Сребърен медал за България на европейското по кану-каяк

Станилия Стаменова завоюва среброто на 200 метра едноместно кану на европейското първенство по кану-каяк в португалския град Монтемор-о-Вельо. Миналогодишната европейска шампионка финишира за 51.814 секунди и само 105 хилядни от секундата я разделиха от златния медал. Фотофинишът трябваше да определи шампионката Мария Казакова (Русия). С бронза се окичи унгарката Кинчо Такач с време 52.469 секунди.

Станилия Стаменова е и бивша състезателка по лека атлетика. Първото ѝ класиране сред първите три за Световната купа по кану-каяк е през май 2011 в Познан, Полша, където печели второто място на 200 метра кану. На Световното първенство по кану-каяк през 2011 година печели бронзов медал на 200 метра кану.

- Кой ти беше най-трудният момент около европейското?

- Подготовката винаги е тежка и трудна. За щастие тази година се разминах без контузии, което се дължи на страхотния ми треньор Николай Бухалов, но предишните сезони травмите много ме мъчеха. Единственото ми по-голяма притеснение обаче беше това, че европейското е първото ми състезание. Буквално треперех, докато стигнах до старта. Самата гонка ми мина като насън и чак след финала си отдъхнах.

- Случва ли се Николай Бухалов да тренира с теб, да ти бъде спаринг?

- С Бухалов до момента не сме се състезавали, но той вече направи няколко тренировки на вода. Качва се в лодката и гребем заедно, когато имам възстановително занимание или разпускам. Винаги е уникално преживяване за мен да го видя как гребе, защото той има страхотен усет към водата и возенето на лодката, нещо, което е много рядко в света. Иначе непрекъснато тренира с мен - заедно карахме писалки на Белмекен, във фитнеса се редуваме по уредите и си правим състезания по набиране.

- Кой побеждава на уредите?

- В някои упражнения той, в други - аз. Много съм добра на набирания, но на лежанката Ники е безспорен №1.

- Колко вдигаш от лежанка?

- Тази година си направих лично постижение - 127,5 кг.

- Преди интервюто ми сподели, че една от най-трудните ти тренировки е да се качиш от Белово до Белмекен с колело.

- Това не беше точно тренировка. Просто всяка година след сезона си намислям едно предизвикателство, което трябва да преодолея. Това с колелото беше след първата ми европейска титла през 2011 г. Тогава карах 6 часа без спиране, свалих 4 кг, но успях.

- Спомена, че тази година си включила и бокса в тренировките ти.

- Боксът е моя любов още от малка и за мен е удоволствие да го практикувам и да го гледам. И сега бях пред телевизора за мача между Флойд Мейуедър и Мани Пакиао, но го гледах на запис, защото състезанието ми беше сутринта след мача и нямаше как да ставам толкова рано. В подготовките ми боксът помага доста. Развивам издръжливост чрез него, подобрява ми се бързината на реакцията. Така че тази година се готвих и с него. Националният отбор по бокс ми помогна тази година, след като ми позволиха да тренирам с тях на Белмекен. Правих спаринги с Александър Александров-Памперса и с други момчета. Дори ме навиваха да участвам на републиканското първенство, но отказах, защото целите ми този сезон са много високи и искам най-после да взема световната титла.

- От какво още те лишава кану-каякът?

- Ами от много неща. Иска ми се да уча - да си завърша магистратурата в Националната спортна академия и дори да запиша докторантура. Имам желание да науча още няколко езика. Лишава ме още и от личен живот - за последните 2 месеца съм се прибрала в къщи за 3 дни, и то по празниците. Понякога си мисля, че пътят към успеха трябва да е красив, а всъщност е едно еднообразие, режим и тежки натоварвания. Вместо да отида на канала и да се зарадвам колко ми е красив офисът в работата, аз само мисля как да стигна до лодката и да започна тренировка. Ето такива неща пропускам.

- Какво ти беше най-трудно да промениш, след като започна тренировки с Николай Бухалов?

- Абсолютно нищо не ме е затруднило. Той внесе едно спокойствие в работата ми и ние като характери също много си допадаме. С него се разбираме без думи, по телепатия. Той още не е казал какво иска да направя, а аз вече съм го свършила. Това улеснява страшно много работата ни.

- Какво ти предстои от тук до световното първенство?

- На 23-24 май планираме да участвам на Световната купа в Дуисбург, където се надявам да видя повечето си конкурентки за световното, включително и канадката Лапоант. Досега следя резултатите й само чрез фейсбук, но искам да я видя и на живо. Няма да се стремя на всяка цена да спечеля там, не търсим титла, защото не искаме да разкриваме пълните ми способности пред съперничките. Така че каквото стане.

- Не си ли мислила да смениш дисциплината, за да можеш да гребеш още на тази олимпиада в Рио де Жанейро?

- Няма как да стане за Рио. Единственият вариант е да сменя лодките и да вляза в каяк, където да се опитам да взема квота. Нещата обаче са прекалено различни - качествата ги имам, но лодките са различни, техниката също. Не е непостижимо, но за това трябва време. Другият вариант е да се пробвам за виза с бокса (смее се).

- С Бухалов мислите ли за следващата олимпиада - през 2020 г. в Токио, когато твоята дисциплина вече ще е в програмата?

- Разбира се, това е целта ни. Той като олимпийски шампион знае пътя, минал е вече по него и знае как се стига до върха. Единственото, което ни разделя, е времето, но както минаха последните 4 г., така ще минат и следващите. Това не е чак толкова голям период от време, а и мисля, че имам още какво да развивам.

- За какво мечтаеш извън спорта?

- Мечтата ми е да си построя една къщичка на село, някъде в района на Ихтиман, където имам роднини. Искам тя да е с голям и хубав двор и да я подаря на родителите ми, които там да изкарат следващите си години на спокойствие, да не са в забързания град. Остава ми още доста, за да го постигна, но не губя надежда. Може би, ако в следващите 2 години спечеля световните титли, ще съм по-близо до мечтата си.