От всичко, което се отнася за Пирин през този сезон, ще запомним най-вече две неща. А на думата "неща" ще обърнем специално внимание. Първото е начинът, по който благоевградският тим отпадна от Първа лига. А второто е поведението на Милен Радуканов пред микрофоните. Забележете - не по време на тренировки и мачове, а след срещите, долу на терена, по време на задължителните интервюта.
Пирин наистина изпадна по леко куриозен начин. И заради признатия нередовен гол за Витоша Бистрица в прекия плейаут на дъното, и заради наистина идиотския формат на първенството. Откъдето и да го погледнем, тази неотсъдена засада бе една от многото в Първа лига през този сезон. Съдиите са обект на отделни разсъждения, голяма част от тях просто са тотални неможачи, а Станислав Тодоров е ярък представител на категорията на нагаждачите.
Модулът, по който се проведе това първенство, е приемлив и неприемлив. За тези, които могат - не е от голямо значение има ли редовен сезон, има ли нередовен, след това на колко подгрупи се разделят двете плейофни групи и разни баражи-маражи.
Видимо през цялото време Пирин с нищо не доказа, че е от отборите, които са претенциозни към този формат. Тимът от Благоевград се движеше по ръба на пропастта и сякаш в последния месец в клуба разбраха, че има нещо особено в края и който не е слушал, ще му дърпат ушите. Да, неприятно е, че изпадането стана след нередовен гол. Ще помним този момент. Но ще помним и съобщителя на новини от Пирин, именуващ се Милен Радуканов и заемащ длъжността старши треньор.
От първия до предпоследния мач той ни даваше сводка за това как са нещата в клуба. Като под "нещата" ние всички трябваше да си тълкуваме в една посока - в Пирин финансирането е отчайващо. След всеки мач Милен Радуканов ни даваше текуща информация. Неговите интервюта се превърнаха като рубриката по БНР за нивото на река Дунав в сантиметри. Нещата са зле, нещата леко се подобриха, нещата не са в добро състояние, забелязва се леко раздвижване с нещата, напоследък нещата са в застой, но имаме уверението на общината, че всичко ще се оправи... Е, след като през късната пролет всичко се оправи, след един мач разбрахме, че нещата са изгладени, но остава само да се изчистят две премии. Е, до тези две премии ли опряхме, и те ли се оказаха големият препъни камък?! През цялото време играчите му бяха герои, не - те бяха големи герои, защото били принудени да си получават нещата къде със закъснение, къде с голямо закъснение. Окей, ясно е, че когато в един клуб няма достатъчно добро финансиране и организация, не е лесно. Но като че ли на заден план остана въпросът - може ли Пирин да играе добър футбол и има ли достатъчно сериозен отбор, за да остане в елитната група. Във Верея примерно "нещата" не са в по-добро състояние. Точно обратното - финансирането е още по-проблематично, но отборът за втора поредна година завършва сред първите 7.
Разбира се, знаейки методите на раздяла на Милен Радуканов с предишните му клубове, не очакваме той да подаде оставка. Можеше да го направи преди, можеше да го направи и сега. Или ако е решил да остане, нека излезе и в прав текст да каже къде е сгрешил и как смята да поправи грешките си. Защото не може да слушаме само оправдания. И приказки за героизъм, все едно сме на фронта. Твърде съмнително е, че оттук насетне феновете на Пирин ще застанат зад този треньор.
Иначе едно е ясно - Пирин ще липсва на елитната група, която все повече се завладява от частни проекти, които съществуват за кефа на шефа и придворните му, за сметка на традиционни центрове като Благоевград.
