УСПЕЛИТЕ

1. Валери Карпин                                                                                                            Най-успелият "легионер" в историята на руския футбол. Премина от Спартак (М) в Реал Сосиедад през 1994 г. и записа два нелоши сезона с тима от Сан Себастиян. След Евро'96 подписа с Валенсия. В този момент "прилепите", водени от Хорхе Валдано, имаха труден период и руският халф не успя да се пребори за титулярно място. След само година на "Местая" премина в Селта.

Във Виго Валери се присъедини към своя сънародник Александър Мостовой и донесоха на Селта международно признание. Въпреки доброто представяне Валери пак не успя да играе в Шампионската лига и реши да се върне в Сан Себастиян. С Реал Сосиедад обаче участва в най-желания евротурнир. Карпин остави ярка следа в два испански клуба и се превърна в знакова фигура за тях. 

2. Александър Мостовой
В течение на 8 години (1996-2004) игра за Селта и се бе превърнал в любимец на феновете. Заедно с Карпин участва в епичните победи на галисийците над Бенфика (7:0) и Ювентус (4:0). За разлика от Валери Мостовой успя да участва в Шампионската лига със Селта. Сраженията на два фронта обаче се оказаха непосилна задача за тима от Виго. След изпадането в Сегунда дивисион Мостовой напусна тима. Подписа краткосрочен договор с втородивизионния Алавес, а скоро след това сложи край на кариерата си.

3. Игор Корнеев
Последен от големите футболисти на СССР, през 91-а Игор Корнеев замина за Еспаньол. Благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата през 1995 г. се оказа в Барселона на Йохан Кройф. Така стана първият и единствен руски футболист, играл за каталунския клуб. Представи се добре в плейофите на Шампионската лига, но не успя да получи удължение на договора и се отправи към холандския Хееренвеен.

4. Дмитрий Радченко
След два отлични сезона (1993-95) в Сантандер Радченко получи предложение от Ла Коруня, който тъкмо набираше скорост. На "Риасор", където бе партньор със световния шампион Бебето, Дмитрий записа най-силния си сезон в кариерата си в Испания. След като за три години смени Райо Валекано, Мерида и Компостела, Радченко напусна Пиренеите и замина за Япония.

5. Виктор Онопко
През 1995 г. въпреки желанието на Онопко да премине в Атлетико (М) ръководството на Спартак го продаде на Овиедо. След като през 2002 г. тимът изпадна, Онопко подписа с Райо Валекано и на следващата година отново се оказа в елита. Кариерата му на Пиренеите завърши тихо, но продължи по-дълго от тази на повечето му сънародници.

РАЗОЧАРОВАНИЯТА

1. Владислав Радимов
Най-перспективният руски футболист от средата на 90-те още на 20 години подписа договор със Сарагоса, но рядко се появяваше на терена. Записа само 63 мача в периода 1996-2000 г. После дойде за кратко в Левски.

2. Владимир Безчастних
Попадна в Сантандер през 1996 г., след като напусна германския Вердер, където изгуби титулярното си място. Не успя да се наложи и при кантабрийците. През 2001 г. попадна в странна ситуация. Заради запълването на бройката от чужденци Бесчастних бе изваден от състава в момент, когато трансферният прозорец бе затворен. След като загуби половин година, Владимир напусна Испания.

3. Дмитрий Хохлов
За четири сезона (1999-2003) в Сан Себастиян не стана основен играч. Дори в най-успешната си година в Реал Сосиедад (2002/03) влизаше като резерва на Де Педро, Нихат или Карпин.

4. Юрий Никифоров
На Юрий така и не му потръгна с клубовете. Напускайки Росия през 1996 г. с реноме на един от най-добрите играчи, Никифоров се оказа в редиците на Спортинг (Хихон) - абсолютен аутсайдер в Примера. Две години по-късно тимът изпадна, Юрий премина в ПСВ Айндховен.

5. Игор Ледяхов
Историята му прилича на тази на Никифоров с тази разлика, че Игор се оказа в Хихон две години по-рано и цели 4 сезона участваше в борбата за оцеляване в елита. След изпадането на Спортинг се оказа в японския Йокохама, откъдето се завръща през 2002 г. Приключи кариерата си през 2003-а в Ейбар.