Онзи нереален гол на Костадинов... И трагичната, гробовна тишина след него. Помня ги сякаш бяха вчера.

17-и ноември - денят на моя рожден ден. Който винаги ще помня, поради още една, допълнителна, драматична и незабравима, но с лош знак причина.

Мисълта в съзнанието на всички ни беше само една-единствена: "Не е възможно..."

Помня, че отидох с баща ми. Искахме да видим щастието. Да видим радостта. Да споделим момента. Видяхме ги, но за съжаление всички те бяха за съперника ни.

Снимка 263030

Още чувам смеха на техните футболисти и виждам как хората от щаба им на скамейката сочат замлъкналия стадион. Сочат нас. Които стоим и ги гледаме невярвайки.

Бяхме вкаменени. Вцепенени както никога преди това.

Дойде последният сигнал, а след него, по пътя към дома, беше един истински парад на погребението на тогавашния ни звезден национален отбор.

А мисълта в съзнанието на всички ни беше само една-единствена: "Не е възможно...".

- Из спомените на фен на френския национален отбор, съпреживял онзи паметен за България и трагичен за Франция 17-и ноември, споделени пред "Екип".