Последното, най-оспорваното и най-силното първенство в клубния волейбол в Европа - италианското е вече в историята. 64-та битка за Скудето приключи с нови Крале - тези от Копра Нордмеканика Пиаченца. Тимът, който до скоро имаше славата на Вечно втори вече е на върха. Успехът му обаче бе изкован от един българин - Христо Златанов.


Шампионската титла на Италия е черешката на тортата в богатата кариера на посрещача. Зад гърба му с фланелката на адзурите са две спечелени Световни лиги, а с тази на Пиаченца - Купата на европейската конфедерация, турнира Топ тиймс къп, Купата на Италия.
Скудетото дойде след два загубени финала преди това. И на същата възраст, с която легендарният му баща Димитър Златанов спечели своята титла - 33 години.


На практика от снощи Христо има всичко като постижения на полето. Всичко освен едно и може би най-заслуженото - признанието от родината му. Защо и как Христо НИКОГА не бе потърсен, за да играе за българския национален отбор по волейбол е тема, обсъждана с години. Но никой и до този момент не иска да поеме отговорността за тоталната издънка, каквато е това решение. Вместо това някак си бе внушено, че Христо е предател..

И логично дойдоха грозните освирквания към него във Варна по време на двубоите от Световната лига. Насочени към човек, който нито веднъж не се отрече от родината си, макар тя да не му е отговорила със същото. "Роден съм в България, родителите ми живеят там, корените ми са там, имам много приятели там. Никога не съм спирал да говоря на този език и поне веднъж в годината се прибирам в София. Ако можех бих разделил сърцето си на две - едната за България, другата за Италия, където израснах. Приех манталитета на хората, с които живея,но винаги е драма, когато слушам химна на България. Останалото е професия", сподели Христо преди два месеца пред полските медии.


А че там, в професията няма тайни за него, видяха всички. И може би донякъде е добре, че Злати няма досег до родния волейбол. Защото у нас на 33 години отписват и са готови да те пратят в пенсия. Изключенията са малко. А в Италия Анастази стиска палци Христо да размисли за отказването си от националния. В Пиаченца пък се чудят как да го опазят за отбора за още един сезон. Защото българина с леко небрежен вид и пламък в очите освен умения, опит и техника показва и сърце. С което измъкна титлата на Казийски и Стойчев и накара пестеливите на хвалби италиански медии нееднократно да го засипват с комплименти и да му лепнат прозвището Апхитекта на успеха.