Средният пръст на 12-годишното момче привърженик на домакините е вдигнат високо във въздуха, а поощрителната бащинска усмивка се простира широко на лицето на мъжа до него, позволявайки на дълго крепилата се люспа от печено семе най-накрая да се отлепи и да полети свободно към земята. Думите на иначе неособено светлото дете са отправени към африкански футболист, нападател на гостуващия тим. През останалата част от мача всеки път, когато той се докосне до топката, няколко хиляди зрители вкупом издават т. нар. маймунски звуци, очевидно в опит да демонстрират някакъв вид расово превъзходство.

Че българите са големи расисти дори на подсъзнателно ниво, може да се забележи и с просто око - някои го демонстрират неприкрито, псувайки тъмнокожите по стадионите, а други сами се издават, например с насмешливи или в най-добрия случай снизходителни коментари по адрес на народи като индийския или китайския (икономически, политически и военни гиганти с далеч по-богата и древна история от българската).

Настоящата статия няма за цел нито да променя този факт, нито да го заклеймява - в крайна сметка всичко опира елементарно домашно възпитание и разбирания за света през 21-и век.

Проблемът е обаче, че на хартия БФС е възприел като основна своя политика борбата с дискриминацията по стадионите (не самоволно, а след указание на УЕФА естествено), а на практика не прави абсолютно нищо, за да се пребори с ксенофобските прояви на привържениците. Затова истории като описаната по-горе се случват на всеки един стадион, във всеки един мач, а наказания никога няма.

Ролята на делегатите
Представете си как изглежда делегатът на БФС на мач в А група - например възрастен мъж в костюмче, с къносана коса, черни обувки и бели чорапки. Почти напълно анонимен за широката общественост. Със заплата много над средната за страната и доста големи правомощия в структурата на футболната ни централа.

Сега си представете доклада на делегата - например ръкописен документ в три страници, надраскан грозно и неграмотно. Докладът е най-важният елемент от работата на делегата - той е инструментът, на базата на който после се правят изводи и се налагат санкции.

Незнайно защо тези хора с костюмчета, къносани коси, черни обувки и бели чорапки обаче никога не описват в докладите си случаите на ксенофобия, дори те да са толкова очебийни, че да разплачат детето на африканския футболист, което стиска палци за него пред телевизора. Те са пределно наясно с факта, че расизмът по стадионите е забранен и че е тяхно задължение да описват неговите проявления по трибуните, но съзнателно пропускат да го направят. Най-пресният случай е от неделя на "Българска армия", където през целия мач Дениран Ортега от Славия бе обиждан с маймунски звуци. Дали защото е върл фен на ЦСКА, или защото е обикновен расист, делегатът Веселин Цветков премълча случилото се, а червените не бяха санкционирани. По време на вечното дерби през есента пък агитката на Левски не спря с дискриминационните атаки по адрес на вратаря на армейците Даниел Беконо. И тогава обаче, въпреки че цяла България разбра какво става, в доклада нямаше и дума по случая и сините се отърваха. Някои делегати стигат и по-далеч - веднъж дори се наложи един от тях да обяснява, че възгласите "у-у-у" към Жовалдир Периш от Черно море на стадиона в "Надежда" всъщност били радостни възклицания за вратаря на Локо София Урош Голубович.

Ролята на БФС-шефовете
Откакто проведоха някаква бутафорна конференцийка в края на 2007 година и обявиха расизма за враг номер едно на футбола у нас, Борислав Михайлов и хората около него не са направили нищо, с което поне да намекнат, че проблемът ги интересува. "Българският футболен съюз възприема каузата на УЕФА като своя кауза. БФС и неговото ръководство, представителите на клубовете, на техните отбори и верните им привърженици, открито, на висок глас и за пореден път изразяваме волята си да развиваме любимата игра, да я подкрепяме и да се наслаждаваме на нея в атмосфера на взаимно уважение, без прояви на дискриминация във всичките й форми", каза тогава Борислав Михайлов. Оттам насетне нито един клуб не е изтърпял наказание за подобно провинение, а феновете се чувстват все по-освободени да демонстрират ксенофобските си наклонности.

Ролята на медиите
Необяснимо е, но е факт - повечето от българските средства за масова информация умишлено неглежират проблема с расизма по стадионите, като в голяма част от случаите премълчават за инцидентите. Отделно от това медиите често провокират подобни настроения - когато тъмнокож футболист е изловен да се забавлява в Студентски град след победа на отбора му например, това е "провинение", а когато български играч се включи в пиянско сбиване, говорим за "инцидент". И когато бразилски играчи си направят парти вкъщи, четем за "оргия", а когато наши и сръбски състезатели опипват полуголи танцьорки в "Син Сити", става въпрос за "страшен купон".

УЕФА
В гореописаната българска реалност европейската централа е единствената, която може да вземе мерки срещу ширещите се прояви на расизъм в България. При това положение не бива да се изненадваме, ако след поредната изцепка в някой международен двубой (справка - маймунските звуци по време на минутата мълчание в памет на жертвите в Кот д'Ивоар преди мача с Кипър) ни натресат жестока санкция. На когото и да се оплакваме и както и да се оправдаваме след това, ще е безполезно.