Испания има своя легитимен наследник. Карлос Алкарас продължава да следва пътя, прокаран от Рафаел Надал, и вече започва да го припокрива - не само в енергията и характера, но и в статистиката. Най-новото доказателство: от неделя насам, двамата испанци са свързани от удивително съвпадение. И Рафа, и Карлитос достигат до петия си трофей от Големия шлем на точно 22 години, 1 месец и 3 дни.
Единствената разлика е мястото. Алкарас го направи в Париж, на любимата настилка на Надал - клея на Ролан Гарос. А Рафа триумфира за пети път на "свещената трева" на Уимбълдън през 2008 г. - в онзи легендарен финал срещу Роджър Федерер, продължил 4 часа и 48 минути активно време на игра (над 7 часа с прекъсванията от дъжд).
В историята на мъжкия тенис, само Бьорн Борг е бил по-млад от тях, когато е вдигнал пети "мейджър" - той го прави на 21-годишна възраст.
Сравненията между Надал и Алкарас често изглеждат прибързани. Но не и този път. Постиженията говорят сами. На 22, Рафа имаше зад гърба си здравословен преход от тийнейджърска сензация до тенис звезда с пълна зрялост. Алкарас следва почти същата траектория - с пет трофея от Шлема, спечелени в рамките на три сезона (2022-2025), на три различни настилки: клей, хард и трева.
Прогнозите за бъдещето са изкушаващи, макар и рискови. При това темпо мнозина вече смятат, че младият испанец може да изравни или дори да надмине 22-те трофея на Надал. Но една важна разлика спрямо "ерата на тримата големи" трябва да се отчете: днес само двама тенисисти реално са в борбата за трофеите - Алкарас и Яник Синер. Конкуренцията е по-разпределена, но не и толкова дълбока. Това отваря вратата пред още по-голям брой титли.
Следващата цел пред Карлитос е не по-малко амбициозна - защита на титлата си от Уимбълдън. Но тук залогът не е само в ранглистата. Ако Алкарас триумфира отново в Лондон, ще стане едва вторият играч в историята, печелил поредни титли и в Париж, и на Уимбълдън. Единственият, който досега е успявал да направи това, е отново Бьорн Борг, три пъти подред - през 1978, 1979 и 1980 г.
