През живописните полски гледки и страховитите планински изкачвания, подозрението пътува заедно с колоната на велосипедистите на "Тур дьо Франс".


Въпреки масираните антидопингови кампании, което се провеждат всяка година в навечерието на най-престижното състезание, продължава да има хора, които мислят, че спортът е опетнен и поне някои от състезателите са измамници.

Почистването на къщата непоследствено преди началото на 1 юли извади от списъка някои фаворити за титлата в първия тур в ерата след Ланс Армстронг. Част от експертите обаче не вярват, че въпреки шумните изхвърляния проблемът е решен в среда, където битуват подозрителни доктори, безскрупулни треньори на отбори и колоездачи, разчитащи на нещо допълнително.


Кръвният допинг е известен отдавна. При него процедурата изисква да бъде изтеглена кръв от спортиста седмици или месеци преди решителния старт. Тя се пуска през центрофуга, за да се отделят пренасящите кислорода червени кръвни телца. Така обогатената течност се връща отново в организма и помага за по-голяма издръжливост.


Въпросът е как да бъде засилена борбата с допинга? Шотландският колоездач Дейвид Милър, който се завърна на "Тур дьо Франс" след двегодишно наказание, се отнася благосклонно към тези спортисти, които са чисти. В германския отбор "Т-Мобайл" например наредиха на своите състезатели да избягват треньори и лекари, чиято репутация е под въпрос.

Патрик Маккуейд от Международния колоездачен съюз твърди, че няма друга организация, която да отстранява незабавно провинилите се, дори преди да е напълно доказана вината им.

Колоездачите са подложени на невероятно напрежение на "Тур дьо Франс". Състезанието продължава три седмици, в които се преминават около 2900 километра. Изразходва се гигантско количество енергия и се губи много течност от организма.Затова някои посягат към допинга, за да издължат и спечелят, смята лекарят на "Т-Мобайл" Лотар Хайнрих.

Най-големите имена са най-често проверяваните. Например Ян Улрих е бил тестван 10 пъти, докато се е подготвял за Обиколката на Франция. И накрая бе уличен и изгонен.


Но играта на котка и мишка продължава.


"В човешката природа е да се опитва да измами системата - смята австралийският състезател Майкъл Роджърс. - Това се случва и в колоезденето. Не може да се контролира всичко - не можете да назначите на всеки придружител, който да го следи и през нощта."