Рамон Калдерон веднъж заяви, че на надгробния му камък ще пише: "Тук лежи президентът, който никога не привлече Кака."

Всъщност може дори да се окаже, че дон Рамон е бил прав, когато го е казал. В края на краищата няма как там да се събере: "Тук лежи президентът, който не привлече Кака, Сеск Фабрегас, Кристиано Роналдо и Давид Вия; нито дори Санти Касорла. Тук лежи параноидният президент, който забрави заслугите на Антонио Касано към заведенията за бързо хранене и го обвини, че не прави нищо в Мадрид, освен да "подтиква към проституция" и да "повишава раждаемостта".

И който разкри заплатата на Икер Касияс, нарече Гути "вечна (разбирай - несбъдната) надежда", а Дейвид Бекъм - "половин актьор, запътил се към Холивуд". И впоследствие наруга "мръсния" журналист, който публикува думите му. Защото, видите ли, те били част от "частен разговор". Воден с помощта на микрофон. Пред 150 студенти по журналистика." Не, това няма как да се събере.

Що се касае до "Тук лежи президентът, който направи всичко, изброено по-горе; който спечели властта след скандални избори, похарчи 293 милиона евро; който бе задържан от американските имиграционни власти; който бе изигран от фалшив Никълас Кейдж; който обяви, че е "обикновен испанец от средната класа" от дома си на стойност 6 млн. евро; който заяви, че само малките клубове се оплакват от реферите, и не спря да се оплаква от реферите; който в крайна сметка бе свален, когато вестникът, за който разследваща журналистика обикновено означава да се разследва дали Реал (Мадрид) е велик, или наистина велик, разкри, че негови хора са опорочили общото събрание за клуба; президентът, който заяви, че "оставка подават само страхливците и онези, които крият нещо", след което хвърли оставка", и това няма да стане, забравете. Няма как да се събере.

Не и върху надгробна плоча. Всъщност ще бъде трудно епитафът на Калдерон да се събере дори върху цяла надгробна скала. От друга страна, за да се каже всичко съществено за дон Рамон, ще бъде достатъчно и едно мъничко камъче: "Най-лошият президент в историята."

Сами виждате, никак не е изненадващо, че хората не са се втурнали да полагат цветя със сълзи на очи. Напротив, те танцуват върху гроба му. Макар че той спечели две шампионски титли. Макар че гласовете на изборите през 2006, които съдът не призна, не бяха за него, за съперниците му.

Макар че няма доказателства, че той лично е организирал машинациите на общото събрание. Макар че обвиненията, че злоупотребявал с клубна кредитна карта и укривал данъци, бяха толкова достоверни, колкото и обещанията му.

Въпреки всичко гореописано падението на дон Рамон като президент достави огромно удовлетворение почти на всички. Дори на някогашните му партньори. И точно това е част от проблема.

Запалянковците са доволни, медиите са доволни, играчите са доволни.
Акулите, хвърлили око на президентското кресло, потриват ръце и мърморят "прекрасно", докато подготвят своя депозит от 60 млн. евро. Предназначението му е да държи далеч от президентския пост мръсната измет и да остави шанс само на мръсните богаташи да се борят за президент на Реал.

Но най-удовлетворени са хората във в. "Марка". Това може да е странно, като се има предвид, че говорим за вестника, където работи Роберто Гомес. Раболепният подмазвач провъзгласи Калдерон за "Кенеди сред футболните президенти" и написа, че се е отеглил, показвайки благородство, на каквото футболът никога преди не е ставал свидетел.

Всъщност няма нищо странно. "Марка" получи точно това, което искаше - фантастична история, която скромно оприличиха на аферата "Уотъргейт". Калдерон е аут, през лятото ще има президентски избори, а междувременно Реал ще се управлява от човек с блестящото име Висенте Болуда (което на аржентински испански означава "пенис").

Болудa може да изглежда като типичен свиреп милионер, но според "Марка" присъствието му е "свеж полъх" в клуба. Той може да е почитател на Валенсия и притежател на абонаментна карта за мачовете на Атлетико (Мадрид), но явно няма проблем, защото Реал е над всичко, а той е "човек на честта", чието спокойствие е "плашещо", и "истински футболен запалянко", който "знае какво говори". Той вече даде доста интервюта, направи шумна визита при футболистите и обеща да покани краля на някой мач, но въпреки това си остава "невероятно дискретен".

Всъщност той е толкова земен човек, че все още ходи да пазарува всяка събота! Явно това е единственият му грях наред с футбола и коридата. Но най-хубавото е, че той няма да се кандидатира за президент, но не би имал нищо против да остане в управлението при новия шеф.

И както се провикна "Марка" на първа страница, той смята, че престоят на Флорентино Перес като президент е бил "великолепен". Междувременно Болуда вече върна "хармонията" в Кралския клуб. Така че Реал (Мадрид) вече няма какво да го мислим - там всичко е цветя и рози.

Само дето всъщност не е така. Все пак, макар че Хуанде Рамос стабилизира тима, Барселона още е с 12 точки пред мадридчани след разгромното 5:0 над Депортиво. С този успех каталунците натрупаха 50 точки и 59 гола след първата половина на сезона. В същото време арогантността, политиканството и тесногръдството продължават да мъчат един клуб, който по принцип би трябвало да е една наистина фантастична институция.

Остава също подлизурството, което върви ръка за ръка с изброените по-горе неща. Кампанията на "Марка", довела до промените, не издаваше промяна в стила на поведение, а просто преминаване в друг лагер.

Хаотичната система, позволяваща гласуване по пощата, все още може лесно да бъде манипулирана, да не говорим за общото събрание, където се гласува с вдигната ръка. И макар Болуда да заслужава първоначален кредит на доверие, той беше вицепрезидент при Калдерон.

Същия Калдерон, когото пресата нарече "крадец", "престъпник" и "мошеник". Единственият човек, който си тръгна. Защото бордът на Реал е бордът на Калдерон, съветниците са неговите съветници. И спортният директор, отговорен за привличането на Клаас-Ян Хунталеер и Ласана Диара за един турнир, в който само единият ще може да играе; човекът, обвинен от бивша секретарка в клуба, че е надувал комисионите, е спортният директор на Калдерон.

Това е Педжа Миятович. Същият спортен директор, който отиде в съблекалнята на рефера Перес Бурул в неделя.

Визитата му дойде малко преди ужасяващият Реал, подкрепян от ултрасите, които наплюха играч на Осасуна, паднал на земята, скандираха за газови камери и правеха фашистки поздрави, да победи последния в класирането.

Победата с 3:1 над Осасуна дойде благодарение на вратар, който не може да лови топката, и рефер, който не само пропусна да даде на гостите две дузпи, но и изгони Хуанфран, задето го спънаха два пъти в пеналта. А за капак посъветва един играч на Осасуна да си навре телевизора в задника.

След две години и половина тайни и лъжи, сълзи и обвинения, скрити камери и подслушвателни устройства, уволнения, атаки в гръб и истеричен лов на вещици, неспазени обещания и отвратителни грешки това си беше просто поредният обичаен скандал на "Сантяго Бернабеу". Имаше обаче една малка подробност: този път вината не можеше да бъде стоварена върху дон Рамон Калдерон.

Забележка: Материалът е преведен от вестник "7дни спорт".