Даниеле Де Роси е жив пример за лоялност. Ветеранът е част от Рома вече 15 години и споделя, че нито за миг не е съжалявал за решението си.

В интервю за “SI” Де Роси разкрива, че дори не обмисля скорошно оттегляне и обещава, че няма да се пенсионира преди съотборника си – Франческо Тоти.

Вижте емоционалната изповед на Даниеле:

„Всеки е роден с тази страст, с тази съдба. Разбира се, че през главата ми понякога минават мисли каква щеше да бъде кариерата ми ако бях поел по друг път, но не съжалявам за решението си. Всичко опира до това да бъдеш „римлянин”. Понякога, докато си седя на дивана вкъщи, си мисля: „Ако не бях роден в Рим, сигурно никога нямаше да бъда фен на Рома. Никога нямаше да усещам този дълг, тази отдаденост към феновете, към града, към хората”. Истината е, че обичам да бъда тук. Обичам това, че мога да правя хората щастливи, независимо дали е за един или три мача. Обичам да ги виждам щастливи.

Естествено, че можеш да намериш такава тълпа от фенове и в Челси, Мадрид или Манчестър Юнайтед, но тук на трибуните аз виждам приятелите си и хора, които може да не познавам, но чувствам близки – заради общата ни страст, общата ни съдба. Споделяме една и съща история. Плачем заедно. Тъжни сме поради една и съща причина. Споделяме едни и същи чувства, независимо, че не се познаваме. Единственото по-силно нещо от гордостта да играеш за Рома, е тъгата, която изпитваш да не си част от този отбор.  

Мога да ви уверя, че парите за мен не са водещи. Не биха могли да ме убедят да напусна Рим и да отида в Челси. Вече имам пари тук, в Рома. Не виждам разликата. Да, в някой друг клуб може да получавам много повече, но това няма значение. Отново става въпрос за това какви амбиции имаш пред себе си. Е, за някои играчи, амбицията е да отидат в Реал, където могат да спечелят Шампионска лига, а не да останат в Рим и да се борят за титлата... Рома никога не е печелила много титли. За 90 години история, имаме точно три. Трудно е, не го отричам. Но ето тук идва моята амбиция – да се постарая да спечеля това, което не всеки преди мен е успявал. Това е далеч по-трудно.

Да си фен на Рома не е лесно, но всеки един от нас се гордее да бъде такъв. Всички млади момчета по трибуните се идоализират с мен и с Франческо Тоти. Всички заедно преживяваме несгодите на отбора, неясното бъдеще, но и всички щастливи моменти”.