Нападателят на Витоша Стефан Христов даде интервю пред клубния сайт, че мечтае за трансфер в чужбина, но въпреки това има какво все още да даде на "тигрите" и е щастлив в Бистрица.
Стефане, пристигна в Бистрица в началото на 2017-а като доказан голмайстор, бързо оправда очакванията с представянето си на терена, като само тежката контузия, която получи, ти попречи да запишеш повече от 5 гола в 7 мача. Каква бе първоначалната ти нагласа, след като реши да сложиш екипа на Витоша?
- Когато дойдох в отбора на Витоша, очакванията към мен бяха да вкарвам голове. Нещата започнаха да се получават още от самото начало, защото в състава имаше добри футболисти и като цяло положителни резултати до момента. Въпреки че получих тежка травма, успях да вкарам няколко важни попадения, с които допринесох за отличния край на сезона. Самият аз, когато избрах да се преместя в Бистрица, го направих с цел да се развивам като футболист, от една страна, а от друга, да помогна на тима да постигне голямата си мечта - да се класира за Първа лига. В момента се чувствам щастлив във Витоша и се радвам, че за втора поредната година сме част от елита на България. За мен най-важното е да съм на терена и да давам всичко от себе си във всеки един мач.
Пропусна историческия бараж срещу Нефтохимик миналото лято, но пък този май се оказа под светлините на прожекторите след спиращия дъха сблъсък с Локомотив (София) на "Лаута". Вярваше ли, че подобно нещо може да се случи?
- Абсолютно! Бях убеден и преди двата баража, че ще успеем да излезем крайни победители.
Вкара може би най-важния си гол с фланелката на Витоша в последната секунда на въпросния мач, а минути по-късно хладнокръвно реализира дузпата, с която невъзможното стана възможно - оцеляхме в елита. Какво изживя в тези минути - след гола, преди дузпата и след нейното реализиране...
- Това е емоция, която не може да се опише по никакъв начин. Всичко се случи наистина много бързо. Бях сигурен в себе си и вярвах, че ще вкарам гол независимо в коя минута. След това, когато дойде изпълнението на дузпи, психологическото предимство бе на наша страна и имахме нужната увереност. Дълбоко в себе си знаех, че ще вкарам решителната дузпа. Последвалата радост бе неописуема.
Какво си казахте с момчетата преди изпълнението на 11-метровите наказателни удари?
- Както вече споменах, психологическото предимство бе на наша страна и ние бяхме уверени в себе си. Казахме си единствено, че трябва да изпълним по-добри дузпи от тях и ще спечелим мача. В крайна сметка, за наша радост, нещата се получиха.
Да се върнем малко по-рано миналия сезон. Защо толкова дълго време чакахме първата си победа? Колко тежко бе да запишем 35 поредни срещи без успех?
- Много е тежко за един футболист да изиграе толкова много мачове, в които да не запише успех. Беше трудно за всички ни, но ние не се предадохме. Тренирахме усилено и до последно вярвахме, че ще успеем да запишем първа победа, а след това и да постигнем голямата си цел - да си осигурим място в Първа лига и през настоящия сезон.
Кое в крайна сметка се оказа решаващо, за да се спасим?
- Упоритостта, желанието ни да се доказваме във всеки един мач и най-вече вярата се оказаха решаващи за оставането ни.
Какво днес е по-различното от това, което бе миналата кампания?
- Имаме нов треньор в лицето на Росен Кирилов и няколко нови попълнения, с които отборът доби още повече самочувствие и увереност. Самите ние също повишихме вярата в себе си, след това, което направихме миналия сезон. Благодарение на всичко това започнахме добре сезона и вече записахме няколко победи.
Докъде може да стигне Витоша този сезон?
- Вярвам, че този сезон ще бъде по-успешен от предишния. Надявам се да продължим с добрите резултати, с които отрано да си гарантираме участието в елита и догодина, а да не чакаме до последно.
Какви са твоите лични амбиции?
- За момента се чувствам страхотно в отбора на Витоша и съм убеден, че има какво още да дам на този клуб. Договорът ми е до края на сезона. Надявам се да продължа да се представям добре и защо не да си осигуря дори трансфер в чужбина.
