Легендарният голаджия Петър Жеков беше трогнат от почетната Златна топка, която получи днес за цялостния си принос към родния футбол.

„Трогнат съм от вниманието на хората - златна топка и грамота. Във футболния съюз може би са се ошашавили покрай тоя мач, който е мач срещу един много добър противник. Искам да пожелая на националите само победа. Нас освен победа нищо друго не ни устройва", каза носителят на Златна, Сребърна и Бронзова обувки.

„Изпускал съм дузпа - срещу Левски за Купата. От първите петима само аз и Якимов изтървахме. Беше много валяло и при стъпването тялото ми отиде назад, топката се удари в гредата. Левски също изпуснаха две, после почнахме наново и стигна пак нашия ред. Тогава друг поиска моя ред, би, изпусна и мачът свърши. Това ми е единствената изпусната дузпа".

„Идваше ми отвътре да бележа. Гледах Пеле и Гаринча как ритат топката, после оставях вратаря след тренировка в Стара Загора, за да тренирам новите удари. И ги научих. На това му викаха „дългата дузпа". Оставал съм след тренировки много. Пламен Гетов аз съм го учил, много от тея момчета съм ги учил по онова време как се рита топка. Христо Стоичков много също, и Емо Костадинов, и Любо оставаха. Каквото съм можал, съм им показал. Накрая, за да се отърва от тях, им залагах топката на центъра и им казвах: който нацели напречната греда, е свободен. Аз от втория-третия опит я улучвах, после ги съжалявах и ги пусках. Накрая обаче и те се научиха".

„След време Ицо като се прибираше от Барселона, ми каза веднъж: „Ако знаеш колко сме те псували, но си струваше".

„Разликата между тогава и сега е много голяма. Тогава не играехме за пари, парите бяха много малко. Сега като гледам е настъпило друго време с демокрацията - играе се за много пари не само за националния отбор, но и в клубните отбори. По наше време като свиреха химна на България преди мач, целите настръхвахме. Това беше една чест за нас. Сега младите не ги знам, ако сега слушам техните мениджъри, те играят, за да ги продадат после за повече пари. От 7 години не съм съветвал никой, защото от 7 години не съм треньор. За последно бях във Вихрен (Сандански). После заедно с Якимов бяхме при „Титан", не успяха да ни издържат много и ни махнаха. Сега Томов като дойде, пак ни върна на работа. Не е кой знае какво - викат ни само, когато трябва да се разпишат някакви премии, наказания.. Това е, иначе сме свободни по цял ден".

„Мъжкия отбор на ЦСКА? Не, няма да коментирам. Там си отговаря Стойчо Младенов. Не се месим там - нито аз, нито Якимов. Така сме се разбрали".

„При децата гледам, че имаме много слаби треньори. Това е проблемът".

„Нашите президенти като че ли се научиха да гледат повече на чуждите футболисти. Ние ги научим на нещо, после те избягат и ги сменяме с нови. Всичко опира до детско-юношеската школа. От младите са много малко тези, които ми вдъхват доверие. Аз не ходя често по-мачове, но от някои повторения се вижда как този или онзи са зле обучени".

„Искам да кажа две думи - жена ми изигра голяма роля, за да успея в ЦСКА. Тя се грижеше за мен като писано яйце само и само за да играя по-добре. Никой никога не ме е питал за това, така че реших сега да го кажа", каза още Жеков.