Някой от старогръцките философи е казал, че няма по-голяма загуба от загубата на време.
Така е. Моментите, в които пропускаш шансовете си, не могат да се върнат.
Често пилеенето на възможности е безвъзвратно, а в най-добрия случай разчиташ на определена цикличност, за да атакуваш целите си отново.
Анди Мъри игра финал на Australian Open пет пъти от 2010-а насам и вярваше, че най-после ще спечели в Мелбърн през този сезон, но след отпадането от Миша Зверев в четвъртия кръг, ще трябва да почака поне още година.
30 месеца продължи чакането за Григор Димитров във времевата дупка, която го погълна след Уимбълдън 2014, а краят на пропадането не се виждаше.
Колкото и невероятно да изглеждаше за един от най-талантливите тенисисти в световен мащаб през последните години, той губеше най-ценното - времето.
Но в началото на 2017-а 25 дни осмислиха 2.5 години от кариерата на Григор. В Бризбейн българинът спечели така жадувана пета титла, а победният марш продължи с достигането до полуфиналите на Australian Open и изравнено най-добро постижение за българина в Големия шлем.
10 от 10 победи с едва 4 загубени сета, стабилни удари, пределна концентрация, ярък игрови план...
И всички започнаха да се питат - какво се промени. Как така отново се появи чудото, което през 2014-а ни качи на облака на спортното опиянение?
Истината е, че Григор си е все същият. В спорта има магическа пръчка, но тя не прави вълшебства като в приказките. Магията й се изразява в якото бачкане, пролятата пот, целеустремеността и точната нагласа.
А всичко това миксирано означава само едно - да спреш да пилееш времето. Постигнеш ли го, значи си завършен професионалист.
И не друго, а това е голямата промяна при Димитров, при когото на преден план излезе не суперталантът с "хотшотите", а професионалистът, който знае, че успехът е по-важен от шоуто.
Умът заработи в синхрон с ръката. В щаба влезе точният човек като Дани Валверду. И нещата се получиха брилянтно.
Остава лека горчивина от пропуснатите възможности през тези 2.5 години, но те не са загубени.
Те са били нужният период, за да изживеем тези 25 дни през януари.
Дори и 25 години си струват чакането да гледаме такъв Григор, а сезонът е още в началото!
Единствено краят на Australian Open е близо. И той може да бъде написан на български.
