Китайските футболисти вече не са онези човечета с дръпнати очи, които за нищо не стават и които гледаме само по световни първенства. Те отдавна са част от европейския футбол, а отборите на стария континент с радост ги взимат в съставите си. Всичко е заради рекламата, която донася страхотни печалби на клубовете.

Защо иначе са азиатските съсипващи турнета на грандове като Барселона, Манчестър Юнайтед, Реал (Мадрид) и т.н. Защо световни звезди като Роналдиньо например се правят на клоуни и играят срещу анонимни отборчета в китайски провинции. Всичко е заради приходите, които идват от подобни пътувания. За такива неща българските клубове е още много рано да мечтаят, но това не пречи най-после да има възможност китайски футболист да заиграе в родния шампионат.

В последните няколко дни в полезрението на ЦСКА е играч именно от Китай, но няколко години преди това негови сънародници вече бяха в България и създадоха първата школа по футбол у нас.

Всичко започна преди 5-6 години в Ботевград, където бе основана футболната академия „Чънду”. Главен инициатор бе Стоян Коцев – Кано.

„Заминах за Китай, където наблюдавах момчета от ДЮШ на клуба. Трябваше да избера около 40 деца и да ги докараме в България, за да се докоснат до европейския футбол. Приятел съм с шефа на Чънду Гао. Като пристигнах, останах като попарен – китайците разполагаха с шест терена и три хотела, нещо което тук скоро няма да стане. Единият хотел бе за мъжкия отбор, другият за юношите, а третият за чужденците, които посещават клуба. Гледах няколко дни момчетата и ги взехме в Ботевград.

Те бяха настанени в хотел до зала „Балкан”, имаха собствен ресторант, в който се хранеха, всичко им бе предоставено”, разказва Кано. Групата бе разделена на два състава, които участваха в юношеските първенства за старша и младша възраст.

„Ставаха страхотни мачове срещу ЦСКА и Левски. Китайците бяха добри, разчитаха на бързината и пъргавината си. Не се отличаваха толкова с добра техника, но не бяха никак лоши. На откриването на школата присъстваха Иван Славков, Иван Вуцов и доста хора от БФС. Именно с тяхното съгласие на Чънду бе разрешено да участва в шампионата за юноши под името Балкан – Чънду. При едно гостуване на отбора в София на ЦСКА на базата на „Червено знаме” стана яко меле на терена.

Китайците бяха много нервни, постоянно създаваха проблеми на съперниците. Съдията бе принуден да прекрати двубоя, а по-късно без малко да извадят Чънду от първенството, което обаче така и не стана”, разказват очевидци.

„На един мач пък Левски гостуваше в село Трудовец, което се намира до Ботевград, пак на Чънду. Китайците пак нещо скачаха, но си намериха майстора. Антон Вергилов се сби с няколко момчета и ги нахвърля в гьоловете до тъчлинията”, разказва бивш юноша на „сините”.

„Бързо се приспособиха към начина на живот у нас. Почувстваха се много свободни. Като бях в Китай родителите на момчетата ги посещаваха само в събота и неделя, в школата имаше яка дисциплина”, добавя още Кано Коцев. Няколко месеца след пристигането си у нас обаче, китайците бързо усещат сладките неща от живота.

Част от бившите юноши на местния Балкан, които са играли с азиатците си спомнят, че в началото гостите на града нито са пушели, нито са пиели, но после... „Започнаха да ходят на дискотека, движеха се на групи, което бе нормално. Висяха постоянно в кафетата, пропушиха, започнаха да надигат и чашката. Някои от по-смелите стигнаха до там, че посещаваха циганската махала, за да прекарат някоя нощ с тукашните жрици на любовта.

Иначе на терена бяха здрави физически, правеше ни впечатление, че са много по-големи от нас, а всъщност бяхме на една и съща възраст”, разказват бивши футболисти.

„Момчетата имаха качества, приспособиха се лесно към нашия начин на живот. Балкан също имаше изгода те да ни гостуват в града, тъй като ни плащаха наем”, разкрива бившият президент на клуба Марин Ралков.

„Безспорно бяха атракцията на града, екзотични и непознати. Няколко пъти организирахме контроли с юношески и младежките национални отбори. Първите китайци останаха в Ботевград около две години, до 2004 година. На другата пролет имаше още една група, от провинцията Лю Цен, но те се задържаха по-малко.

Имаше едно момче, казваше се Ху Ю доста майтапи отнесе от жителите, а и от медиите в страната заради колоритното си име. Азиатците пристигнаха с трима свои треньори, но всичко движеше Кано Коцев, а по-късно в школата работеха Мишо Мадански и Кирил Качаманов”, спомня си шефът на ботевградския клуб.
Повечето футболисти на Чънду, които пристигнаха в града, бяха деца на по-богати родители.

Те обаче въобще не подозираха какъв живот водят синовете им в България. На тръгване от Ботевград се стигна до там, че китайците продаваха каквото намерят, за да припечелят някои друг лев. В заведенията се търгуваха маратонки, футболни бутонки, телефони, топки, дори и дрехи. Част от местните момичета, усетили заможните мамини синчета, веднага се лепнаха на азиатчетата. От целия престой на Чънду в Ботевград остана само един техен представител. Главният готвач на отбора, който се грижеше за прехраната на футболистите и спортно-техническия щаб. В момента специалистът майстори вкусни манджи в ресторантите на Ботевград.