Нали знаете великата фраза на Нийл Армстронг, след като направил първите крачки на Луната: "Малка стъпка за човека - голям скок за човечеството!" Горе долу същото се случва и когато Григор Димитров побеждава. Малка стъпка от негова страна, но голяма за цяла България. Защото ние българите отдавна не пускаме лидерската позиция по оплюване, охулване и омаскаряване и... извисяване до небесата. Обаче не можем да се сърдим на никого, нито пък някой може да ни се сърди. Манталитет! Балкански при това. Падат - плюваш, бият - скачаш и разливаш ракията, пуцаш с чифтето. Колко ли пъти Григор Димитров беше "хасковски каун", "дришо", "женчо" и какво ли още не през тези години. Днес е "герой", "Браво, Гришо, цяла България се гордее с теб" и т.н. Какво да правиш?! Манталитет... Тези, които пишат и разправят, че истинските фенове подкрепят до последна капка кръв любимия си отбор и спортист, май не живеят по нашите ширини. Или не познават манталитета. Такива неща може да има в Германия и Англия, където отбор от осма регионална дивизия може да има 20 хиляди фена. Тук не е така. Тук, ако си силен - имаш фенове, ако печелиш медали - пълниш залата, ако биеш Федерер - си герой. В противен случай си един от многото. Дали това е правилно, или не - не мога да кажа. Не искам да коментирам нещо, което е извън манталитета на цяла една нация, дори на цял един регион, населен с различни народи. Подобни примери мога да ви дам десетки за оплюването на слабите и аплодисментите за силните. Не само в България, а навсякъде наоколо.
Източник: GettyImages
Иначе Григор Димитров ме върна 25 години назад. Ако се замисля, през юни и юли 1994 година за последно гледах български спортисти през нощта - тогава националния отбор по футбол в САЩ. След това рано призори, ако не се лъжа, беше един от златните медали на Мария Гроздева на Олимпиадата в Сидни през 2000 година. И това е! Вярно, че през следващите 20-ина години не е имало много случаи на нощни български подвизи, но честно - не помня някаква невиждана еуфория. Някой да будува по нощите, за да гледа футбол, волейбол или тенис.
Източник: GettyImages
Е, Григор ни накара да го направим. Поне мен. Беше приятно и си струваше да видиш как побеждава може би най-великия в цялата история на тениса - Роджър Федерер. Многократно съм писал, че не съм специалист по тенис - не знам дали правилно е играл или колко хубаво е изпълнил слайс ударите. Не знам в кой момент точно кой удар трябваше да използва. Но видях Григор Димитров изпълнен с желание, хъс и амбиция да победи. През целия мач игра като равен с равен с най-добрия. Накрая бе видно, че швейцарецът имаше проблеми, но това в никакъв случай не омаловажава победата на българина. Чест прави на Маестрото, че призна - "да, имах проблеми, но това беше моментът на Димитров." Пак се върнах 25 години назад, когато очаквах Стоичков и компания да победят и следващия съперник, и следващия, и следващия. Беше приказка. През изминалата нощ беше не по-малко приказно, но пак българин бе главният разказвач. А докато има такива разказвачи, все още ще живеем! Малко му трябва на българина. Една победа и е готов за подвизи. Разбира се, тази победа е грандиозна и само Григор Димитров знае колко усилия и труд са му коствали. Но си струва. Категорично! Дори и той, който няма време за емоции и слъзливи речи, със сигурност е една идея по-щастлив. А в крайна сметка в това е смисълът! Да видиш, че когато си на дъното и всеки те счита за онези - за един от многото, ти си пак онзи изкусен български разказвач. Разказвач с българска воля и характер...
DDT77
на 05.09.2019 в 13:34:27 #7Оф, журналята не Ви ли писна да пишете за тоя. А малко се кротнете и като направи още 2-3 хубави игри тогава се изхвърляйте. До вчера беше стигнал дъното, сега още малко ще го изкарате най-добрият. Един мач не значи нищо. Колко и да си зле все един път на 100 ще ти се случи да имаш и късмет. Таа че пилците се броят на есен. Ако искате да пишете по 100 статии за някой поне ги пишете на база представяне за цялата година. Ако го сравняваме с миналата година, при него тенденцията е надолу.
Div_Z
на 05.09.2019 в 13:23:12 #6Жалка гледка...сега по 50 статии за Григор...ами ако България победи Англия на Уембли ко праим-сага за Божиков и Вандерсон ли ================== Разбира се, че да ! То ако Балъковците победят Ънглия, ще заслужават много повече от сага. Обаче спокойно - няма такава "опасност"...
карнобатска гроздова
на 05.09.2019 в 13:19:08 #5Аз никога не съм го плюл
но винаги съм съжалявам за слабата му психика и манталитет на победител в големите мачове 
имаше един Багдатис, който не беше нищо особено, но играеше с голямо сърце 
такъв бих искал да бъде и Гришо, и щеше да мачка 
champions_league
на 05.09.2019 в 11:13:45 #4На мен пък отдавна си ми е безразличен. Ако ще да бие, да пада, все тая. Това, че сме от една държава не значи, че трябва да се кланяме един на друг. И от него по скоро ме отвратиха журналистите. Дразни ме като се почнат с глупостите, Дришо бил с Мария, Дришо бил с Серена, Дришо бил с Никол, Дришо ял еди къде си, Дришо пръднал еди къде си и тн. От всичките тия бълвочи ми стана отвратително дори и мачовете му да гледам. За тоя мач с Федерер не че не съм станал нощес, ми разбрах 15 часа по-късно че въобще имало такъв мач и то от колеги на работата. Все пак когато е заслужено - браво, Федерер малко хора са го били в такива мачове. Но крайно време е журналята да спрат да ни го навират постоянно и да го боготворят, като авторчето, и да има по-нормално отразяване на събитията около него.
BatKolyo
на 05.09.2019 в 10:51:37 #3Колко ли пъти Григор Димитров беше "хасковски каун", "дришо", "женчо" и какво ли още не през тези години. **************************************************** Афтуре, за гранита си забравил да споменеш
Шерифът
на 05.09.2019 в 10:39:25 #2Никол Швайнщайгер е позвънила на Григор в нощта след победата и е поискала да се върне при него. Значи не е само българска черта.
Kaka Sia
на 05.09.2019 в 10:31:39 #1Да не забравяме и приноса на българските медии.