Тя е Родена е на 8 август 1989 г. в София. Неин треньор е баща й Радослав Каратанчев. Сесил започва да играе тенис едва на 5 години. През 2001 г. спечели Ориндж Боул (до 12 г.). Около половин година тренира в прочутата тенис академия на Ник Болетиери. През 2005 г. участва с Черно море Елит в европейското клубно първенство в Рен, Франция, където отборът става европейски шампион в състав Виргиния Трифонова, Сесил Каратанчева, Мария Пенкова и Цветана Пиронкова. Същата година е обявена за една от най-проспериращите тенисистки в света поради факта, че през 2004 г. печели "Ролан Гарос" за девойки, а в периода 2004-2005 г. се изкачва от 526 до 35-а позиция в ранглистата на WTA.

В края на годината е замесена в допинг скандал от френския вестник "Екип" и отнася наказание от 2 години (от 1 януари 2006 до 31 декември 2007). През 2008 г. Каратанчева се завръща на корта с победа на турнира в Сърпрайз (Аризона) с награден фонд $ 25 000, като успява да спечели в неофициален турнир уайлд кард за квалификациите.

Новината, че Сесил Каратанчева е приела казахстанско гражданство и няма да представлява повече България, ме изпълни с облекчение.

Това момиче успя да орезили себе си и България още ненавършила пълнолетие. Няма значение доколко е виновна тя, доколко амбициозният й баща (известен с прякора си Радо Крана и с характерен външен вид на герой от песни със заглавие "О тигре, тигре").

Каратанчева прилича на своя татко Радо Крана, който си накъдри косата, за да си придаде по-светски имидж. Какво ли не прави големият тенис. Но някак съпоставката с рускините Шарапова, Курникова или дори Кузнецова не ме изпълва с гордост.
Бащата оправда приемането на казахстанско гражданство от своята дъщеря с това, че имали да плащат 200 000 долара в следващите 2 години.

Това е глобата, която наложиха на 16-годишната Каратанчева за употреба на допинг - всъщност не глоба, а парите от наградите, които трябва да върне. След като беше разкрита, тя излезе с тъпото оправдание, че била забременяла и пила някакви неща във връзка с това. За всички беше прозрачен опит да се измъкне. Но допинг комисията на сълзи не вярва, а на проби. И я отстраниха за 2 години, плюс цитираната глоба.

Бащата Каратанчев упрекна и федерацията по тенис, че не помагала. В какво да помага? Да прикрива резултатите от допинг скандала? Да защитава простотиите на Каратанчеви? Радо Крана упрекна федерацията и за това, че нищо не предлага, а Казахстан давал 65 000 долара годишно. Да, федерацията е виновна, че не е предложила достатъчно пари на Каратанчеви да си връщат глобите, а само малко. Абе, да се смееш ли, да плачеш ли?

Сигурно нашата тенис федерация не е най-активната и най-богатата.
Но е прекрасно, че Каратанчеви избраха братски Казахстан. Нека тамошната федерация ги защитава, да им плаща глобите и да се радва на славата, която младата тенисистка ще донесе на тази азиатска република.
На мен лично успехите, които може да донесе на България това объркано от баща си момиче, няма да ми липсват никога. Както не се гордея и с разни щангисти, които прочуха България с допинг скандали. А сега сред тях и сред борците има няколко чужденци с български паспорти, като че ли е много важно да се прочува България точно по този начин.

Не разбирам защо държавата трябва да става жертва на личния бизнес, в какъвто е превърнат спортът. И защо трябва да си помпам по този начин националното самочувствие? По-скоро само може да ме накара да се срамувам.

Избрано от Сесил

* В момента много се нуждая от финансова подкрепа, тъй като връщането ми в големия тенис не става толкова бързо, колкото на мен ми се иска. А това е един много скъп спорт. От друга страна, съм раздвоена, защото много обичам родината си и изборът ми изобщо не е лесен.
* Ще сритам Шарапова отзад.
* Със сигурност първо ще преброя до десет, преди да кажа, че ще сритам задника на Мария Шарапова. Детето в мен си отиде, когато разбрах, че съм наказана за допинг. Вече съм много по-мъдра.
* Идва ми да удуша съдиите на корта бързо, но мъчително.
* Миналия сезон на "Ролан Гарос" с нашите акредитации не ни пускаха в съблекалните и в салоните за жени. Сега при срещите ми с девойките те ми казваха: "Как не те е срам? Ти си ходиш навсякъде, а ние не можем." Но те не знаят колко пот ми струва това да съм вече сред големите в тениса. А още съм си мъничка. И на години, и в главата. (за участието си на турнира "Ролан Гарос")
* Докато си на върха, имаш много приятели. Като паднеш на дъното, остават не повече от 30 процента. Ще дам пример. За 16-ия ми рожден ден имах 20 пропуснати повиквания и 50 есемеса. Поздравяваха ме хора, които изобщо не познавам. Когато станах на 17, след скандала, имах 10 есемеса и 15 позвънявания. А пък за последния ми рожден ден да не говорим. Сетиха се само най-близките.
* Като си малък, е по-лесно. Не се замисляш много за нещата. Носиш се по течението. А аз обичам шума. Лудницата ме стимулира.
* Българите сме слаби. И сами не се подкрепяме. Никога няма да видиш французин или американец да натопи сънародник. А ние само се подмазваме на чужденците. То в самия ни парламент, на който баща ми беше член, е пълна пародия. Всеки гледа да си напълни джобовете. И дори в двора му да има катун, не му пука.

Забележка: Заглавието е на 7 дни спорт