Александър Тарханов : ЦСКА ме направи младши лейтенант, но сърцето ми туптеше за Спартак

Александър Тарханов вече повече от седмица е треньор на Славия. Най-новият наставник в "А" група е и сред най-интересните имена, като идването му у нас предизвика сериозно внимание и от медиите в родината му Русия. Опитният специалист даде първото си интервю в България специално за "7 дни спорт".

Г-н Тарханов, как започнахте с футбола?

- Любовта ми към играта датира още от ранна детска възраст, когато за първи път получих топка от баща си. Навремето да имаш хубава кожена топка, си беше истински лукс, времената бяха други. По цял ден тичахме след нея с приятели и след известно време започнах да тренирам в Автомобилист (Красноярск). Аз харесвам спорта и това бе причината да се занимавам сериозно с плуване, баскетбол, хокей на лед, да се пързалям с кънки. Въобще всестранно развита личност в спортно отношение (смее се). Футболът, разбира се, надделя и така се превърна в моята голяма любов. В крайна сметка на 17-години отидох в Автомобилист, който се състезаваше във втора дивизия по това време. След това ме взеха в казармата и се озовах в СКА (Хабаровск), който също е армейски отбор. Впоследствие професионалният ми път тръгна към ЦСКА (Москва).

В ЦСКА (Москва) ли бяха най-щастливите ви години във футбола, тъй като все пак там сте били 8 години като футболист и още три като треньор и президент?

- Трудно ми е да отговоря едностранно на този въпрос, тъй като аз от малък съм фен на Спартак (Москва), който е най-големият съперник на московския ЦСКА. По това време дисциплината беше много строга и нямаше как да преминеш от един в друг отбор, ако имаш желание. В ЦСКА ме направиха младши лейтенант, но въпреки това сърцето ми туптеше за Спартак.

В периода ви в ЦСКА (Москва) с кои футболисти играехте заедно?

- Играх с много добри футболисти - с Борис Копейкин, Стаховски, Юрий Чесноков, Шенсов, с бившия национал на СССР Вагиз Хидиятулин и още много. Отборът постоянно се променяше, идваха различни футболисти и си тръгваха, въобще имаше голямо текучество. За близо 10 години 7 треньори се смениха в ЦСКА (Москва) и аз при всичките съм бил основен играч.

Българският национал Георги Миланов играе в момента в ЦСКА (Москва), запознат ли сте с качествата му и какво е мнението ви за него като футболист?

- Разбира се, че го знам и го харесвам. Има добър контрол над топката, бърз е, особено по крилото. Следя изявите му, както и на останалите български футболисти, които се подвизават в руската Премиер лига. Ивелин Попов също се представя на ниво в Спартак (Москва), той е отличен играч и неслучайно е и един от лидерите както на клубния си отбор, така и на националния на България. Добри думи мога да кажа и за Станислав Манолев, който е отново в Кубан (Краснодар), а преди това игра за малко и в "Динамо" (Москва). В Амкар трайна следа оставиха Захари Сираков, Мартин Кушев и Георги Пеев, от тях също имам впечатления.

А защо избрахте България?

- Комуникацията е лесна, езиците ни са близки. Имахме няколко срещи с ръководството, президента Венцеслав Стефанов го познавам от доста време, запознахме се в Русия. Тогава, преди 4 години, Криля Советов, където бях треньор, имаше юбилей, бяхме поканили Славия и така стартира нашето познанство. Познавам добре и Владимир Иванов и Мартин Кушев, който направи сериозна кариера в Русия. Президентът Венцеслав Стефанов скоро ми предложи да работя в клуба и аз се съгласих да приема това предизвикателство.

Имате ли преки наблюдения от българското първенство, за нивото на футбола у нас, за отборите и конкуренцията в "А" група?

- Разбира се, следя го от доста време, предимно от резултатите, а и доста срещи съм гледал по телевизията. Имах възможност да наблюдавам Лудогорец в групите на Шампионската лига и Лига Европа и мога да кажа, че разполагат с добър отбор. Силно впечатление ми направи румънецът Козмин Моци, но като цяло разполагат с равностойни футболисти и дълга резервна скамейка. Лудогорец има и голям бюджет, а това е важно в днешния футбол. Честно казано, загадка си остава за мен как през лятото тимът отпадна от Шампионската лига от молдовския Милсами. Левски също разполага с добър отбор и като че ли битката за титлата ще се води между тези два състава. Добре съм запознат и с историята на ЦСКА (София) най-вече заради Христо Маринчев. С него се познаваме от доста години, тъй като българските армейци гостуваха доста пъти на ЦСКА (Москва) за различни детско-юношески турнири.

Голяма ли е разликата между първенствата на Русия и България?

- На този етап - да. Най-вече в парите, които се инвестират в клубовете и за футбола. У нас, в Русия, има доста повече средства и това е причината да идват да играят класни чужденци, които повишават и класата, естествено.

Какво е вашето верую във футбола?

- Предпочитам да наблюдавам атакуващ и открит футбол, да бъде атрактивен за зрителите. Е, не винаги се получава, но нещата, на които най-много държа, са силовият футбол, добро контролиране на топката, повече подавания. Разбира се, и самите играчи, с които разполага даден отбор, трябва да имат подходящите качества. Стилът, който искам да наложа и в Славия, започнах да прилагам в Кубан (Краснодар). Предпочитам работата с младите футболисти, тъй като те са бъдещето и те трябва да бъдат гръбнакът на един отбор. Младите трябва непрекъснато да работят и да повишават нивото си. В "Славия" виждам доста талантливи футболисти, като Антон Карачанаков, Стефан Велков, Китан Василев, Емил Стоев, и ще ми бъде интересно да работя с тях.

Къде искате да видите Славия в края на сезона?

- Амбициите ми са да се класираме в тройката, но дали тези наши мечти ще се осъществят, е друг въпрос. Отборът ни е млад и тепърва ща се запознавам още по-детайлно с футболистите в игрова обстановка. Надявам се времето за подготовка да ни стигне. Дано напрежението не е твърде голямо върху младите ни играчи, тъй като това може да се отрази и на представянето им на терена, а впоследствие и на резултатите. Когато станах треньор на ЦСКА (Москва), имаше 5-6 опитни футболисти, а останалите бяха млади, но и много надъхани. Сред тях бяха и Владислав Радимов, Дмитрий Хохлов и Сергей Семак, които впоследствие стигнаха и до националния отбор на Русия. Много хора се притесняват да работят с младите, но грешат. Аз ги предпочитам и това бе и причината да изградя един силен отбор на ЦСКА (Москва) в онези години. В момента в Славия има един играч с много опит, когото аз много харесвам. Това е вратарят Георги Петков, който е почти на 40 години, и на него много ще разчитам младите да израстват. Мечтата ми е Славия да бъде силен отбор, но изграден предимно от млади състезатели от школата на клуба. Това за мен ще е огромно признание и удовлетворение, разбира се.

На какъв език се води комуникацията в съблекалнята на Славия?

- Предимно на руски, тъй като езиците са близки, както споменах вече. Аз обяснявам бавно и внимателно, а след това питам самите играчи дали всичко са разбрали. Разбира се, имам и верен помощник и преводач в лицето на Мартин Кушев, който също помага, така че не е проблем комуникацията в съблекалнята. В тима има и чужденци, но те също разбират всичко и се вижда от това, че го прилагат по време на тренировките. Важно е и как прилагат това в официалните мачове.

Защо вашите помощници са от България, а не взехте руснаци в екипа?

- Защото ги познавам и ги харесвам като професионалисти. Владимир Иванов ми допада как работи, има виждания върху играта, Мартин Кушев натрупа достатъчно опит в чужбина, играл е при добри специалисти и сега изпитва нужда от това да прилага наученото в тренировъчния процес.

От какви футболисти имате нужда?

- От полузащитници и централни бранители, но това ще се уточнява по време на подготовката и селекцията, която още не е приключила. В Турция към нас на проби ще се присъединят двама централни защитници, единият е от Урал, а другият от втора руска дивизия. Имената засега ще ги запазя в тайна. Има вариант още двама футболисти да дойдат при нас, те са от Кубан (Краснодар). Едва след като преценя качествата им, тогава ще говоря с ръководството и ще се реши дали те ще подпишат договор с клуба.