Робер Пирес даде интервю пред сайта на „Франс Футбол”. Любопитно е, че това стана случайно. 35-годишният световен и европейски първенец с Франция бе дошъл по съвсем друг повод край бреговете на Валенсия - да види свои приятели яхтсмени. Също там бе и неговия приятел от времето когато живееше в Лондон - Рафаел Ибанес. Все пак Пирес остана верен на футбола и даде това интервю, в което говори без задръжки.

- Робер, в средата на есенния полусезон бяхте казал, че Виляреал е кандидат за титлата. След края на първия дял, който приключи с 19-ия кръг, вашият отбор се нареди на петото място, на цели 17 точки от лидера Барселона. Не смятате ли, че мечтата за титлата вече е погребана?
-  Правим добър сезон. След един лош период, в който инкасирахме три поредни загуби, сега нещата се оправиха. Имаме възможност да се класираме за следващото издание на Шампионската лига. А скоро ще играем и осминафинал в тазгодишното издание.

- Където ще срещнете Панатинайкос. Този жребий подтиква ли ви да мислите, че може да стигнете до финала?
- Разбира се, че ще направим всичко възможно да се възползваме от този жребий. От друга страна това си е мач-капан в най-чист вид. На пръв поглед удобен съперник,а всъщност коварен. Да не забравяме, че Панатинайкос завършиха първи в групата пред Интер на Мауриньо. Не трябва да си мислим, че ще се класираме без проблеми напред.

- Споменахте Мауриньо. Всъщност много хора смятат вашия треньор на Виляреал Мануел Пелегрини за нещо като по-възрастния вариант на Мауриньо?
- Пелегрини има потенциала да извърви същия път като Мауриньо. Влюбен е до полуда във футбола. Пристрастен е към професията си, към отбора. Кара ни да практикуваме красив футбол. Той вече има опит от две спечелени титли в Аржентина – със Сан Лоренсо и Ривър Плейт. Притежава много силен характер. Аз лично се забавлявам, като играя при него във Виляреал.

- Всъщност не се ли изхвърлихте с изявлението, че ще станете шампиони на Испания?
- Действително казах това в самото начало на сезона защото на книга Виляреал имаше възможност да атакува първото място. Но тогава още никой не предвиждаше страхотния път, който изминава Барса към шампионската титла. Самия факт, че след 19-ия кръг каталунците натрупаха 50 точки, а Реал (Мадрид) и Севиля останаха на 12 точки разлика, може да ви говори в каква форма е тимът, ръководен от Пеп Гуардиола.

- Как преценявате начина на игра на Барселона?
- Аз съм като публиката. Когато си влюбен във футбола, само може да изпитваш удоволствие, като гледаш как играе този отбор. Правят го опростено, бързо и с много фантазия. Каквото и да си говорим, в момента по-добър отбор от Барселона в Европа няма.

- Как намирате формата на Тиери Анри, който в началото не бе приет много добре от испанските фенове и медии?
-  Аз очаквах точно този сценарий. Но знаех, че рано или късно Тиери ще се завърне на топнивото си. При това го казах още миналата година, когато медиите не му оказваха никакво доверие. Той се аклиматизира трудно, защото трябваше да започне нов живот в Барселона и също така да се приспособи към съвсем нов начин на игра. Толкова дълго в Арсенал бе използван като ляво крило. Сега трябваше да свикне с голямата промяна на позицията на изнесен напред нападател. Той отново се чувства като риба във вода, щом стане въпрос за вкарване на голове. И помага на отбора - и на терена, и извън него.

-  В отбора на Франция той също играеот ляво. Което означава, че няма никакъв шанс за Флоран Малуда. А и последният си размени пиперливи реплики с Реймон Доменек. Вие като че предвидихте всичко, това което се случи с Флоран?
-  Вече четири години тръбя, че имам основание за това, което казвам за Доменек. А то е, че той е невероятен смешник. Видя се от някои негови предпочитания по време на мачовете и последвалите резултати. Така че с него не се надявайте на някакви големи резултати. Ясно е, че Франция ще отиде да играе на световно първенство в ЮАР. Но там ще бъде друга история и не се знае какви ще са резултатите. Що се отнася до Малуда, дали той ще има отново своето място в националния отбор? Момчето се връща от дълго лечение на контузия, но според мен има своето място в групата. Той бе един от важните играчи на Доменек. А после, когато си отвори устата изведнъж Малуда стана неудобен. След това останах много доволен от това, което каза Доменек. А именно „вратата не е затворена”. Добре го каза пред всички. Всички го чуха. И затова Доменек си остава голям смешник.

- Какво е бъдещето на Пирес – да се върнете в Метц или да отидете в Португалия, както смятахте да го направите преди години?
- Казах много неща. Но за Португалия говорих преди поне десетина години. Днес съм към края на договора си с Виляреал. Амбициите ми са да се договаря с ръководителите на Виляреал поне за още един сезон.

- Вече сте на 35. Извоювали сте много титли. Не искате ли вече да спрете с футбола?
- Не, в никакъв случай. Двете операции на коляното ми костваха липса на участие на световното първенство през 2002 година. И затова сега и на 35 години съм амбициран да продължавам да играя на високо ниво.

- Може ли както Клод Макелеле и Людовик Жули се завърнаха във Франция, за да облекат екипа на Пари Сен Жермен, и вие да заиграете пак в Лига 1?
- При всички положения не бих  отказал,  ако се намерят интересни предложения. Ще ми бъде приятно отново да се върна във Франция и да играя познатия футбол, който харесвам. Франция има нужда от играчи като нас, които с опита си да върнат самочувствието на нашия футбол.

 

ТОВА Е ТОЙ

Име: Робер Емануел Пирес
Роден на: 29 октомври 1973 г.
Родно място: Реймс (Фр)
Националност: французин
Юношески клубове:
1989-1992 – Реймс, 1992-1993 – Метц
Професионална кариера
1992-1998 - Метц  (162 мача, 43 гола), 1998-2000 – Марсилия (66 мача, 8 гола), 2000-2006 – Арсенал, Анг (189 мача, 62 гола), От 2006 – Виляреал, Исп (59 мача, 8 гола)
За националния отбор на Франция – 79 мача, 14 гола
Успехи:
Световен и европейски шампион с Франция, съответно за 1998 и 2000 г., Двукратен носител на Купата на конфедерациите за 2001 и 2003 г.
Двукратен шампион на Англия с Арсенал за 2002 и 2004 г.
Два пъти носител на Купата на Англия с Арсенал за 2003 и 2005 г.
Носител на Суперкупата на Англия („Къмюнити шийлд”) за 2002 и 2004 г.
Ностел на Купата на лигата във Франция за 1997 г.
Вицешампион на Франция с Метц за 1998 и с Марсилия за 1999 г.
Вицешампион на Англия за 2001, 2003 е 2005 г.
Вицешампион на Испания за 2008 г.
Финалист в Шампионската лига с Арсенал за 2006 г.
Финалист за Купата на УЕФА с Марсилия за 1999 г.