Няма как рубриката "Архивите са живи" да не е подвластна на шампионатните мачове от 28-ия кръг на "А" група. Особено на най-старото софийско дерби между Славия и Левски, което ще се играе на стадиона в квартал "Овча Купел".

Спряхме се на два мача между "бели" и "сини", в които головият трилър е досущ като по английските терени. Става въпрос за двубои от две различни първенства. Единият е от пролетния полусезон на кампанията 1990/1991, а другият - от есенния дял на шампионат 1992/1993.

Така в рамките на 16 месеца двата тима си разменят победи с по 4:3. По напрежение тези мачове въобще не отстъпват на отминалите тази пролет в Англия битки между Челси и Ливърпул(4:4) от Шампионската лига и Ливърпул и Арсенал(4:4) от Висшата лига. Ето какво се случва...

Наближава краят на първенството 1990/1991, в което шампион става Етър (Велико Търново). Треньорът Георги Василев успява да мобилизира "виолетовите" да запишат най-славната страница в своята клубна история. В същия момент Славия и Левски не се борят за нищо, освен за своя престиж.

Мачът е поверен на бургаския съдия Димитър Димитров. "Сините" са водени от Васил Методиев-Шпайдела. В състава личат млади футболисти на отбора като вратаря Димитър Попов, Илия Груев, Велко Йотов, Георги Донков, Георги Славчев редом до ветерана Пламен Николов, който след престой в шведския Браге отново се е върнал на "Герена" и пак е на познатия пост - десен бек.

В състава е и 24-годишния Станимир Стоилов, който сега е национален селекционер и треньор на Литекс. Тимът от "Овча Купел" в този мач се ръководи от бившия вратар Стефан Пашоолов. В състава на Славия на десния бек е юношата на "белите" - 22 годишният Емил Кременлиев.

Също така в редиците на славистите е възпитаникът на ЦСКА Петър Витанов, който има навик да бележи голове на левскарите. На вратата е кадърът на Берое Ивко Ганчев който още на 1 май 1985 година на мача между младежите на България и Франция(4:0) в Пловдив показва отлична игра.

Тогавашният вратар на "петлите" Русе му подарява ръкавиците си в знак на признателност за доброто представяне. През 1986-а пък Ивко вдига титлата на страната с Берое. 5 години по-късно Ганчев в пази на вратата на тима от "Овча купел".
Мачът започва бурно. Още в 6-ата минута, макар и с бяла фланелка, Патрика Витанов
не пропуска да накаже Левски.

Докато "сините" се опомнят, Вальо Игнатов в 8-ата минута е направил вече 2:0 за Славия. Но до 21-ата минута Мъри Стоилов и Велко Йотов от фаул правят 2:2. Тук даваме думата на Емо Кременлиев:"Тогава бях още доста млад и не си стоях само на десния бек, а атакувах често и по крилото.

В този мач, който си го спомням много добре, играех и срещу Пламен Николов и срещу Илийката Груев. За моя гол получих пас от Зарко Мачев, преминах на скорост през двама бранители на Левски и успях да вкарам гол за 3:2", припомня си Емо. Мачът върви към победа за Славия, но шест минути преди края сегашния изпълнителен директор на "сините" Даниел Боримиров успява да изравни за 3:3.

Явно обаче това не е краят на двубоя. Минута преди края Наско Киров успява да фиксира крайното 4:3. Следващият мач между двата отбора, който също завършва 4:3, само че този път за Левски, е дерби №80 в дългогодишната история на двата клуба.

Драмата и обратите от прясно изиграния наскоро двубой почти се запазват. Този път е есента и е началото на сезона. Начело на Левски е Иван Вутов, а железният десен бек Пламен Николов, а на Славия Стоян Коцев-Кано. И отново в спомените за този мач се впуска играещият тогава все още в Славия Емил Кременлиев, който през 1994-а става четвърти в света:

"И това бе уникален мач. Не всеки път се случва един футболист като Тошко Праматаров да вкара три гола и да бъде от губещата страна. Пак се оформи луд мач. Както се казва, още не бяхме започнали двубоя и след попадения на Жоро Славчев (след двойно с Боримиров) и на Златко Янков(след пас на Димитър Трендафилов) Левски вече водеше с 2:0. После Тошко вкара първия си гол след моя асистенция.

След това Илиян Илиев в неговия стил отбеляза за 3:1. В края на полувремето пак чрез Праматаров стигнахме до 3:2. В началото на второто полувреме Тошко отбеляза своя хеттрик след мой пас. И така в един момент двата отбора изглеждахме уморени от размяна на голове и като че ли се бяхме кротнали.

Но в самия край Пламен Гетов с далечен удар донесе победата на Левски с 4:3. Малко след това преминах при "сините". После, знаете, играх и за ЦСКА. В семейството аз като че ли останах славист. Големият ми син е от ЦСКА, а малкият - от Левски."

А ето и няколко думи за този двубой, казани от тогавашния треньор на "сините" Иван Вутов:

"Бях дал пълна свобода на Пламен Гетов. Той веднъж играеше в средата на терена, а когато искаше да отиде напред, връщах назад централния нападател Димитър Трендафилов. За мача със Славия помня, че Пламен излезе решително в атака и с шут отдалеч реши мача."