Идеята на рубриката „Удар на уикенда" е да представяме по възможност по-неизвестни футболисти, които са блеснали с головите си пасове, решаващите си попадения или със самата си игра в някои от мачовете от европейските първенства в края на седмицата.

Но попадение с номер 307 на Раул в „рутинния" мач на Реал срещу Нумансия няма как да бъде подминато. С този гол №7 на „белия балет" изравни по попадения за клуба великия Алфредо ди Стефано. В 48-ата минута Раул отбеляза първото попадение за Реал при гостуването на Нумансия на стадион "Лос Парахитос" в Сория, спечелено с 2:0.

Тогава капитанът довкара в мрежата топката, избита в краката му от вратаря на домакините Хуан Пабло Колинас след свиреп изстрел на аржентинеца Гонсало Игуайн. 31-годишният идол имаше възможността да се разпише още през първото полувреме, но в 35-ата минута кълбото бе избито от голлинията след удара му с глава.

Въпреки това разочарование брюнетът, превърнал се в символ на Реал, дочака своя миг, за да влезе в историята. И със сигурност е новият вечен голмайстор на мадридския колос, защото 308-ият му гол е въпрос на дни... Така че в днешния брой ще се спрем на непознатия познат живот на големия Раул.

Колония Маркони е много беден квартал в Мадрид. На 27 юни 1977 година в това място се ражда Раул Гонсалес Бланко. Като съвсем малък - между 11 и 13 години рита за детския тим на Сан Кристобал Лос Анхелес. Баща му Педро, който е електротехник по професия, е луд на тема „Атлетико (Мадрид)" и естествено записва сина си в клубната школа на „червено-белите".

Малкият започва да рита с огромна любов за „дюшекчиите" през 1990 година. Постоянно пътува от дома си до стадион „Висенте Калдерон" с автобус. До деня, в който маститият пушач на пури Хесус Хил решава, че е затънал в дългове и съкращава детско-юношеската си школа.

Едва ли в този момент ексцентричният бос се е вълнувал, че губи една невероятна футболна перла. Така Раул изиграва само две години за юношеската формация на Атлетико и от там просто удължава пътя си с автобуса до спирка „Сантяго Бернабеу".
Твърде рано се разбира какъв играч са прибрали в „белия балет". На 19 септември 1992 дебютира за 15-годишните в Реал. В 33 мача за юношите вкарва 71 гола.

58 от тях са за шампионата. Всичките попадения влизат за 2506 минути. Момчето, което през годините ще се сдобие с прякори като Седмицата, Тънкия, Ангела от Мадрид и Ферарито, прави дебюта си с белия екип на 29 октомври 1994 година срещу Сарагоса. Тогавашният треньор - аржентинецът Хорхе Валдано, пуска младока в игра като резерва. Раул не отбелязва, но прави голова асистенция за попадението на Амависка. Реал пада 2:3.

Първата му победа и първият гол са в следващия кръг срещу детската му любов Атлетико (Мадрид). Срещата завършва 4:2. Раул бележи за 3:1 в 36-ата минута. Намесва се активно за още две от попаденията, като за едното спечелва дузпа, а за другото подава ювелирен голов пас към чилиеца Иван Саморано.

Раул е футболистът с най-много голове в Шампионата на Испания - 219 и също така с най-много попадения в Шампионската лига - 64. Но независимо от тези индивидуални рекорди Раул по всяка вероятност ще си остане „Испанския Малдини". Неговия събрат по вярност към клуб в Италия (към Милан) също като Раул няма спечелена „Златна топка" и световно и европейско първенство.

Нека да видим за какво става въпрос при Гонсалес Бланко. През 2001 година Раул е на второ място за „Златната топка" със 140 точки. На първо място пред него е Майкъл Оуен само с 36 точки аванс или общо 176.

Зад испанеца на трето и четвърто място са Кан със 114 точки и Бекъм със 102 точки. На 17 май 2008 година Мъдреца от Орталеса, или испанския Димитър Пенев - Луис Арагонес, обявява разширения състав от 23 футболисти за европейското първенство в Австрия и Швейцария.

Бомбата е хвърлена - сред тях не е Раул. Прав или не, след края на шампионата никой не може да каже копче на Арагонес, че не е извикал суперзвездата Раул, защото и без него Испания след 44 години става европейски шампион. По този начин седморката на Реал пропуска да прибави в колекцията си титла на европейски шампион.

Сред тези пропуснати ползи на некомпенсираният Раул има още една, която е многозначителна. През 2002 година в Реал правят класация за най-велик футболист и той остава на трето място след първия безспорен Алфредо ди Стефано. Втори е  французинът Зинедин Зидан. В личния си живот Раул е скромен и не демонстрира нарцисизъм.

Той бди папараците и журналистите от жълтата преса да не припарват много-много до семейството му и да знаят какво става под постелите със съпругата му и бивша манекенка Мимен Санс. За сметка на това, откакто е женен, той не пропуска при попадение да целува брачната си халка по неговия си неповторим начин.

Този негов жест след гол стана символ на подражание на доста млади футболисти. Които искат един ден хем да станат като Раул, хем ако може, да спечелят най-важните неща, които липсват на Раул Гонсалес Бланко - „Златна топка" и златни медали от европейско или световно първенство.

 

ТОВА Е РАУЛ

Име: Раул Гонсалес Бланко
Роден на: 27 юни 1977 г.
Родно място: Мадрид
Клуб: Реал (Мадрид)
Номер:7
Юношеска кариера: 1988-1989 - Сан Кристобал Лос Анхелес, 1990-1992 - Атлетико М, 1992-1994 - Реал М
Мачове за Реал: 664
Голове за Реал: 337
Професионална кариера:
От 1994 - Реал М
Успехи:
3 пъти европейски клубен шампион - 1998, 2000, 2002
2 Междуконтинентални купи - 1998, 2002
1 Суперкупа на Европа - 2002
6 пъти шампион на Испания - 1995, 1997, 2001, 2003, 2007, 2008
4 Суперкупи на Испания - 1997, 2001, 2003, 2008
В националния тим на Испания - 102 мача, 44 гола

 

РАУЛ ПО СЕЗОНИ

Сезон    Мачове    Голове
1994-95    30    10
1995-96    50    25
1996-97    47    22
1997-98    48    12
1998-99    47    28
1999-00    54    28
2000-01    48    31
2001-02    54    26
2002-03    45    25
2003-04    50    19
2004-05    43    13
2005-06    33    7
2006-07    43    12
2007-08    46    23
2008-09    26    15
Общо: 664 мача, 307 гола

   

ТОВА Е ДИ СТЕФАНО

Име: Алфредо ди Стеано Лауле
Роден на: 4 юли 1926 г.
Родно място: Буенос Айрес (Арж)
Професионална кариера като играч:
1943-1949 - Ривър Плейт(Арж) - 65 мача/49 гола, 1946-1947 - Уракан (Арж) под наем - 25/10, 1949-1953 - Милионариос (Кол) - 102/88, 1953-1964 - Реал М (Исп) - 405/307, 1964-1966 - Еспаньол (Исп) - 47/11
В националните отбори:
Аржентина - 6 мача, 6 гола, Колумбия - 4 мача, без гол, Испания - 31 мача, 23 гола
Успехи:
Носител на Копа Америка с Аржентина за 1947 г.
2 пъти шампион на Аржентина с Ривър Плейт - 1945, 1947
4 пъти шампион на Колумбия с Милионариос - 1949, 1951, 1952, 1953
Носител на Купата на Колумбия - 1953
8 пъти шампион на Испания с Реал М - 1954, 1955, 1957, 1958, 1961, 1962, 1963, 1964
Носител на Купата на краля на Испания за 1962 г.
5 пъти носител на КЕШ - 1956, 1957, 1958, 1959, 1960
Носител на Междуконтиненталната купа - 1960
2 пъти носител на „Златната топка" на „Франс Футбол" - 1957, 1959