. Аз не съм конкретизирал хора. Ако някой се е припознал, това е лично техен проблем. Значи те имат неща, с които трябва да се справят.

- С кои треньори си работил най-добре досега в кариерата и с кои не желаеш никога да се срещаш повече?

- Няма такива, с които не желая да се срещам. Работил съм с доста треньори. Старал съм се от всички да измъкна максимума. Може би като начин на работа, като виждане за волейбол и въобще генерално като треньор бих отличил Радостин Стойчев, с когото съм работил в националния отбор и в Тренто. Също така и Найден Найденов, с когото постигнахме добър резултат на олимпийските игри. След това спечелихме требъл в Нефтохимик. Ники Желязков е един от най-добрите млади специалисти в момента, Камило Плачи... Аз съм взел максимума от всички треньори, с които съм работил. Не бих пропуснал в никакъв случай Мартин Стоев, който лично на мен ми даде пътя за по-голям волейбол. С всички тях съм работил добре. Сега с Атанас Петров имаме добра комуникация и нещата се случват. Не бих казал сам един треньор, с когото бих работил и ми харесва. От всички съм извлякъл максимума и ми е доставяло удоволствие да работя. Да, имал съм и такива, с които не съм се разбирал, но ако се наложи да работя пак с тях, със сигурност ще го направя.

- Преди четири години игра в един отбор, който се смяташе за едва ли не "Б" тим на България на първите европейски игри в Баку, но там направихте страхотни мачове и станахте втори. В този смисъл - доколко желанието за доказване на "старите пушки" може да помогне за олимпийската квалификация в Берлин?

- Опитът е нещо, което се натрупва с години. Нито един млад човек не може да вземе за ден, два или три това, което други взимат за десетилетия. Със сигурност е хубаво да имаш на дадени постове опитни състезатели, които могат да ти свършат работа. Това според мен е ключовата дума, защото ако тези хора не могат да свършат добра работа, колкото и да са опитни, те не стават. Тук не опира толкова до това кой е опитен и кой неопитен, а кой в този турнир може да даде максимума и да помогне да се постигне въпросния резултат. Бяхме дълги години заедно с повечето от хората, с които играхме на състезанието в Баку. Имаше много добра симбиоза между млади и стари, много добър колектив и затова нещата се получиха. Колкото и да е омаловажаван като турнир, там победихме и Полша, и Русия. Загубихме само от Германия, която бе в по-добра кондиция и имаше по-добър състав от нас.

- В кои компоненти националния тим отстъпи от позициите си? Имаме ли шанс отново да се върнем в голямата игра - топ 4?

- На този етап е абсолютно невъзможно. В момента има може би десет държави, които със сигурност са пред нас както чисто като националния отбор, така и като вътрешно първенство и във всяко едно нещо, което касае волейбола като спорт. Според мен в последните години като елемент България отстъпва най-много на блокада. Това беше един от елементите, които ни държаха вътре в играта, защото традиционно в защита не можем да се похвалим с големи успехи, но пък на блокада бяхме едни от най-добрите. Всяка година на всеки голям турнир български центрове и крайни блокировачи са били сред най-добрите. Там е мястото, на което със сигурност може да се търси подобрение и въз основа на това да имаме по-добри резултати.

- Замислял ли си се дали постът разпределител е повече привилегия или е повече неблагодарен?

- За мен лично е повече привилегия, защото решаваш едва ли не съдбата на отбора си. Отговорно е. Нещото, което ме е подтикнало да се занимавам с волейбол и точно с позицията разпределител, е точно това, че докосваш всеки път топката. За мен това прави играта интересна.

- Къде в дългата си кариера на легионер си се чувствал най-добре?

- Изкарах седем години в чужбина - четири в Русия, в Италия, в Полша половин сезон, малко в Катар... Сезонът, който изкарах в Тренто, макар да получавах по-малко игрово време, със сигурност е незабравим. Финал в Шампионска лига, мачове на страхотно ниво. Успях да видя един отбор, който е сред най-добре организираните в света. Видях един модел, на който трябва да бъде подражавано, за да може да се стигнат неговите успехи. Да, в България не можем да разполагаме с финансите на Тренто, Мачерата или Зенит (Казан), но можем да следваме техния стереотип на работа, за да може някой ден да изглеждаме по подобен начин. Също в Русия. Отборът ми беше в Харков, в Украйна, но играхме в руската Суперлига. Това беше второто най-хубаво място, на което съм попадал някога в живота си - и като отношение, и като клуб. Тогава направихме солидни победи, но в средата на шампионата напуснахме Суперлигата поради конфликта между двете страни. Но това е една от годините, които със сигурност няма да забравя.

- Къде се играе най-силният волейбол в Европа?

- Не мога да кажа точно, но най-добрият от гледна точка на това кои състезатели играят, чисто технически и тактически погледнато, според мен Италия е с поне едни гърди пред останалите. В Русия има два-три отбора като Казан, където е Цецо тази година, миналогодишният шампион Кузбас, Зенит (Санкт Петербург) не отстъпва, защото там вече работят италиански специалисти други треньори с многогодишен опит. Но смятам, че италианският шампионат най-добре изразява съвременния волейбол. Там разликата между първия и последния отбор е като физически възможности на състезателите. В първите отбори играчите скачат повече, забиват по-силно, по-скокливи са. В последните тимове са с по-лоши физически данни, но като качество на волейбола, кат брой грешки, като стереотип на игра и подреденост в самото игрище според мен италианският шампионат е изключително изравнен.

- Кои са най-силните диагонали, с които си играл?

- Със сигурност Цецо, Владо. Николов е един от най-добрите, с които не само съм играл, но и съм виждал, защото макар да не притежава феноменални физически данни е човек, който играеше изключително умно. Беше истинско удоволствие да се намира до теб на игрището. Също така Учиков, Митар Джурич, с когото играхме в Тренто заедно. Друг много добър диагонал е Максим Михайлов.

- Казват, че близнаците страдат, когато са разделени - при вас как е с брат ти? Колко редовно се чувате по телефона? Какво коментирате?

- Чак страдание не бих казал, но определено на нас ни е тежко, защото сме прекарвали изключително много време заедно. По телефона се чуваме по 20-30 пъти на ден. Коментираме всевъзможни неща, майтапим се, споделяме кой как прекарва деня си. Той сега е сам в Катар, а аз съм в Пазарджик. Винаги намираме тема на разговор.

- В семейството вече сте две дами и двама мъже. Как се чувствате, не искаш ли децата ти да учат в чужбина?

- Слава Богу добре се чувстваме. Малката расте, синът ми вече е на четири години и 10 месеца. Да учат в чужбина? Не. Защо? Аз съм получил образование в България и съм доволен от това, което ми е дало българското училище. Може би в някакъв етап след години, когато се наложи да учат в университет и тръгнат по своя път, ако те самите изберат да учат в чужбина, никога не бих ги спрял. Но аз лично не бих ги насочил задължително да отидат.

- Вкъщи също ли си труден характер и как най-добре релаксира твоето семейство?

- Не е възможно да си труден характер в залата, пък вкъщи да си "котенце". Няма как да стане. Какъвто съм в залата, такъв съм и вкъщи, дори може би на моменти малко по-лош. Релаксираме заедно. В момента с малко бебе предимно с разходки. Слава Богу жената се справя самичка, без мен, което ми дава повече възможност да тренирам и да почивам между мачовете и тренировките. Най-хубавата почивка определено е лятото, когато моето семейство и това на брат ми отиваме заедно на море. Почиваме и прекарваме повече време заедно.