Радостин Кишишев даде обширно интервю за предаването "Код Спорт" по TV+. Бившият футболист, който години наред игра успешно в английската Висша лига, говори за състоянието на родния футбол, за незабравимите си спомени на терена и за живота си след активната състезателна кариера.

- По-добре ли се чувстваш без футбол?
- Определено, не. В крайна сметка съм отделил 30 години от живота си на тази игра. За мен постигнах доста в кариерата си. Играх на хубави места и стадиони. Чувствам се привилегирован, че съм постигнал такава кариера.

- Защо на този етап не можа да се реализираш като треньор? Кое ти попречи?
- Може би не е дошъл моментът, в който да хвана юздите. Може би имаше още недовършени неща в бизнеса, който имам. Може би е трябвало първо да си коригирам бизнеса и да го въведа в релси, за да мога да се концентрирам изцяло във футболната дейност и по-точно в треньорството. Позициите като технически директор ми се струват малко по-трудни.

- Не избърза ли малко да станеш прекалено рано старши треньор?
- Не, напротив. Колкото и да звучи нескромно, смея да твърдя, че за толкова малко време - 15-20 мача като старши треньор, имам нелоши резултати с "Верея" и с "Нефтохимик". Много добре си почнах, независимо, че не съм минавал по стълбичката - от детско-юношеския футбол, към помощник-треньор и после старши треньор. Мисля, че имам достатъчно опит като футболист, достатъчно съм интелигентен, за да мога да стана старши треньор. Това, че в няколко мача имах неуспех, не значи, че не съм добър.

- Бил ли си предаван от футболисти като старши треньор?
- Със сигурност е имало, но това е като "черното тото" - има го, но не можеш да го докажеш. Със сигурност е имало футболисти, които са играли симулативно или са имали различия с това, което аз съм изисквал от тях.

- На какво ниво е футболът в България?
- Няма да открия топлата вода. Футболът е много зле в момента. Това се вижда по резултатите на националния отбор, първенството в какви формати се провежда. Даже миналата година участваха девет отбора в "А" група, което за мен личко беше много интересно...

- Какъв е коментарът ти за това, което се случи тази седмица в Борисовата градина? Нормално ли е да има два отбора ЦСКА, привържениците да се замерват с бутилки? Грозни сцени...
- Мога да дам мнение като запалянко или като футболист. Защо не? Да, държавата е много ощетена в случая, но доколкото виждам държавата не е ощетена само във футбола, а в много други неща - и в бизнеса, и в политиката. Не е нещо, което не се е случвало в нашата държава. Доста футболни отбори си сменят имената. Ето сега чакаме да видим как ще се случат нещата при "Черноморец" (Бургас), защото също са с огромни дългове. Интересно ми е какво ще се случи. Предполагам нещо подобно.

- Отборът, с който спечели три титли - Литекс, вече го няма в елита. Тъжен ли е този факт?
- За мен лично е тъжен този факт. Смятам, че по един или друг начин ще има футбол в този град, докато Гриша Ганчев е жив. Оттам нататък не знам как ще се случат нещата. Доста таланти и минало има този отбор. Естествено, че преди имаше отбор "Осъм" (Ловеч), но говорим за това, което стана в последните 20 години. Титлите винаги ще останат в историята. Този отбор винаги ще бъде в сърцата на доста хора.

- Какво е обяснението ти за доминацията на Лудогорец?
- Освен това, че имат един доста солиден спонсор в лицето на Кирил Домусчиев, изглежда имат и доста добра организация, щаб, който селектира много добри футболисти. Ивайло Петев положи основите на този отбор. Това, което се случва е много положително за тези хора, които искат да спонсорират футбола, защото атрактивният футбол винаги е бил на първо място в този отбор. Винаги са купували атакуващи футболисти и са показвали доста добра игра.

- Говори се за рокади в ръководството на Левски. Наско Сираков се връща и става президент. Ще доведе ли това до някаква промяна в "синия" клуб?
- Със сигурност. Наско Сираков е доказан лидер, човек, който може да управлява. Какъвто беше като футболист, такъв беше и като ръководител. Предполагам, че и такъв ще си остане - лидер в управленческите длъжности, които ще заеме в "Левски". Определено има нужда от такъв човек в българския футбол, а не да седи настрана. Наистина в "Левски" последните няколко години доста интересни неща се случват. Боричкането там е на доста нива. Постоянно се сменят ръководства, треньори, шефове на школи. Естествено аз гледам отстрани, не съм "в кухнята". Лошо е, когато има много легенди в даден отбор, защото всеки дърпа чергата, всеки си прави лобита, както в ЦСКА. Но в ЦСКА е съвсем различно, защото дойде външен човек, който да вкара нещата в правия път - Гриша Ганчев.

- Как ти звучаха резултатите, които постигна националният ни отбор в Япония? Допуснахме 11 гола в два мача, не е ли катастрофално това?
- Естествено, като ги погледнем като резултати, да. Но искам да споделя като бивш футболист на националния отбор, че тези турнири по средата на почивката, наистина са доста неблагоприятни за самите футболисти.

- Ти си носил националната фланелка, знаеш какво е. Може ли да играеш без желание, колкото да отбиеш номера?
- Може би така е било в този момент. Постигнатите резултати са доста негативни. Мога да отправя един апел към Петев. Виждам, че доверието, което му гласуват е наистина изключително. Може би няма смисъл да се сменят треньори в момента, защото квалификациите, които идват са изключително трудни. Но отдавна, отдавна трябваше да започне подмладяването, независимо, че няма футболисти. Независимо, че един Минев, който е на 35 години, брат му и други момчета, които са над 32-33...Трябва да се даде път на младите, да им се дадат две-три години, за да има някакъв успех. Не подценявам футболистите, които изброих, но ако искаме да имаме здрав отбор, трябваше това нещо да започне още преди две години.

- Как виждаш новото първенствпо по футбол? Ще има ли интрига в шампионата?
- Естествено, че ще има. ЦСКА се връща. За мен това пак ще бъде ЦСКА, така че както и да го наричат медиите, началните четири букви са ЦСКА. Много се изписа за това нещо. За какви хибриди става въпрос. Аз играя в "Аполония" в Окръжна група и играх срещу "Левски" от кое село беше...

- Победи ли ги?
- Естествено. Аз Левски винаги ги побеждавам. Важното е, че на първия мач на ЦСКА, каквото и да има след тирето, ще се напълни стадиона с 20-30 хиляди души. Убеден съм в това. Феновете ще го разпознаят.

- Сега ще говорим за английския футбол. През сезон 2007/08 игра за настоящия шампион Лестър. Тогава отборът бе в Чемпиъншип. Какво се случи, за да станем свидетели на тази доминация от страна на "лисиците" във Висшата лига?
- Първо минаха близо десет години от тогава (смее се). Това, което се случи с "Лестър" наистина е феномен. Много трудно някой отбор може да повтори хегемонията на отборите от топ 4-5 в Англия. Бях в този отбор, на същата база. Половината, ако не и повече от треньорския щаб, е същият. Раниери работи със същите хора, с които работих аз преди десет години. Говорим за опитни хора във футбола, които никога не са си представяли, че ще бъдат шампиони. Започнали са сезона с нагласата да останат във Висшата лига.

- Смяташ ли, че съставът на Клаудио Раниери може отново да е сред водещите отбори в шампионата на Англия?
- Мисля, че няма да може да влезе в топ 4 догодина. Но както се казва, футболът затова е интересен. Виждаме как Португалия стигна финал на Евро 2016, без абсолютно никакво впечатление да ми направи на мен лично.

- Какво очакваш от дербито на Манчестър - Жозе Моуриньо срещу Пеп Гуардиола?
- Смятам, че отново всички прожектори ще бъдат насочени към Висшата лига. С треньори като Моуриньо, Гуардиола, Конте, Венгер и останалите, нещата ще станат много интересни. Мисля, че Клоп ще създаде доста проблеми на тези водещи отбори.

- Кои мачове с екипа на Чарлтън никога няма да забравиш?
- Първия ми мач срещу "Арсенал", първия ми мач срещу "Манчестър Юнайтед". Бяха с доста голове. Единият ми мач завърши 4:3, а другия - 3:3. Говорим за големи отбори. Този тим на "Манчестър Юнайтед" вдигна европейската купа през 1999 г. Говорим за големия отбор на "Арсенал" с Тони Адамс, Мартин Кион и Дейвид Сийман на вратата. Мачовете, в които сме побеждавали "Челси", "Ливърпул", "Ман Сити", които тогава не беше такава величина и ги биехме по-често. Много спомени и много футболисти минаха през моето зрение. Имах възможността да се докосна до тях или най-малкото да ги съборя, да ги спъна, да ги видя отблизо.

- На кой терен ти е било най-трудно да играеш?
- На "Олд Трафорд" ми беше много трудно, защото там не успяхме да спечелим нито един път. От 10-12 мача никога не сме побеждавали "Манчестър Юнайтед". Може би ще си остане най-трудния отбор за мен. Най-интересен беше отборът на "Арсенал" през 2004 г., когато мисля, всичките им мачове в шампионата бяха без загуба.

- Трудна ли бе адаптацията ти към английския футбол?
- Не, не мисля, че ми беше трудна. Костваше ми около месец-два. Като отидох треньорът ми даде шанс - играх пет мача и в следващите осем, бях на пейката. Тогава доста неща се промениха в моето виждане за това как трябва да играя. Футболът на Острова е специфичен, играе се малко по-различно. Трябваше малко да коригирам футбола, който знаех с този, който ми предстоеше да играя.

- Кога според теб отново ще имаме футболист във Висшата лига? По твое време бяхте ти, Светьо Тодоров, Мартин Петров, Стилиян Петров, Бербатов, Валери Божинов...
- По мое време бях само аз. Те дойдоха след шест години. Това са единствените футболисти, които се докоснаха до магията. Сигурен съм, че който и да попитате дали иска пак да играе там, всички ще кажат "да". Доста таланти има в България, но някъде се къса нишката на 15-16-годишна възраст.

- Изненада ли те решението на Стилиян Петров да се завърне отново в големия футбол?
- И да, и не. Изненадан съм, че иска да се върне на такова тежко първенство с тежко натоварване. От друга страна иска да докаже на хората, че винаги има живот след всичко, което се случи и най-вече да покаже волята си, защото той ще бъде пример за всички останали да се борят. Да не бъде само на приказки, а да си върши всичко, което е правел преди.

- Как ще коментираш провала на Англия на европейското първенство?
- Изключителен провал. Още от първия мач се видя, че отборът не играе така, както трябва. Мисля, че главното и най-фрапиращо беше срещата на осминафиналите, която загубиха. "Брекзит", както му казват всички, изигра важна роля два дни преди този мач. Всички погледи бяха вперени в националния отбор на Англия. Напрежението, което тези футболисти трябваше да преживеят, оказа влияние. В този мач бяха изключително слаби. Нямам думи.

- На финала в Париж за титлата ще спорят Португалия и Франция. Кой е с по-големи шансове за успех и защо?
- Според мен Франция е абсолютен фаворит в този двубой, независимо, че Кристиано Роналдо е от другата страна. Португалия стигна доста случайно до финала с късмет и неубедителна игра през целия шампионат. Финалът е един мач и в един двубой шансовете са 50 на 50. Аз обаче смятам, че съотношението е 70 към 30 в полза на домакините.

- Ти лично на кого симпатизираше през този шампионат?
- В началото на Хърватия, но в последствие започна да ми харесва Франция заради определени футболисти. Този тим си остана фаворит след втория-третия мач в групите.

- Не оказва ли влияние умората от тежките първенства, които играят водещите футболисти?
- Естествено, че е така и за никого не е тайна. Особено за тези, които се състезават във Висшата лига в Англия, е голям бич по това време на годината да играят такива шампионати. Не е оправдание, но в крайна сметка човешкото тяло и организъм има лимит. Доста е трудно.

- Съжаляваш ли за нещо в кариерата ти на футболист? Още се сещаш за проваления трансфер в Байерн...
- Имаше възможност да бъде много по-добра визитката ми и да играя в много по-добри отбори, но същевременно е имало възможност и да не играя никъде. Радвам се на това, което по един или друг начин съм го постигнал. Знам, че съм го постигнал с изключително много труд, а и в Англия връзки няма.

- Вече си бизнесмен. Кои са рисковете, които крие бизнесът в България?
- Рисковете от провал, от банкрут, от това, че не може да уцелиш подходящите хора, с които да работиш. Съвсем нормални неща, които доста хора са ги изпитали на гърба си. Както бях успешен във футбола, ще се опитам да бъда успешен и в бизнеса.

- Успя ли да изградиш добър отбор в бизнеса?
- На 60-70 %, да. Има какво да се желае. Виждам къде имаме пропуски, опитваме се да ги коригираме, но е много трудно, защото всички кадърни хора избягаха от България и няма на кого да разчиташ.

- Не съжаляваш ли понякога, че се завърна в България?
Не. Социалният живот в чужбина доста куца.

- Как е семейството ти?
- Семейството е добре. Увеличихме се с още един член. Нещата от тази гледна точка изглеждат много добре.

- Остава ли време за почивка при това голямо семейство и толкова много бизнес задачи?
- За почивка няма време. Нали затова работим - да можем да си вкараме бизнеса в релси, за да върви така, както трябва, пък като намерим правилните хора, ще остане време и да си почиваме. Общо взето между 40 и 50 години сме най-активни. Аз имам още осем години, за да може след това да ни е по-спокойно и да имаме регулярни доходи, с които да ходим на почивка.

- Разкажи нещо за най-младия член на фамилията...
- Екатерина стана на осем месеца. Изглежда умна. Като всяко едно бебе се храни добре, спи добре, слуша, развива се. Това, което иска един родител от детето си, засега тя го прави. Естествено, че колкото по-голяма става, проблемите ще стават повече, но да се надяваме, че останалите деца ще помагат.

- За какво мечтаеш?
- Предполагам, че доста неща ми минават през акъла. Харесвам си някоя мечта, на другия ден си харесвам друга. Общо взето мечтая да живея добре, в семейството ми да има любов, да има синхрон между нас. Мечтая хората да не ни се обиждат за това, че ние нямаме време за тях. Аз лично достатъчно много време съм отделял на приятелите си и на хората да се чувстват добре. Мечтая те да показват същото от тяхна страна към нас. Мечтая България да върви нагоре, бизнесът да се възроди в България, за да може наистина да се живее добре. Определено имаш ли средства, може да живееш добре тук.