Селекционерът на Селта Христо Стоичков, който доскоро водеше българския национален отбор по футбол попадна в интернет страницата на световната футболна централа ФИФА.

- Какво ви накара да приемете офертата на Селта, въпреки деликатната позиция, в която се намираше клуба?

- Наблюдавах и се запознах с тима много внимателно. Забелязах, че в отбора има много качествени и талантливи футболисти. Много е хубаво да можеш да провеждаш интензивни тренировки с тях всеки ден. Винаги ми е допадал този начин на работа и това са част от причините да се завърна  в испанския футбол и то в клуб в богата история като Селта.

- Различно ли е да си треньор на национален отбор и на клубен такъв?

Напълно различно. С националния отбор селекционерът прекарва четири-пет дни. Общо взето се надяваш всички на лагера да се явят здрави и без контузии и имаш възможност да поработиш малко с тях за предстоящия мач. На клубно ниво имаш пряк досег до по-голяма група от играчи, чиито качества да преценяваш всеки ден. Фактът, че имаш цяла седмица преди следващия мач прави нещата доста по-лесни

 - Какво бихте могли да кажете за трите години, които прекарахте на кормилото на българския национален отбор?

 - Този период от време е вече зад гърба ми. През цялото това време се опитвах да давам най-доброто от себе си за общата цел. Но когато нещата не вървят, просто няма какво да направиш, за да ги промениш. Никой не е пророк в собствената си държава. Винаги има някой, който е готов да те критикува и да изисква повече, отколкото може да изисква. В същото време този някой не иска да види какво в действителност се случва. Всеобщото мнение е, че в България има много добри играчи, но независимо колко упорито работиш, независимо какво опитваш, резултатите просто не идват.

 - В такъв случай смятате ли, че представянето на страната ви на Световното първенство през 1994 година е най-доброто постижение за България?

- Четвъртото място в САЩ винаги ще бъде най-доброто ни класиране и ще бъде много трудно да бъде подобрено. Някой ден може „чудото” отново да се случи, но това е малко вероятно заради уникалността на отбора тогава.

- Какви са спомените ви от онова време?

- Играехме много мачове и научавахме нещо ново всеки ден. Резонно 1994-а година беше най-бляскавата в моята спортна кариера. Спечелих Златната топка и Златната топка от първенството. Допинг скандалът, в който бе замесен Диего Марадона и това, че не успях да изпълня мечтата си да играя на финал на световно първенство са двата най-разочароващи факта в спортната ми кариера.

- Трудно ли е да станеш треньор след толкова успехи като футболист?

- Открих лесен начин да сменя попрището. Тренирам и играя с тях, а те „попиват” полезни за тях футболни умения от мен. Не съм привърженик на подхода „Направи го, защото аз го искам от теб”. Най-важното за мен е настроението в съблекалнята, държа на общуването с играчите. Казвам това, но в крайна сметка аз вземам решението кой ще играе и кой – не.

- Играейки на терена демонстрирахте много темперамент, затова е изненадващо да ви видим толкова спокоен на скамейката. Причината е заради смяната на поста или за улягането на характера с годините?

- Аз съм си все същия, не съм се променил. Искам да печеля във всеки един мач, но сега съм от другата страна на бялата линия. Всъщност съм много по агресивен и прям по време на тренировките и подготовката за мача, отколкото по време на самия двубой. В годините ми като футболист изразявах несъгласието си, защото исках да спечеля. Сега съм извън терена и дори да протестирам в някоя ситуация, не мога да променя развитието на мача, защото не играя.

- Новата ви роля по-стресираща ли е?

- Преживявам всеки един мач и минавам през всичко с моите футболисти. Чувствам ги много близки.

- Смятате ли, че известността ви може да бъде по-скоро недостатък в трудни моменти или може да ви помага?

- Да си бил футболист е много позитивно, защото разбирам настроението в съблекалнята. Футболистите ми казват, че успявам да отклоня от тях част от медийното напрежение, което неминуемо се създава. Те не са под напрежение, защото натискът пада върху мен. Често подобно внимание може да повлияе на твоята подготовка ни мачовете.

- Каква е философията на Стоичков като треньор?

- Първо трябва да минат оставащите ни мачове до края на първенството и когато се спасим от изпадане ще можем да мислим как да започнем една нова ера в отбора. Трябва да се организира цялата структура на клуба и да се дава възможност за изява на по-младите футболисти. Именно те знаят повече от всеки друг какво означава да носиш фланелката на клуба. Не искам да кажа, че не уважавам футболистите, които не са израснали в нашата школа, защото те също дават всичко от себе си. Това е намерението ми – в отбора да намират място момчета от юношеските формации на Селта.

- Бяхте част от „Дрийм тима” на Кройф. Беше ли тогава отборът по-силен от сегашната Барса?

- Тогава печелехме и се наслаждавахме на играта, която играехме заради феновете. Когато аз бях в отбора, тимът бе по-силен. Подкрепям съотборниците си (смее се). Не съм привърженик на сравненията, но не бих сменил моя тим за нищо.

- Смятате ли, че нивото на футбола се понижи в последните години?
 
- Мисля, че футболът не е същият от доста време. Маркетингът и рекламата отнемат голяма част от времето на футболистите, което означава, че те имат по-малко време за почивка. Футболистите тренират по два часа на ден и прекарват останалото време пред камерите, това се отразява на представянето им. Същото се случи и с мен, но аз успявах да сложа точка на това навреме. Не се концентрирах достатъчно върху мачовете и избрах да поставя футбола над всичко останало, което ми предлагаха. Ограничих до крайност времето, което прекарвах далеч от терена.

 - А мнението ви за испанския футбол?

- Несправедливо е да няма испански отбор на финала в Шампионската лига, имайки предвид че и двата тима, които ще спорят за титлата в турнира за Купата на УЕФА са от Испания. Английските отбори обаче бяха най-силни и дисциплинитани тази година. Ефективността и нагласата им, че във всеки мач им предстои битка ги изведе до успеха.
 
- С кое постижение в кариерата си се гордеете най-много?

 - Ще покажа липса на уважение, ако избера само едно. Футболният ми живот може да се разглежда в две направления: България и Барселона. Никога няма да забравя което и да е от тях. Научих доста и от престоя си в Япония и САЩ. Времето там ми помогна да разбера по-добре как стои въпроса с финансовата страна от управлението на един клуб. Много съм горд с кариерата си и може би никой българин няма да успее да повтори моите успехи.