"Топспорт" продължава поредицата си "Хроника на падението", посветена на пропадането на клубове с традиции или поне с проблясъци в родния футбол. Вече проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Нефтохимик (Бургас), Спартак (Плевен), Волов (Шумен), Хебър (Пазарджик), Янтра (Габрово), Бдин (Видин), Димитровград, Хасково, Велбъжд (Кюстендил), Чирпан и Марек. Днес ви предлагаме втората част, посветена на Раднево. Вижте какво направи през 89-а местният Марица Изток, чийто наследник Миньор сега е на предпоследното 14-о място в Източната "Б" група.

Във вчерашния брой ви представихме първите години на гордостта на Раднево - Андрей Желязков. Сега продължаваме нататък през 70-те години. През сезон 1976/1977 Минор (Раднево) се завръща в "Б" група след 7 години в третия ешелон. И тази кампания обаче, като първата - през 1969/70, не е успешна. Този път отпадането на радневци от южното подразделение на втория ни ешелон е като в трилър.

В кампанията 1977/1978 тимът завършва на 19-ото място в таблицата на 20-те тима - точно под чертата, само на една точка от двата спасили се. Става въпрос за Николай Лъсков (Ямбол) - 17-и, и Ботев (Ихтиман) , заел 18-ото място. Активът на радневци е 32 т., събран от 13 победи, 6 ремита и 19 загуби (тогава се дават две точки за победа). Головата разлика е 47:72. Миньор е с най-много допуснати голове в дивизията. Малка утеха е, че победите са с една повече от тези на оцелелите ихтиманци - 13 срещу 12.

Само една година е нужна на Миньор да се качи отново при професионалистите. Това радневци правят заедно с Горубсо (Мадан), Металург (Перник) и Арда (Кърджали). 1979-а е знакова за развитието на футбола в града.

Миньорци вече са "енергетици". Отборът взема името на Топлоелектрическата централа "Марица Изток". Именно под това име радневци се спасяват, като завършват на 15-ото място след сезон 1979/1980 в подреждането на 22-та участника в Южната "Б" група. Активът е 41 т., а головата разлика - 61:67. С толкова точки е и 14-ият Еледжик (Ихтиман).

За жалост на феновете в Раднево силите на Марица-Изток стигат само дотам. 1981-а заварва тима за пореден път под чертата - на предпоследното 21-о място с 24 т. Този актив е с 15 т. по-малко от този на 18-ия Родопа (Смолян). С по-малко точки е само последният - 22-ият Миньор (Рудозем).

В следващите години радневци така и не могат да се завърнат в "Б" група. Задачата им става още по-трудна през 1984-а, когато БФС решава да въведе единна втора дивизия. Но идва годината 1988-а. Едва ли някой в Раднево е предполагал, какво може да донесе на града новия сезон. ТЕЦ "Марица Изток" "отвърта бушона" на българския футбол, като прави фурор в турнира за Купата на Съветската армия.

До 1/16-финалите никой не обръща внимание на тима от Югоизточната "В" група. Въпросната фаза е преодоляна с победа с 3:0 над Осъм (Ловеч). Трябва да се отбележи, че в същия сезон 1988/1989 ловчанлии остават на крачка от А" група - завършват първи под чертата на директната промоция на третото място с 47 т., на три от втория Черноморец (Бургас).

На осминафинала съперникът е пловдивският Локомотив, който е в "А" група. Двубоят се
превръща в трилър - в редовното време резултатът е 0:0 и се стига до продължения. В тях радневци стигат до победен гол. Така тимът от "Лаута" е отстранен с 1:0.

На четвъртфинала третодивизионният Марица Изток среща нов тим от Пловдив - втородивизионния Спартак. И отново на стадиона в Раднево, и отново с 1:0, този път в рамките на 90-те минути.

На полуфинала противник е софийският Локомотив. И пак, както срещу съименниците на столичани от "Лаута", редовното време завършва наравно - този път 1:1. Победният гол за Марица Изток пада в последните минути на второто продължение. Стадионът в Раднево ще се срути.

Така Марица-Изток отива на финал за Купата на Съветската армия, която през 1990-а ще бъде закрита. С класирането си на финала за трофея, който минава на трето място по значимост след шампионската титла и турнира за Купата на България, въведен през 1981-а, Раднево си печели запазено място в историята на футбола ни. Марица-Изток си остава единственият отбор от "В" група, който играе финал за трофей у нас.

Съперник на "златната дата" за града - 7 юни 1989-а, е абсолютният доминатор по онова време в България - ЦСКА. Към онзи момент "армейците" се подвизават като ЦФКА Средец. Вундертимът, създаден от Димитър Пенев ще вземе абсолютно всичко за кампанията 1988/1989. "Червените" са шампиони, носители на Купата на България, после и на Суперкупата. На всичкото отгоре, тимът на Пенев стига и полуфинал за КНК, където отпада от бъдещия носител Барселона (Исп).

Тези мачове обаче ще осигурят мегатрансфера на Христо Стоичков в испанския гранд. Както вече подсказахме, ЦФКА Средец ще се наложи и над Марица Изток. Това става пред 6000 зрители на стадион "Васил Левски". Още в третата минута Георги Георгиев открива. Само осем минути по-късно Христо Стоичков удвоява резултата от дузпа. Така завършва първото полувреме.

За да дойде върховната 53-а минута за футбола в Раднево. Тогава 20-годишният Живко Николов Миренски вкарва на Илия Вълов за 1:2. Той просто дърпа лъва за опашката, защото резултатът набъбва на 6:1. Още три попадения са на сметката на Гецата Георгиев - в 63-ата, 68-ата и 85-ата минута. Още един път се разписва Стоичков - в 67-ата минута.

Съставът на Марица Изток в този мач е следният: Петров, Кирев, Михалев, Желязков, Георгиев, Велков (46 - Проданов), Дюлгеров (82 - Дяков), Миренски, Божилов, Петков и Щерев.

Техните имена са завинаги в хрониките...

ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ: Как се стигна до положението Стара Загора да спасява футбола в Раднево