Във футбола често съществуват "черноработници", във всеки аспект от играта, чиято работа на първо време не е особено забележима, но без тях отборът и клубът не биха имали същото лице, същия стил и реноме пред съперниците си.
Независимо дали става дума за опорните халфове в игровата постройка на тима, помощник-треньор от спортно-техническото звено или пък пресдиректор, без когото градивната връзка с медиите не би била налична и възможна.
Източник: LAP.bg
Действително има подобни футболни роли, хронично застрашени от това да останат "невидими" за аудиторията.
Позицията на спортния директор не е сред тях.
Или поне не би трябвало да бъде. Особено когато става дума за голям, доказан клуб.
Натоварен с подобна сериозна отговорност, той би следвало в голяма част от случаите да е не просто лицето на клуба, но и да е пряко отговорен за оперативните задължения на организацията.
Източник: GettyImages
"Спортният директор е отговорен за провеждане на съществени прояви на клуба, в съответствие с действащите правилници и е задължен да поддържа постоянна връзка с останалите директори, с цел осъществяване на оптимална във всяко спортно отношение дейност", гласи част от дефиницията на тази позиция.
Някои биха казали, че това е най-важният пост в един футболен клуб. Връзката между футболистите и ръководството, между агентите и съответната футболна марка, между изпълнителния директор и собствениците и т.н.
Може би най-отговорната и натоварена позиция. Така е в цяла Европа, а защо не и в световен мащаб.
Източник: GettyImages
У нас не личи ситуацията да отговаря на всичко казано.
Разчита се основно на силно присъствие, на твърд характер и тежки изказвания. Но някъде там се изчерпват очевидните качества на висшия служител в клуба.
Нееднократно специалистите в страната подчертават, че не са осезаеми и ясно очертани параметрите на тази работна позиция.
Някои дори отиват по-далеч, казвайки че "в родната реалност няма нужда от такъв пост, който предимно е добре платен, но не и особено функционален". Думите са на Емил Велев, изречени още по времето, в което отделна личност в любимия му клуб съвместяваше три различни позиции. Една от които бе именно тази, която в случая е предмет на обсъждане.
Такава е реалността в много от футболните ни клубове, като изглежда този пост, на първо четене е много важен, но не се покриват изискванията и параметрите, които виждаме от разполагащите със същата длъжностна характеристика в Испания, Италия и Англия, да речем.
Източник: Twitter
В споменатите страни спортният директор е почти толкова важен, а съответно и желан от клубовете, колкото са и водещите футболисти в отборите. Защото от такъв ключов служител действително зависят важни за съответните спортни организации прерогативи.
А може би пък така, както у нас, се процедира и в големите европейски първенства и клубове, а ние просто не сме запознати...
Може би там директорите не са натоварени с преки оперативни задачи, а си имат изпълнители за всичко. Те единствено делегират и насочват дейността.
Източник: Twitter
Може ние да сме изкривени от нашата си действителност и погрешно очакваме един директор да е инициативен, да е готов пряко да се включи в процесите в клуба. Да е не само делегиращ, но и изпълняващ определени задачи и функции.
Възможно е дори да се окаже, че спортните директори в грандовете ни са извършили голям обем от работа в последните години.
И всъщност са сред онези "невидими" черноработници, спомагащи за повишаване класата на тима с всеки изминал ден.
Знае ли човек?
