Цецо Йончев: Ще мине време и няма да честваме никакви годишнини

Легендарното крило на ЦСКА Цветан Йончев даде голямо интервю пред "Тема Спорт". Една от емблематичните фигури в състава на армейците от края на 70-те и началото на 80-те години говори по всички актуални теми при червените, както и за изминалите Копа Америка и Европейско първенство и състоянието на българския футбол. Българският футболист с най-много голове за наш отбор в турнира за КЕШ или Шампионска лига - цели 10, живее и работи в САЩ от дълги години, но не спира да следи случващото се у нас.

Г-н Йончев, този път няма да започнем разговора ни с темата "ЦСКА", дори не и с Европейското първенство, а с Копа Америка, тъй като то се проведе в САЩ, където сте и в момента. Как го видяхте?

- Изгледах доста от мачовете и трябва да ви кажа, че нивото в никакъв случай не е по-ниско от това на Европейското първенство. С мои приятели тези дни коментирахме и стигнахме до извода, че по-ярките звезди, по-големите имена са именно на този турнир, а не на този в Европа. Там ще се запомнят младите, изгряващи имена, но тук бяха утвърдените фигури. Беше доста интересно, доста изравнени сили, което си е световна тенденция. Трудно вече се намира отбор, който да го хванеш и да го биеш с голям резултат. Отбори като Панама или Канада например, които доскоро никой не броеше за живи, сега се противопоставят на големите тимове. А когато част от тях като Бразилия не са в най-добрата си форма и се получават съвсем равностойни двубои. Е, има я и негативната страна, а именно по-грубичката игра. Но и това си е в традицията на Копа Америка, доста често се получават контузии.

Усети ли се историческият характер на това първенство поради заявения анонс на Лео Меси за последно негово участие на голям футболен форум?

- Да, имаше някакво подобно усещане, но да не забравяне, че все пак сме в Щатите, където няколко други спортове са на по-голяма почит. Със сигурност ще се усети повече, когато например ЛеБрон Джеймс обяви, че слиза от сцената. Иначе големи критики от отборите отнесе фактът, че повечето мачове се играха на изкуствени терени. Нямам представа дали по този начин не експериментираха, дали на подобни терени да се играе и Световното първенство след две години. Дори самият Меси разкритикува лошите терени, които предполагат към повече травми. Личеше си, че топката има друг отскок, че се движи по терена по различен начин.

Имаше и организационни проблеми, особено преди финала - ще се справят ли а американците с Мондиала?

- Не мисля, че няма да се справят. Да, бяха малко изненадани от по-бурните латиноамерикански фенове, тъй като на техните традиционни спортове такива неща не се случват. На мачове по бейзбол, по американски футбол, хокей или баскетбол идва спокойна, семейна публика, няма такива луди страсти като в нашия футбол. Пък сега и с фенове от Южна Америка. Малко бяха изненадани, но съм сигурен, че ще вземат мерки и ще се справят.

Успяхте ли все пак да следите и Европейското, как ви се стори?

- Да, гледах част от мачовете. Доста изравнени сили също така, но въпреки това нямаше кой знае какви изненади, от четвъртфиналите нагоре останаха само водещи отбори. И да - направиха впечатление част от по-малките тимове, как се развиват, как демонстрират хубав, качествен футбол. И как веднага ни карат да си зададем въпроса - къде сме ние? И защо толкова много изоставаме от всичко и от всички?

Споделяте ли все пак мнението, че Евро-то не беше от най-атрактивните шампионати? В същото време и наставникът на Уругвай Биелса заяви, че футболът става все по-непривлекателен, че трудно ще печели нови фенове в бъдеще...

- Видно е, че в последните години надделява желанието за победа на всяка цена, дори с риск от по-грозна или затворена игра. Все повече се следят тактики. Но това е нещо, което няма как да го контролираш. Иначе за популярността на играта не съм съгласен, че би спаднала в бъдеще. Идеята да се разширяват форматите на шампионатите, да се включват повече и повече отбори от други континенти освен от Европа и Южна Америка води до нови фенове, до още по-голямото разпространение на футбола по света. Но да, това от друга страна може да доведе до по-скучни мачове, до такива без особена интрига. Като цяло комерсиализацията е налице, но тя е неизбежен процес във всеки един от водещите спортове. Въпросът вече е не да правиш играта атрактивна, а да печелиш повече пари. Преди време, едно е да гледаш Бразилия през 1970 година например, веднъж на четири години целият свят вижда тяхната технична игра, сега всяка седмица гледаме звездите им в клубните отбори - ами не е същото, има пренасищане. И това оставя чувството за по-малка атрактивност. Има една дума - идва малко бактън.

Мина известно време, но не сме чули мнението ви относно промените из върховете на българския футбол. Има ново ръководство на БФС, смятате ли, че в лицето на Георги Иванов може да очакваме коренна промяна на статуквото?

- Не го познавам лично, чувал съм тези популярните неща за него: "Мъжко момче", "сериозен" и т.н. Но само те не са достатъчни като качества за подобен пост. Проблемът е, че той произлиза от тази система, за която чакаме да бъде променена. Това няма как да се случи. Няма и да му позволят. Има голяма разлика от това дали идваш от същата система или идваш отвън. Това е най-основното и то ще бъде най-голямата пречка пред някакви евентуални големи реформи, нямам предвид козметични промени, колкото да хвърлим прах в очите на хората, че нещо се променя. Трябва напълно независим човек. Да не зависи от т.нар. "футболна мафия", която очевидно влияе на процесите в родния футбол. В същото време това не означава, че ако на власт бяха дошли Бербатов, Стилиян и Мартин също щеше да им бъде лесно, напротив. Най-основното е, че трябва самите клубове, техните ръководители да поискат тази промяна. Само така ще се получат нещата. Не трябва някой отгоре да им прави промени, трябва те самите да го инициират. Да не чакат наготово, те трябва да са факторите с които да бъдат съобразени всякакви промени. А оставам с впечатлението, че те не искат тази промяна. Така им харесва, да си живуркат, ден да мине, друг да дойде. С този да не се скараме, с онзи нещо да уредиме и нещата да си вървят. И още една тема, която винаги се забърсва под килима. Онзи ден си говорих със Спас Джевизов, там където е той, са правили нещо като кастинг за нови деца. От близо 400-500 деца, които са се явили, са одобрили само три! Можеш ли да си представиш за какво иде реч. Нямам представа защо това е така, но подсказва някакъв доста сериозен проблем. Не идва ли нищо отдолу, няма как да се случат нещата. Става въпрос за деца, които вече тренират на различни места. Как са ги тренирали, не ми е ясно. Това е показателно за цялата нация като спортна култура. Като цяло здраво си тъпчем на едно място. И още един пример. Виж в националните отбори последните години почнахме да търсим момчета, които играят чужбина и там са се оформили като футболисти. Няма лошо, те също са българчета, нека им се даде шанс. Но те в един момент ще станат повече от тези, които уж трябва да се създават като играчи у нас.

Тези дни се събраха героите от САЩ 94, имаше прегръдки, целувки. Това добре, ама докога само на годишнини ще го караме?

- Колкото и грубо да звучи, ще мине време и вече няма да сме живи да честваме каквито и да е годишнини, ще се забравят и тези неща. Какви 30 години от САЩ? Колко от младите, от 30, от 40-годишните помнят какво е било тогава? Децата и младежите сега са само в социалните мрежи, вълнуват се от настоящето, кой помни какво е било преди толкова много време. Нещата се забравят, като няма нови успехи, старите избледняват като спомени. Не знам, никак не съм оптимист. Поне в обозримо бъдеще не виждам как биха се променили нещата. Ако бяхме в някаква мътна вода, мръсен басейн ще изплуваш криво-ляво, но ние крачим в тиня, в блато, не до колене, до кръста сме там. Съвсем скоро и до гушите. И от това няма измъкване. Само стоим и чакаме някой да ни извади, да ни издърпа. Само дето на никого не му пука за нас.

ЦСКА за Цецо Йончев и Бадема: Славни "армейци"!

Честитиха им