"Топспорт" продължава поредицата си "Хроника на падението", която е посветена на пропадането на отбори с традиции или поне с проблясъци в родния футбол. Вече проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Нефтохимик (Бургас), Спартак (Плевен), Септември (София), Волов (Шумен), Хебър (Пазарджик), Локомотив (Горна Оряховица), Янтра (Габрово), Бдин (Видин) и Димитровград. Днес ви предлагаме втората част от трилогията, посветена на Хасково, чийто тим в момента вегетира в Югоизточната "В" група.

В края на вчерашната първа част отбелязахме, че при второто си завръщане в "А" група местният тим постига и върха си - осмо място за сезон 1981/82. Следващата кампания в топдивизията на родния футбол - 1982/83, обаче далеч не е толкова успешна. Хасково завършва на 14-ото място в класирането на 16-те тима. Активът е 9 победи, 4 равенства и 17 загуби.

Според тогавашния регламент на БФС това означава плейоф срещу един от двата втори тима в "Б" групите ни. Съперник на Хасково е ловешкият Осъм.

Първият мач в Ловеч се играе пред 30 000 души. Това си остава най-посетеният двубой в историята на ловешкия футбол. Хасковлии обаче успяват да задържат 0:0. На реванша на "Димитър Канев" е изтръгната победа с 2:1.

Трагедията на гостите от Ловеч е пълна в последните минути. Тогава Пламен Линков излиза сам срещу вратаря на домакините, преодолява го и подава на Емил Цанев, който обаче стреля над гредата. Така Хасково печели правото да се състезава сред най-добрите отбори в българския футбол за трета поредна и общо четвърта година.

Следващият сезон - 1983/84, обаче се оказва последен за Хасково в елита за онзи период. Отборът изпада с 19 точки, събрани от 7 успеха, 5 поражения и 18 загуби. Головата разлика е 30:63. 15-ият Локомотив (Пд), който също се връща във втория ешелон, е с пет точки повече.

Независимо от изпадането 1984-а ще остане паметна за футбола в Хасково по отношение на турнирните участия. Тимът достига до полуфинал за Купата на България, който се провежда за четвърта година. Както е известно, до 1981-а статутът на национална купа има трофеят на Съветската армия. Носителят му участва в евронадпреварата за КНК.

Та през пролетта на 1984-а Хасково е на косъм от участие на финал. Нещо повече, ако се бяха класирали за битката за Купата, "червените" щяха да си гарантират участие в турнира за КНК. Защо ли?

На полуфинала Хасково губи драматично с 3:4 от пловдивския Ботев (тогава Тракия) след изпълнение на дузпи - 0:0 в игралното време. На финала "жълто-черните" срещат Левски и губят с 0:1 на 2 май. Победният гол за "сините" на стадион "Дружба" в Кърджали пада от дузпа, реализирана от Емил Спасов в 80-ата минута.

През въпросния сезон Левски - под ръководството на Васил Методиев-Шпайдела, печели за първи път във футболната история на България требъл - титла, Купа на България и Купа на Съветската армия. Така в турнира за КНК участва финалистът за националния трофей, в случая Тракия. А можеше да бъде Хасково...

През сезон 1984/85, вече в единната "Б" група, тимът от Югоизтока изпуска "за една бройка" да се завърне в елита. В крайното класиране на редовния сезон "червените" остават на 4-ото място с 51 т. Всъщност реалният актив е 52, но от този сезон БФС въвежда правилото при нулево равенство да не се дават точки на отборите, които са го направили.

Всъщност първите четири отбора - влезлите в "А" група Академик (Свищов) и Локомотив (Пловдив), третият Шумен и четвъртият Хасково са сместени в 3 точки. БФС пък решава да пренареди класирането и вади Шумен заедно с Пирин (Гоце Делчев) от втория ешелон заради договорка.

Официалният мотив е "констатирани съществени нарушения на наредбата за финансирането, духовното и материално стимулиране на отборите от "А" и "Б" РФГ в дружествата за физическа култура и спорт". Така всъщност Хасково става 3-и. Както е

известно пък, тъкмо в този сезон избухва големият скандал на финала за Купата на Съветската армия, спечелен от ЦСКА с 2:1 над Левски. Заради скандалите на терена и в тунела двата гранда са разформировани и преименувани на Средец и Витоша.
Сезон 1984/85 за Хасково е знаков с появата на 17-годишния Станимир Стоилов в мъжкия състав.

Централният нападател, чиито корени са от село Маца, ще изкара в Хасково до 1990-а, като общият му актив са впечатляващите 61 гола за 101 срещи - един превъзходен коефициент.

Очевидци обаче разказват как младият Мъри редовно се скатавал на тренировките на Хасково, най-вече по време на физическите упражнения. Той изчаквал треньорът да се обърне гръб към него и докато другите се скъсвали от лицеви опори например, той просто лежал по корем и се оглеждал. Това обаче далеч не му пречело да бележи голове. Но да видим какво става в годините до 90-а.

През сезон 1985/1986 Хасково се свлича на 17-ото място, като отървава с една точка повече от силистренския Доростол (19-и) изпадане във "В" група - 34 срещу 33. С 33 точки е и 18-ият Рилски спортист (Самоков). През 86/87 се започва качването нагоре - 6-о място, през 87/88 пак се слиза надолу - 14-а позиция, а през 88/89 е заета отново по "асансьора" нагоре - седмата. За да се стигне до 1990-а.

Тогава е постигната заветната мечта - "А" група. Хасково "хваща последния влак" за елита с трето място с 50 т., две повече от четвъртия Спартак (Варна). Станимир Стоилов, вече на 23 години, става голмайстор на дивизията с 22 гола. И поема към Левски...

ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ: "Последното лято" на Хасково в "А" група и управлението на митичния Йордан Кичеков