В навечерието на вчерашния си петдесетгодишен юбилей благоевградската легенда Петър Михтарски говори пред „Меридиан Мач". В непоправимия си атрактивен стил и с вечната усмивка на уста голмайсторът, радвал феновете на Пирин (Благоевград), Левски и ЦСКА коментира случващото се в българския футбол и говори за уроците, които е получил покрай любимия спорт.
- Г-н Михтарски, честита годишнина! Чувствате ли се променен на 50?
- Честно да ти кажа, не усещам някаква промяна. Все пак годините се трупат една по една. Не съм заспал на 20 или 30 и като се събудя, да съм вече на 50. Все същите сме си, братле. Е, сигурно сме малко помъдрели, както казват, но с близките си хора винаги съм се отнасял по един и същи начин. На всички хора децата растат, хващат си своя път и за нас остава да ги подкрепяме.
- Скоро ще ставате дядо, със сигурност това е по-специална тръпка...
- Така е... Щерката вече е в деветия месец, чакаме всеки момент. Да са живи и здрави, празникът ще стане двоен.
- А виждате ли се в ролята на дядо?
- Защо не. Те на времето още преди 15 години в Левски ми викаха „дядо". Тогава обаче помогнах на Левски да стане шампион. Направих силни мачове и винаги ще си спомням онова гостуване в Ловеч, когато бихме с 4:3. Тогава имаше контузени и Наско Сираков се обади да помагам.
- От кой треньор сте научили най-много в кариерата си?
- Не ги деля. Всички ги уважавам и с всички съм имал добри отношения. Моята работа беше да слушам и да изпълнявам това, което ми кажат. Младите трябва също да са наясно, че уроците на треньорите са най-ценното нещо за тях. Ако слушат какво им се говори, ще се развиват и ще постигат успехи.
- Вие лично чий уроци още помните?
- На Шпайдела. Той е велик и наистина направи много за мен в Левски. После работихме заедно като селекционери на „Герена". Тогава още повече се убедих в невероятния му усет за футбола. Той казваше за нападателя, че който стои под крушата, яде круши. И си е така. Добрият голмайстор трябва постоянно да дебне в наказателно поле на противника, ако иска да вкара.
- Вие имате доста попадения на сметката си, но мнозина си спомнят и пропуските срещу Антверпен. Този мач ли е наи-трудният в живота ви?
- Сигурно. Тогава отпадането беше изключително драматично. Бяхме по-добри и късметът ни обърна гръб. Аз все пак вкарах гол, но това не бе достатъчно, трябваха още. Хубавото е, че после в кариерата ми преобладаваха повече победите. Аз си броя и тази с ЦСКА над Ювентус, въпреки че УЕфА после я анулира. На терена в крайна сметка играят футболистите, а не документите.
- Играл сте с някои от най-великите български футболисти, с кого останахте добър приятел и до днес?
- Аз съм такъв човек, че съм приятел с всички. Уважаваме се с всички - и със Стоичков, и с Костадинов, и с Наско Сираков... Радвам се, че имах късмета да играя с такива велики футболисти като тези от САЩ'94, като хората в отбора на Шпайдела в Левски, в Пирин, в ЦСКА... Имах късмет и в чужбина да изкарам някоя и друга годинка. Да докарам пари в българските си клубове. Аз съм доволен от живота си. Благодарен съм за всичко. Сега остава да сме живи и здрави и да се уважаваме.
- Как ще коментирате това, което се случва в момента в българските отбори?
- Нивото е много далеч от онова, което беше по наше време. Искрено се надявам Левски да може да отстрани Марибор и да продължи в Европа. Направиха добър мач в Словения. Съперникът е фаворит, но на „Герена" „сините" могат да бият всеки. Дано успеят. С ЦСКА направо не знам какво става. Кой отбор какъв е? Обърках се. Ясно ви е на всички обаче, че без силни Левски и ЦСКА трудно ще се получи и добър национален отбор.
- Юбилеят е добър повод да признаете синьото или червеното преобладава във вашите пристрастия?
- Зеленото. Аз съм си от Пирин. И сега ще видите, че тук в Благоевград пак ще се направи добър отбор. Работи се много сериозно и качествено. Очаквайте скоро нова голяма звезда от нашия град. Талантите са много.
- Със сигурност ще бъде нападател, нали?
- Естествено. Тук сме само майстори. Под шести номер ги взимаме от други места (смее се). Ако трябва обаче да съм сериозен, на всички постове има таланти. Дори вратарят ни Краси Костов може да стигне далеч. Трябва да си остане сериозен и да не спира да работи здраво.
