През пролетта се говореше за проекта Литекс с младия му състав, сега е ред на проекта Лудогорец. Безкрайно различни днес и толкова еднакви при създаването си.
През 90-те години Гриша Ганчев събра отхвърлени от Левски и ЦСКА и в първата си година в елита стана шампион. По същата схема Кирил Домусчиев триумфира в Разград. Днес Ганчев разчита основно на юноши и българи. А Домусчиев обира слава с куп чужденци.
Парта прави играта. Доказателство са Лудогорец и "Ботев". Радват се на победи, докато ЦСКА агонизира от лошо управление и се бори за съществуване, не за победи. А Левски - от слаби резултати въпреки стабилните финанси.
През 2011 година за първи път България чу гръмко за Лудогорец. В "Б" група отборът от Разград започна селекция с опитни българи и първия от 27-те си чужденци - бразилецът Шоко, и безпроблемно влезе в "А" група. Взеха се бивши кадри на софийските грандове като Емил Гъргоров, Йордан Минев, Мирослав Иванов... В добавка - още много легионери.
Инвестициите в първия тим вървяха редом с построяване на стадион и база, които са за пример в България. Въпреки че сега излиза проблем - арената няма лиценз за плейофи и групи на евротурнирите.
Проектът проработи. Домусчиев направи стройна система - малко директори с много власт. И най-важното - високи заплати за футболистите, които се плащат и навреме. Лагери при най-добри условия. Стигна се до комичната ситуация дебютантът Лудогорец да "подслони" големия ЦСКА в своя самолет и да го пои в брандирани с емблемата си чашки и салфетки за лагер в Турция.
С пари и организация успехите идват. Но и без късмет не може. За два месеца Домусчиев го усети и за добро, и за лошо.
Във финалния мач за титлата миналата година срещу ЦСКА три пъти гредата спаси Лудогорец. Но титлата отиде в Разград!
Но в дуелите с Динамо (Загреб) във втората квалификация на Шампионската лига, хърватите два пъти вкарваха голове в минутите след 90-ата и разбиха мечтата за пробив.
Нов сезон - нов късмет.
И стара схема - още един отбор (че и с резерви) чужденци в селекцията. Това си е направо "Интернационале" (Разград)! Досега привлечените легионери са стигнали кота 27, и то само за пет трансферни периода. 15 от тях все още носят екипа на шампиона.
Постоянство му е майката, освен плащането и организацията. А и късметът - винаги лукав и непредвидим, но неизбежно галещ и този, който опитва.
За една седмица Лудогорец извървя пътя от ада до рая. Гол от рикошет в последната минута и 1:0 за Левски в предпоследния кръг. Титлата бе изгубена.
Седмица по-късно - нелеп автогол на "сините" срещу Славия и Лудогорец е шампион! За втори път поред на старта на историята на ниво "А" група - точно като "Литекс" през 90-те.
В Европа обаче късметът пак се извъртя. Слован (Братислава) победи Лудогорец с 2:1, като двата гола за обрата паднаха в последните три минути. За първи път бизнесменът сякаш се разочарова. Обяви свиване на бюджета. За... една седмица.
Стартира приказката на Лудогорец - 3:0 над Слован, 2:1 над Партизан и още 1:0 пак над Партизан. Сега вече плановете се разрастват, говори се за още двама скъпи чужденци за групите (на Шампионската лига или Лига Европа). Футбол до декември в Европа е отлично постижение за родните мащаби на играта в момента.
Плодовете от проекта Лудогорец са факт. Със стабилен финансов гръб големи успехи се постигат за две години. Дори без история и фенове.
През 1999 година кошммарният мач Видзев - Литекс (4:1), завършил с успех на поляците след дузпи, остави Гриша Ганчев далече от Шампионската лига. В яда си босът преименува отбора на Ловеч. Оттегляше се, връщаше се. Но налучка модела - академия, изграждане на играчи и личности, постоянство, премерени разходи. И база.
Домусчиев мечтае за Шампионска лига, а с нея и за милиони, за слава. Има сърце да влага във футболния си проект. Напипа правилната смеха за нов клуб - парта прави играта. Бързо успя с нея. Но е въпрос на време да смени модела по примера на Литекс, за да станат успехите норма и традиция.
