Михаил Мадански пред ТОПСПОРТ: Националният ни отбор има бъдеще, французите не впечатлиха никого

По традиция в интродукцията към изказванията, мненията и интервютата на популярни, успели в сферата си на дейност личности в страната, хиперболизирането се счита по-скоро за даденост, с цел подчертаване качествата на респондента и компетентността му по темата, за която е потърсен за коментар.

В случая с доц. Михаил Мадански обаче обобщение от типа "един от най-опитните и доказани специалисти в българския футбол" важи с пълна сила. Преминал през всички селекционерски нива в най-популярната игра в страната, постигнал забележителни успехи, работил редом с легендата Лотар Матеус, специализирал и завършил първо ниво на треньорска школа в Париж, спомогнал за вдигането и утвърждаването на реномето и имиджа на футбола ни на национално и клубно ниво, въпреки че не парадира излишно с това.
Считано към настоящия момент, Михаил Мадански се е заел с довършването на една важна задача, основните цели към която бяха поставени преди известен период от време - запазването на футболна марка Монтана, налагането на професионален и отговорен начин на работа в клуба и като цяло изграждането на необходимата основа, върху която футболният отбор да може да стъпи за в бъдеще, по пътя си към завръщането в елита на България. Не когато и да е и на всяка цена, а тогава, когато би следвало да се случи естествено и заслужено.

За националния отбор на България във всичките му формации и възрастови групи, за представянето на първия ни тим в квалификациите за Мондиал 2018, за "българския комплекс" на "петлите", работата с Лотар Матеус, възхода на Монтана и още много други теми - лично от доцент Михаил Мадански, специално за ТОПСПОРТ:

Г-н Мадански, по същество към основния футболен акцент от последните няколко дни - представянето на националния отбор срещу Франция. "Римейкът" на онзи прословут 17.11 не се случи, но пък по мнение на голяма част от запалянковците, а и футболните "капацитети", отборът ни беше на ниво и се справи с голяма част от задачите си в мача. Вашето мнение за срещата и всичко видяно в нея.
- Преди всичко останало, искам да подчертая, че приемам този отбор за мой. Не го казвам, за да подразня някого или в опит да подчертая нещо за самия себе си, аспект от работата ми и т.н. Казвам го, защото аз бях първият, който даде шанс за изява на тези момчета. Говоря за възможност за демонстриране на способностите им в различните национални формации и гарнитури. Ако трябва аз да направя сега, в момента, мъжки национален отбор, бих избрал голяма част от тези футболисти. Може би 80% от всички, които видяхме срещу Франция.

Източник: LAP.bg

Означава ли това, че сте несъгласен с някои от селектираните от г-н Хубчев имена и наличието им в състава?
- О, не. Не бих искал да бъде разглеждано по този начин това, което Ви споделих. Просто има различни варианти, различни възможности и в този ред на мисли казвам, че бих избрал почти същите момчета. 

Видял сте заложби в тях още преди години?
- Да. Определено. Очаквах подобно професионално развитие от тях. Да се реализират по такъв начин, по какъвто го сториха.

В този ред на мисли, съжалявате ли, че те няма да играят на световно първенство? Въпреки стойностното си представяне не само срещу Франция, но и в двубоите преди това?
- О, ще видим. Аз мисля, че биха могли да участват в голям форум. На световно, европейско... Може би не сега, но кариерата им е пред тях. Всичко е възможно.

Конкретно мнението Ви за мача с "петлите"? Дойдоха, видяха, победиха и общо-взето свършиха своята работа.
- Те пристигнаха в София, водени от една-единствена цел - да спечелят. Независимо с какви средства. Не впечатлиха много зрителите. Искаха само точките и нищо друго. Не държаха да блестят на терена.

Чудото на "Васил Левски" не стана: Франция не даде на България да диша! (ВИДЕО)

"Петлите" категорични в София

Какво не ни достигна, за да ги изненадаме неприятно? За да ги разочароваме така, както го сторихме преди години. Част от специалистите във Вашата сфера твърдят, че става дума за дефицит на класа. Съгласен ли сте с едно подобно становище?
- По-скоро бих казал дързост. Малко вяра и дързост. Това ни липсваше. Бих казал, че французите бяха от типа "много вожд, малко индианец", докато при нас беше обратното.

Липсваше лидер?
- Може да се каже. Но това отново е въпрос на състав, с който се разполага в конкретния момент, на опции и т.н.

В това отношение, можем ли да кажем, че при г-н Хубчев, за разлика от ситуацията преди неговото пристигане, вече сме свидетели на един малко по-хомогенен и еднороден състав, в който нивото на взаимозаменяемост е чувствително по-високо от преди?
- Ще се върна към онова, което споделих в самото начало на разговора ни - тези момчета вече са играли заедно. За тях сработването помежду им е било проведено на един доста по-ранен етап. Пък и по-опитните в тима ни в никакъв случай не са грандомани, нямат непреодолим праг на комуникация с останалите, така че проблем реално не е наличен.

Източник: LAP.bg

"Тежеше" ли историята на съперника ни? Обременен ли бе той от неприятното минало?
- Тежеше им. И бяха притеснени. Не мога да отрекат това. Видя се с просто око.

А тази "тежест" имаше ли я по време на специализацията Ви в Париж? Моментът на онова разочарование преди Мондиала в САЩ прозираше ли в комуникацията Ви с колегите на местно ниво? Имаха ли те "български комплекс"?
- Специализирахме заедно с Пламен Марков. Той е достатъчно популярен в страната, тъй като знаете, запознат сте с миналото му във футбола. Имаше уважение. Към нас, към онзи наш велик отбор, към българския футбол въобще. Има и една интересна случка с местен специалист, чието име ще спестя в разказа си. Преди време той заяви, че юношите им нямало да имат проблем с нашите, в скорошната среща между националните ни отбори в тази възрастова група. След това ги победихме. Много съжалявам, че не бях там, пред въпросния колега, за да видя реакцията му с очите си... За "български комплекс" не знам, но те определено винаги ще си спомнят онази неприятна за тях дата.

"Онзи нереален гол на Костадинов... И гробовната тишина след него..."

"Българите ни се присмяха по възможно най-неприятния начин"

Говорейки за различните генерации, различните гарнитури във футбола ни, на национално ниво, бих искал да чуя и мнението Ви за не особено убедителното представяне на онези, които би следвало в най-скорошен, кратък период от време да "наследят" местата в първия тим на страната - младежите ни. Воденият от Антони Здравков отбор не е категоричен в изявите си, като дори се заговори за оставки след слабите резултати в мачовете с Люксембург и Казахстан.
- Искам да Ви уверя, че в Люксембург се работи изключително професионално в последните години. По отношение на развитието на детско-юношеския футбол в страната се полагат неимоверни усилия и скоро ще се търсят добри резултати и постижения.

До преди мача срещу Швеция си мислех нещо подобно и за представителния им състав...
- Да. След осмицата е трудно да погледнем отново като на непосредствена заплаха на този отбор. Но предвид представянето им срещу нас в София, трябва да си имаме едно наум. Няма вече "силни" и "слаби" страни във футбола. Има такива, в които се работи и такива, в които не се. Хубавото е, че част от нашите футболисти в първия тим в момента вече са играли срещу тези на Люксембург, в предишен етап от професионалното си развитие. Сега ще могат да премерят сили и на ниво "елит".

Пламен Марков пред ТОПСПОРТ: Хващаме Франция в лош момент

"Сигурен съм, че разполагаме с подобаващи смени за Попов и Чочев"

Да се върнем на младежите.
- Не чак толкова качествено поколение, конкретно в набор 1996-1997. Не искам да обидя никого, но в сравнение с предишните няколко възрастови групи, а същевременно и със следващите, в този случай изоставаме от останалите тимове. Има и го това. Можем да твърдим, че в голяма част от случаите пикът на националните отбори, възходът в представянето им, се случва през поколение.

Какво е мнението Ви за натурализирането на чужденци и привнасянето им в националния отбор? Не дестабилизира ли това състава? Не стават ли много променливите? Един чужденец не би могъл да бъде ангажиран така с отбора, както би бил даден български футболист.
- Лично аз смятам, че този аспект от нещата по-скоро касае клубовете, отколкото националните отбори. Голяма част от тях настояват за придобиване на гражданство от техни футболисти не заради друго, а за да освободят място в тима си за футболист, попадащ в квотата за състезатели извън Европейския съюз. Знаете каква е ситуацията там. Що се касае до случая "Каранга", да речем, мисля че няма поводи за притеснение за това дали може такава силна фигура да дестабилизира тима, ако това е опасението Ви. По всяка вероятност докато стигне до възможност за участие в националния ни отбор, ще е бил отдавна продаден. Знаете, че трябва да мине определен период от време, преди чужденец да може да облече националната фланелка.

Всички запознати с биографията Ви са наясно с успехите в нея. За да не правим обаче просто техен преглед, бих искал да Ви попитам за специфичен аспект от професионалния Ви път във футбола - работата с Лотар Матеус. Какво беше да се осъществява дейност с една безспорна легенда не само в немския, но и в европейския и световен футбол въобще? Наистина ли е толкова труден характер той?
- Искам да Ви уверя, че Лотар Матеус е чудесен човек и страхотна личност. Направи ми много сериозно впечатление и за мен съвместната ни работа беше удоволствие. Добър специалист, който разбира от футбола. Дълго време отказваше да учи за PRO-лиценз, като по всяка вероятност е смятал, че и на него ще му бъде даден по тертипа "Бекенбауер". Това отново в кръга на шегата, разбира се. Вярвам, че той скоро може отново да се върне във футбола, тъй като потенциалът, с който е натоварен, е безспорен и солиден.

Източник: GettyImages

Преминахте от треньорската и селекционерската работа към управлеснаката във футбола. Можем ли да очакваме някой ден да Ви видим отново на скамейката, по време на среща на национални отбор?
- По-скоро не, честно да ви кажа. Нямам желание. Минах по този път. Може да се каже, че гледам на нещата действително вече от по-управленска гледна точка. Стремежът ми към издигане имиджа на клубовете и работата с подрастващи е това, което наистина ми допада.

Източник: LAP.bg

Имате възможността да правите точно това в момента - като директор на Монтана. Отново работите с г-н Спасов, като първите индикации за стойностната ви съвместна дейност са вече видими - с отстраняването на Черно море в турнира за Купата на България. Предстои ви и мач с Левски...
- Заедно с Ферарио градим не просто отбор, а много повече от това - добро място за футбол. Преди няколко сезона помните какво постигнахме, разполагахме с 16 точки пред Пирин, преди да заиграем на най-високо ниво. Нещо обаче се скъса в Монтана. Ферарио си тръгна, аз също. Остана болката от несвършената работа.

Това ли правите в момента - довършвате започнатото?
- Да. Създаваме цялостен нов подход към футбола в Монтана. Не може да искаш да играеш, да се върнеш в елита, а да не си готов за това. Да трябва да се плаща наем за стадиона в Ловеч, да няма условия. Сега обаче, с общи усилия и подкрепа на отговорните фактори в града, ще положим твърда, солидна основа. Такава, върху която само и единствено да се гради. Имаме 300 деца. Интересът е огромен. Такси не се плащат. Събираме децата заради футбола, а не с друга цел. В контролата с ЦСКА играха четирима юноши на клуба ни. За нас това беше новината, така да се каже. До няколко години ще се постараем да повишим и квалификацията на треньорите при нас, за да вдигнат и те летвата в клуба. Не само сега, а в дългосрочен план. Всичко в момента се прави именно с такава цел - в перспектива. И искаме треньорите да бъдат местни, от града. За да стигнем отново до Първа лига, клубът ни трябва да бъде много добре "смазан", да работи като един цялостен механизъм. Да бъде действащ, функциониращ. Ще направим всичко по силите си, за да изпълним своите цели. Дано стадионът бъде пълен в мача с Левски за купата. Дано да играем пред собствена публика. Това за нас ще е най-голямата победа. Резултатът е последното, което ни вълнува.